Да браним Съединението и днес

Коментар на д-р Събина Петканска

Жалко, че 138 години след Съединението, осъществено от български родолюбци, които противопоставяйки се на великите сили, включително и на освободителката Русия, осъществяват обединението на Княжество България с Източна Румелия, ние отново не сме обединени от общи принципи, цели и национални каузи. А сме отново разединени, както по време на управлението на Стамболов, както през 1923, 1944 и 1989 години. Разделения, които рязко намаляват националния ни потенциал за развитие като народ и общество.
И ако до преди избухването на войната в Украйна разединението беше основно по линията корупция, организирана престъпност от едната страна и стремеж за правов ред от другата страна, сега към това разделение се добави и разделението към отношението войната на Русия срещу Украйна. Което провокира и разделението на русофили и русофоби, путинофили и путинофоби, а дори започна да се появява и разделение и за правилната външно политическата ориентация на България – за пълна интеграция към ЕС или за отдалечаване от ЕС ,с лозунгите за национална самостоятелност и достойнство ,които прикриват цели за доближаване Евразия.
Тези разделения буквално счупиха обществото ни , разделиха ни на много групи с различни позиции и са много опасно състояние за развитието на съвременна България.

За голяма съжаление и президентът Радев, вместо да работи и да търси пътища за обединение на българското общество чрез дебати за намиране и подсказване на правилните национални интереси и приоритети, особено след началото на войната в Украйна, се явява като основен фактор и генератор за разединение.
Много умело, а в същото време и недостойно се възползва от неправилните и грешни идеи на ПП-ДБ- ГЕРБ за промяна на националният празник 3-ти МАРТ с 24 май. Вредна, опасна и популистка е инициативата му за учредяването на движение 3-ти март за запазване на националния празник 3-ти март.
Позиция за запазване на 3-ти март като национален празник ,която основната част от българите подкрепяме и той умело и недостойно ще я използва, за да вкара още една линия на разделение в обществото ни .

Затова ще си позволя да се обърна към представителите на ПП -ДБ -ГЕРБ , ОТКАЖЕТЕ СЕ от безсмислената инициатива да включвате в конституцията промяната на националния празник. Първо, че в обществото ни съвсем основателно 3-ти март се възприема като рождена дата на третата Българска държава, което се възприема и като успешния край на многогодишна борба за освобождение. Тази дата се подкрепя да е национален празник от 70 % от българите.

Второ, защото символа на 24 май, братята Кирил и Методий ,исторически не са свързани с България и

трето – защото пред обществото ни има много , много по- важни въпроси за решаване и е грешно да се създават предпоставки за разделение по такива символни теми , когато има много не решени прагматични и важни въпроси.

Много по- важно е ясно формулиране и масовото оповестяване на целите за приемане на еврото в България, приемането ни в Шенген и пълната интеграция на България в ЕС, борбата с корупцията и създаването на условия за върховенството на закона, подобренията в образованието, здравеопазването, правовия ред и местното самоуправление, с цел това да се превърнат в общонационални цели,които да ни обединят като общество. Общонационални цели ,по които трябва да се обединим и да намерим лидери с потенциал, които да започнат да ни обединяват за да ги осъществим. И да изградим една съвременна България, тясно интегрирана в ЕС с върховенство на закона и с грижа за всеки българин.

Създаването на съвременното българско общество е формирано с борбите за самостоятелна Българска християнска православна църква ,които се увенчават с успех, с борбите за национално освобождение на които основни изразители са Раковски, Каравелов, Левски, Ботев, Бенковски и много други национални герои и бележат основаването на третата Българска държава, с преломните моменти в историята на третата Българска държава като Съединението , управлението на Стамболов, септемврийското въстание 1923 година, промяната на обществения строй през 1944 година и промените през 1989 година, присъединяването ни към ЕС през 1.01. 2007 година.
Един дълъг исторически път на развитие от почти 200 години , често криволичещ и противоречив, който е предпоставка на база на постигнатото и грешките през годините , да си направим изводи за истинските и правилните български приоритети, завещани от предците ни, да се обединим около обществените лидери, които най -правилно и добре формулират истинските български дългосрочни цели и да изградим интегрирано, демократично и проспериращо общество и България, с която да се гордеем и с радост и удовлетворение да живеем в нея и да завещаем на наследниците си .