Един истински българин у когото няма лукавство

Тези думи са взети от Евангелието на Йоан. Първите апостоли започнали да се събират един по един и да следват Иисус Христос, впечатлени от неговата святост. Но когато Иисус Христос вижда Натанаил, когото апостол Филип води при него, той казва: „Ето един истински израилтянин, у когото няма лукавство.” (Йоан 1:47)

Може ли днес, две хиляди години по-късно, ние българите да повторим думите на Иисуса Христа и да кажем : „Ето един истински българин, у когото няма лукавство” !?

Всъщност това са истинските българи и те винаги са били такива – простодушни и безхитростни. У българите дори да са съществували отрицателни черти, като нихилизъм да речем, но никога не е съществувало масово лукавството. Дори напротив – на лъжата, на измамата, на лукавството истинският българин винаги е гледал като на един много голям и тежък грях.

Защо днес се шири противното и кой го позволява? Кой непрестанно развратява простодушния българин и вкарва в главата му схеми, лъжа, корупция? Кой толерира всичко това?

Едно време, според народните приказки, това са били хитрите гърци и византийци – това е била тяхната запазена марка. Преди това са били римляните. В по-нови времена това са били западните дипломати и изобщо политиката. Всъщност именно политиката, запазена марка на римляни, гърци, византийци, османци, ингилизи, американци е тази, която произвежда лукавство в огромни количества. Затова и до ден днешен политиката си остава неодобрявана и неразбрана от много голям процент от българите, а и изобщо от мнозинството хора в различните държави. С може би малки изключения.

И все пак нещата днес са стигнали до тази трагична точка, че ние трудно може да повторим и да перифразираме думите на нашия Спасител: „Ето идва един българин, у когото няма никакво лукавство”.