Протести, миньори, Пеевски… Каква ще е развръзката? Борислав Сандов пред ФАКТИ

Протестиращите искат гаранции от вяска парламентарна група с подписано споразумение… На мен това започва да ми прилича на политическа игра, която има връзка с предстоящите местни избори. Каква е и ролята на Делян Пеевски… Пред ФАКТИ говори Борислав Сандов, бивш министър на екологията в кабинета „Петков“.

- Г-н Сандов, радвате ли се, че в момента не сте министър…
- Честно казано, по-скоро ми е учудващо това, че няма активност от страна на екологичния министър за случващото се в страната?

- Питам ви, защото това, за което ще си говорим, е свързано със случващото се в "Мариците" и протестите на хората. В голямата си част това е свързано и с екология. Защо се стигна до това?
- Вижте, имаше напрежение и докато аз бях министър. Тогава също имаше протести на миньорите, на тецовете… Общо взето почти същите хора. Но сега има една разлика. В едно интервю от преди дни изпълнителният директор на „Брикел“ каза: „Този път не ги вадим ние хората на протестите…“ Това означава, че сега инициатива не идва само от самите предприятия и от синдикатите, а и от самите работещи в тях. Предполагам, че сега също има и политически мотивирани хора в протестите, доколкото се намираме в предизборен период. Усещам, че има и политизиране на този протест.

- Има ли решение… Хората искат да защитят работата си?
- Решението е да има възможност за справедлив преход, защото, когато преходът е гарантиран, той може да бъде плавен и справедлив. Така ще се създаде възможност да няма социално изключени хора и да няма рискове за енергийната система, за предприятията, за икономиката по региони. Когато преходът е справедлив, когато действията са насочени към включване в процеса на всички заинтересовани страни и се търсят и намират най-добрите решения като икономически алтернативи, нещата ще се случат много спокойно.

- А има ли реално такива работещи програми, които не само на хартия?
- Оперативните програми, в своята същност, залагат подобни действия. Планът за справедлив преход сега стартира, защото сега даваме териториалните планове. Всъщност, той се забави с повече от година заради нежеланието на служебните правителства да работят по него, както от страна на сегашното редовно правителство. Иначе процесът започна още през 2020 година. Друг действащ инструмент, който съществува в момента и е в действие, е Националният план за възстановяване и устойчивост, който също предвижда определени дейности за подпомагане на развитието и създаването на алтернативни икономики в тези региони за излизането от кризата по един начин, който да е по-устойчив.

- След като имаме такива планове и програми, какво излиза, че всичко това не се обяснява ясно на хората какво предстои, така че да разберат и всеки по някакъв начин да го осъзнае и да мисли в перспектива. Къде се губи връзката?
- За мен тук има два ключови момента. Единият е, че дълги години тази тема за мините се избягваше заради чувствителността на политическите представители - било то на местно, било на национално ниво. Тази тема не я коментираха много и синдикалните организации - не говоря само за държавните предприятия, а и за частните, и някак се опитваше да се представи пред работещите, че има начин това да се избегне, което практически си е лъжа. Защото начин да се избегна няма. Всичко е въпрос на време. Както са въпрос на време и ходове, които можем да предприемем, ако изпълняваме заложените стратегически документи. Това са ни най-добрите ходове, защото ние - като редовно правителство визирам кабинета „Петков“, успяхме да изменим Националния план за възстановяване и устойчивост, а това е една от основните линии на европейските политики, които са обвързани с всички финансови инструменти. От друга страна, защото от 10 години България не беше предприела никакви действия и не беше поставила никакви цели за декарбонизацията. След като ние успяхме да изменим механизма, в който заложихме на намаляването на емисиите, а не за конкретно изключване на голямо предприятие, защото практически щяхме да намалим тези емисии в рамките на следващите три години - тогава бяха четири, сега вече остават три години, с 40%, започвайки от предприятия, които имат проблем. И тук говорим за проблем не само с въглеродните емисии, а и с емисиите като серен диоксид и с други химически газове, които имат много негативно отношение към здравето на хората, и заради които имаме осъдително решение на съда в Люксембург.

- Чухме Бойко Борисов да казва, че включването на Делян Пеевски в преговорите с протестиращите енергетици е довело до това те завършат успешно. Как гледате на това?
- Първо, не мисля, че преговорите са завършили успешно. От една страна правителството поема ангажименти, които не би могло да изпълни, а от друга страна и протестиращите не са доволни от това, което е постигнато като споразумение. Това е разговор с отворен край, няма нищо приключило. Второ, доколкото Пеевски се лансира през последните месеци като едва ли не решаваш фактор в различни споразумения - било то със земеделски производители, било то с протестиращи сега, било то със законодателна дейност, за мен лично това е много грозен опит за „изпиране“ на персоната му и изобщо лансирането му като фактор в политическия живот на страната.