Богатството на българския език

Когато човек разбере и осъзнае богатството на българския език, той може само да сведе глава и да се поклони на това нематериално богатство - наше основно средство за общуване.Разнообразието и богатството на българския език говори за една дълбока древност - много по-близка до числото 13 000 години, отколкото до прословутите 1 300 години България.

Езикът притежава лексика и граматика. Лексиката, това са думите, а граматика това е конструкцията, според която думите се подреждат в смисъл. И двете - и лексиката и граматиката в българския език, показват изключително богатство, което пак да повторя говори за една забележителна древност, за натрупване на езиков запас във вековете и хилядолетията и същевременно за едно разнообразие и обогатяване в граматично отношение.

Да започнем с един ключов глагол, какъвто е глаголът „говоря“. В различните български краища имаме над десет синонима, т.е. сродни думи, на този основен глагол „говоря” и това са веля, хортувам, оратя, думам, редя, глаголя, ромоня и т.н. Едно невероятно разнообразие, което едва ли се среща в друг език. На български ние може да кажем „съмва се“. Може да кажем „развиделява се“. Може да кажем и „зазорява се“ – отново едно голямо разнообразие и езиково богатство. Имаме думата „врата“, но имаме и думите „порта“, „капия“ и „двер“ ( например „царски двери“).

На какво се дължи това синонимно богатство? Специалистите веднага ще кажат, че към нашия славянски език имаме голям слой думи от османско време, които са турски, персийски, арабски, като например думата „капия“. Думата „двер“ е славянска, а думата „порта“ е латинска. Истината е, че освен множество „турски“ думи, в българския има и огромен пласт латински думи, останали още от времето 1 - 7 век, преди създаването на българската държава. Тази тема почти не е разработена, за голямо съжаление, и очаква своите изследователи.

Много думи в българския са дошли именно още в римско време, когато земите ни са били част от голямата Римска империя, обхващаща целия цивилизован свят около Средиземно море. Тогава в езика на местното население трайно навлизат множество думи като маса, порта, каруца, капа, вила, линия, креда, канал, дирек, номер, вулкан, луканка,кредит, цивилен, нула, кобила, кум, свекър и още стотици думи, както и имената на месеците – януари , февруари, март, април и т.н., който са различни от славянските. Славянските имена на месеци са се запазили и до днес, например в украинския – сичен, лютий, березен, квитен и т.н., понеже римската власт и влияние не е стигнала до онези краища. За разлика от Балканите където тя е продължила около шест века.

Българският език е аналитичен, т.е. безпадежен език, за разлика от всички славянски езици, които са падежни, синтетични, както и езици като немски, гръцки и други европейски такива. В граматично отношение българският език също показва голямо богатство откъм времена на глаголите, родове на предметите, членуване на имената и т.н. Това специфично членуване на имената – човек – човекът, жена – жената, дете – детето, се наблюдава в други два балкански езика – румънски и албански и е една от причините да се говори за дълбока древност на балканските езици, както специфичното образуване на бъдеще време и други неща свързани с граматиката на езика. Учените определят термина Балкански езиков съюз, за да обяснят това явление и говорят за съществуването на обща стара балканска реч, от която и до днес има видими следи в граматиката, най-вече в нашия език.

Това което трябва да знаем ние, днешните обитатели на българските земи, носители на българската реч и на цялото ѝ разнообразие с нейните регионални говори, диалекти, е, че сме пазители на едно огромно богатство – българският език. Българският език, наред с българската природа, българският ген, нашата вяра, са най-ценното, което ни е поверено и което трябва да пазим, така както пазим зеницата на очите си.