Огнян Минчев: Мутренската чалга вече е норма в живота ни

Като общество ние трябва да решим по какъв начин ще се противопоставяме на културата на насилието. Никой не е решил задоволително този проблем - в различните общества има различни източници на системно насилие. Традиционните общества понасят практиките на насилието, произтичащо от архаизираните йерархични структури на миналото.

Това коментира във "Фейсбук" Огнян Минчев.

Модернизиращите се общества преминават през напреженията на мащабна обществена и културна трансформация, пораждаща собствени източници на насилие. Мултикултурните общества се сблъскват с редица нови форми на насилие, произтичащи от прякото съприкосновение на култури и обществени групи, намиращи се на различни равнища на развитие на общностно самосъзнание.

Динамичните промени на социална промяна, породени от глобализацията са системен и мощен източник на многообразни форми на насилие - включително организирано насилие. Защитата на втората поправка на конституцията на САЩ - правото да се носи оръжие - в тази променена обществена среда носи нови големи рискове от масирано насилие в американското общество. Авторитарните режими и етническите конфликти в третия и бившия втори свят генерират нарастващи вълни на насилие в условията на разпад на слабите и репресивни държави в епохата на глобализацията.

България има нарастващ проблем с масовизирането на насилието, породен от обществения модел, който се разви у нас след 1989 г. Посткомунистическият елит с произход от специалните служби на стария режим произведе специфична "димна завеса", зад която да ограби концентрираната до 10 ноември в държавата национална собственост. Тази димна завеса са мутренските групировки, които създадоха обществена среда на системно насилие. Те наложиха йерархия на криминален патернализъм - контрол върху обикновените хора чрез грабеж на собственост, системно насилие - рекет, побой, сексуално насилие... Тази система на "мутренски" контрол се разгърна като целокупна обществена култура. Ценностите на грубата сила, произвола, закона на джунглата, грабежа като средство за забогатяване и изграждане на обществен статус - престиж - се наложиха като господстващи обществени ценности. Ролите на мачо-то, насилника, грабителя и "защитника" от позициите на власт на главатаря, на бандита се превърнаха в модел на подражание и образец на поведение. Чалгата като култура изразява душевността на този бандитски патернализъм.

Ценностите на демокрацията, на толерантността, на уважението към човешката личност и нейната неповторимост заеха мястото на повърхностна официозна реалност - образец на поведение за малобройни общности интелектуалци и образец на имитация от страна на по-голямата част от политическата класа и нейната администрация. Мутренската чалга култура е този "мейнстрийм" на обществената ценностна система, която гради йерархии, амбиции, модели на социализация и практики на реална обществена власт.

Всяка обществена култура има своето ядро от носители, чиито възгледи и поведение се превръщат в нормативен ориентир за поведението на много по-широки слоеве от обществото. В България е изключително важна ролята на охраняващия - на този, който пази статуквото на "закона на джунглата" от неизбежните опити за преразпределение на това статукво.

Бизнесмените имат охрана. Политиците имат охрана. Дискотеките имат охрана. Босовете на мафията имат охрана - и то каква! Охраната е форма на по-малка или по-голяма частна армия, която пази властта и богатството на своите господари. Охраната пази - не законът, не официалната държава, не етиката на гражданското равенство и солидарност. На война - като на война.

В България има няколко стотин хиляди охранители - голямото мнозинство сред тях обикновени, почтени, трудови хора, работещи за минимално заплащане. Не обикновените охранители са проблема, генериращ организирано обществено насилие. Проблемът е в системата на изграждане и контрол на властовите и имуществени йерархии, които трябва да се пазят чрез частно организирана заплаха от насилие. В тази система има немалки групи от хора, за които възможността да упражняват власт чрез насилие е свидетелство за тяхната собствена значимост, власт и право на произвол. Садистът от Стара Загора е охранител в дискотека. Моето уважение към труда на охранителите в дискотеки. Но в значителен брой от случаите охранителят възприема себе си като овластен разпоредител на насилие. Границите на това насилие не се осъзнават особено ясно. Ако можеш да набиеш дрогирания тийнейджър - след като си му продал хапчето екстази два часа по-рано, то сигурно можеш да набиеш и приятелката си, която нещо "не те слуша".

Насилието винаги е комбинация между проява на човешката природа, на заложената във всеки от нас агресивност - и системата на обществени отношения, която благоприятства "изригването" на този потиснат от цивилизацията потенциал за репресия над другите. Затова най-масово е насилието в условията на тоталитаризма, където цели обществени категории са "легитимен" обект на насилие и унищожение. Масово е насилието в условията на война - особено на агресивна война за грабеж на чужда територия и подчиняване на други народи. Агресията на Кремъл в Украйна не случайно прибегна до масовите услуги на затворници - рецидивисти за "пушечно месо" на фронта. Там престъпникът не само може да се "откупи", но и системно да задоволява своята жажда за насилие, грабеж и убийства.

България няма лесно да разреши своите проблеми с насилието, разрушаващо живота на хиляди хора - особено на фона на завладяната от мафията държава, полиция и съдебна система. Дългосрочният и устойчив начин да намалим значително насилието в обществото са, първо, целенасочените обществени усилия за изтласкване на мутренската чалга култура, заела ролята на образец за обществено подражание и поведение. Засега ние не само не я изтласкваме, а я разгръщаме допълнително. Тази култура излезе от уличните банди за рекет от 90-те, проникна в икономическия "елит", превърна се в модел на подражание и поведение на тийнейджъри и множество други социални категории. Тази мутренска чалга култура има мащабно телевизионно време за да се утвърди като норма на обществен живот. През последните няколко години тя официално прекрачи и прага на демократичната политика - чалга партията официализира мутренските амбиции и практики в системата на публичните институции от 30 години насам.

Второ, за да ограничим насилието в обществото трябва да възродим регулативната роля на държавата - да си върнем от мафията завладяната държава. Насилието в цивилизованото общество е приоритет на държавните институции и то може да се упражнява в строго съответствие със закона. Ако не искаме насилници - самодейци в нашата обществена среда, трябва да извоюваме действащи закони - а не "врата у поле". Трябва да скъсаме системната връзка между полиция и организирана престъпност. Трябва да се постараем правосъдието ни да служи на закона, а не на мутренските главатари. Как ще чистим "гнилите ябълки" - умът ми не побира...

Всичко това е известно отдавна и на всички. На практика не можем да се справим - засега.