Кремъл притиска Карабах

Кремъл се стреми да замрази арменско-азербайджанския конфликт в Карабах по сценария, разигран преди години в украинския Донбас, грузинската Южна Осетия и молдовското Приднестровие.

Само по този начин Москва е в състояние да запази позициите си, включително военното си присъствие, в Южен Кавказ и в Източна Европа. Например, след като представители на Европейския съюз (ЕС) обявиха за откриването на допълнително трасе за доставка на хуманитарни товари до арменския анклав в азербайджанския Карабах, проруските сепаратисти блокираха този маршрут.

Както и в случая с други постсъветски държави, които Руската федерация се опитва да контролира чрез сепаратистки анклави, само ЕС и САЩ изпълняват ролята на истински посредници в преговорния процес между Армения и Азербайджан. Едно мирно споразумение би лишило руския президент Владимир Путин от позициите му в Южен Кавказ и би допринесло за окончателното преориентиране на властите в Ереван към Запада.

Помощ под дулата на руски "миротворци"

След срещата с ръководителите на Азербайджан и Армения в Брюксел, проведена на 15 юли 2023 г., председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, обяви за намерението на Баку да организира доставка на хуманитарна помощ за арменския анклав в азербайджанския Карабах през гр. Агдам.

След възстановяването на азербайджанския суверенитет над Карабах през есента на 2020 г., единствената връзка между арменския анклав там и територията на Република Армения се осъществява през Лачинския път, който се намира под контрол на руския военен контингент.

Тази магистрала води до административния център на анклава – гр. Ханкенди, наричан от арменците Степанакерт. Въпреки свободното преминаване на превозни средства и хуманитарни товари по този маршрут, от декември 2022 г. сепаратисткото ръководство твърди, че "в Арцах има глад и хуманитарна катастрофа".

В отговор на изявлението на Шарл Мишел за готовността на властите в Баку да отворят допълнителен маршрут за доставка на хуманитарни стоки, на 18 юли 2023 г. представители на проруското движение "Фронт за сигурност и развитие на Арцах" блокираха с бетонни плочи съответния път към Ханкенди през Агдам.

В условията на истински глад е немислимо "жертвата" да отказва храна и да блокира пътищата, само защото помощта постъпва по онзи маршрут, който не ѝ харесва.

За сепаратисткото ръководство в Ханкенди използването на пътя през Лачин, който се контролира от руския военен контингент, е от основно значение. Според официални данни на Баку, този път редовно се използва за "ротация на военнослужещи, прехвърляне на оръжия и боеприпаси и проникване на терористи".

Нагледна демонстрация за липсата на какъвто и да било глад в арменския анклав бе експериментът на украинския депутат Володимир Крейденко. Той е организирал поръчка на месни и рибни ястия, сирена и торти за няколко корпоративни партита в Ханкенди и не беше получил нито един отказ.

“В Карабахския регион няма не е налице никаква "блокада”, както няма и никакъв "глад", колкото и пропагандата на прокремълския режим да твърди обратното", констатира едно от най-големите български онлайн издания "Факти", публикуван още през февруари 2023 г.

"В Арцах няма глад, няма нужда от нагнетяване на напрежение", призна на свой ред и депутатът от управляващата партия на Армения Ширак Торосян в края на юни 2023 г.

Очевидно е, че ситуацията в Ханкенди нито е била, нито продължава да бъде критична.

Руски милиардер дирижира прокремълските сепаратисти

Редица европейски и американски анализатори многократно акцентират върху съществуването на "прокремълски режим" в Карабах. В крайна сметка, блокирането на пътя Агдам-Ханкенди е организирано от "Фронта за сигурност и развитие на Арцах", основан от бившия ръководител на "Арцах" Рубен Варданян, който често е споменаван в медиите в качеството му на емисар на Путин в Южен Кавказ.

През април 2023 г. по инициатива на Службата за сигурност на Украйна – СБУ Варданян е внесен в базата данни на съучастниците в руската агресия срещу Украйна – сайта "Миротворец". Според канадското аналитично издание Geopolitical Monitor "Кремъл изпрати Варданян в Карабах”, защото Путин “се опасява от успеха на ЕС в подготвяното сключване на мирен договор" между Армения и Азербайджан.

Дестабилизиране с цел оказване на влияние

Редица международни медии съобщават, че Москва се стреми да дестабилизира Южен Кавказ, както преди години го правеше в Украйна, Грузия и Молдова. "Режимът в Русия манипулира арменското малцинство в азербайджанския Карабах, разпалвайки етнически конфликти в Южен Кавказ”, писа The Washington Times:

“Този сценарий напомня на други спорове, които Кремъл в миналото изфабрикува в Грузия, Молдова и Украйна, за да запази сферата си на имперско влияние”.

Най-големият новинарски сайт в Украйна "Цензор" констатира, че "Путин използва арменските сепаратистки марионетки в Карабах за собствените си цели”: “Точно така, както вече го беше правил с осетинците и абхазците в Грузия и поддръжниците на т.нар. "русский мир" в Крим и Донбас".

"Това [активирането на арменски сепаратисти в Карабах] позволява на Москва да поддържа военното си присъствие в Южен Кавказ, точно както прави в грузинския отцепнически регион Южна Осетия или в контролираната от руските войски Източна Молдова (Приднестровието)", уточнява румънското издание на американското сп. Newsweek - Newsweek România.

Руски паспорти за феновете на Кремъл

Тази политика на Кремъл доведе до това, че арменските сепаратисти в Карабах подкрепят безсрочното оставане на руския военен контингент там. Също така, тези сепаратисти агитират за провеждане на референдум за присъединяване към Руската федерация.

"В Арцах трябва да се проведе референдум по един от въпросите от дневния ред, който се отнася до присъединяването към Русия – като в Крим преди осем години", заяви още през март 2022 г. Арташес Гегамян, бивш ръководител на делегацията на Националното събрание на Армения в Парламентарната асамблея на ОССЕ.

Вече през април 2022 г., в Карабах се провежда митинг с цел събиране на подписи в подкрепа на присъединяването към Русия. Кулминацията на събитието беше призивът на Хайк Наапетян, полковник от запаса, местните жители да подават молби за гражданство в руското посолство. "По този начин ние ще имаме непризната, но съвсем реална територия, населена с граждани на Руската федерация”, заяви той. Според Наапетян, “така Русия получава не само моралното, но и юридическо право, да се намесва в процеса."

Москва е против мира по оста “Баку – Ереван”

Според тристранното изявление на ръководителите на Русия, Азербайджан и Армения от 9 ноември 2020 г., ако през май 2025 г. нито една от страните не поиска изтегляне на руските войски от Карабах, престоят им ще бъде удължен с още 5 години.

Колкото по-близо е май 2025 г., толкова по-голям е интересът на Кремъл да увеличава натиска върху своите проксита в Карабах, в опит да предотврати сключването на мирно споразумение между Баку и Ереван.

За разлика от Москва, която претендира за "главен посредник" в армено-азербайджанските преговори, същевременно правейки всичко възможно за замразяването им, Брюксел наистина има интерес от постигането на траен мир в Южен Кавказ.

На първо място, това е свързано с потенциалното отваряне на регионалните транспортни маршрути, особено на ключовия Зангезурски коридор.

"С отварянето му ЕС ще има пряк транспортен маршрут към Китай, заобикаляйки Русия - през Турция, Азербайджан, Каспийско море и Централна Азия", анализира казуса телевизията "Молдова-1" в навечерието на срещата на върха на Европейската политическа общност, която се проведе в Кишинев на 1 юни 2023 г.

"Азербайджан има потенциал да се превърне в ключов енергиен партньор на ЕС, който може да компенсира загубените от страните-членки доставки на руски изкопаеми горива", съобщи тогава чешката телевизия Prima, официален партньор за региона на американската CNN.

Прехващането на инициативата от страна на ЕС и САЩ в преговорния процес между Баку и Ереван и евентуалното постигане на реален успех, ще лиши Путин от позициите му в Южен Кавказ. Това ще допринесе и за окончателното преориентиране на Армения към Запада.

От своя страна, по-бързото интегриране на карабахските арменци в азербайджанския обществен живот, ще блокира възможността на Кремъл да ги манипулира в името на собствените си геополитически цели.

Ихор Чаленко, политолог, ръководител на Центъра за анализи и стратегии (Киев, Украйна)