Публична тайна ли е жизненият партньор на политиците?

С примери от България и Чехия: нима заобикалянето или мълчанието по темата е нов атлантико-европейски ($-€-ов) критерий? Етиката, етикетът, протоколът повеляват адекватни норми на поведение, дори в ежедневието. С превес при общуване в политиката, дипломацията, бизнеса важна роля за личностна ориентация на избирателя много често има и жизненият партньор на кандидат-избраника. Обезателно около изборни кампании! Особено за политици, които избирателят познава бегло или никак, но претендират за широко обществено доверие в условията на масова, многопластова и масирана дезинформация и недоверие към тях.

И на подозрения за корупция, шуробаджанащина, клиентелизъм и слугуване на небългарски интереси. Изглежда,че политиката не е рай за ангелчета, но нима наистина толкова много наши кандидат-избраници за политици напоследък са самотници и нямат половинки в живота? Като кандидат-градоначалниците на София, например? Избраникът на жълтопаветниците, IT-програмисти и градската десница тук-таме се появи на снимки с дребни дечица, но за тяхна майка-съжителница никъде не срещнах дума предизборно. Пловдивчанчето-кандидат на Чиновническата партия като че ли има само племенички, майка и служебно подчинени доскоро дами. Но жизнен партньор/ка не бе оповестен/а. Също както при лидера му, официално. Последното се отнася и за атрактивната кандидатка на левиците, която едва ли се е занимавала единствено с профсъюзна дейност. И за кандидата на „по- и най-патриотично настроените” и на другите мераклии за градски и районни управници, и съветници. Да се гласува на сляпо доверие при пълно мълчание на кандидатите по темата „жизнен спътник” ли бе целта? Без идеологизми и „попълзновения за навлизане в личното пространство”, при „пълна конфиденциалност” ЗА и НА „мераклъ-политиците”? Както в миналото - героят на Веселин Андреев в „ Балада за комуниста” - Антон мълчал на разпит с: „...ни дума, ни стон..”? Или поне като най-сдържаният по темата ПП-ец Асен Василев?

Изглежда, че нашите кандидати тотално надминаха по дискретност за личния си живот Макрон, Меркел, Плевнелиев, италианската премиерка, словашката президентка, Виктор Орбан. Президентите Желев, Стоянов, Първанов, Радев; премиерите Костов, Станишев, както и Тодор Живков не се срамуваха от своите жизнени спътници Мара Малеева, Маруца, Антонина, Десислава или Елени-те (Костова, Йончева). Дано! Въпреки че едва ли споменатите дами са имали коефициента на интелигентност на Мария Кюри, на унгарската шахматистка Джудит Полгар, или известността на общественичките Маргарет Тачър, Индира Ганди, Голда Меир, Жана д,Арк, Клара Цеткин, Апасионария или поне Надежда Крупская. Или пък са конкурирали Мерилин Монро, Елизабет Тейлър, Грейс Кели, Ракел Уелч, Бриджит Бардо, Джина Лолобриджида, София Лорен, на младини ? Или засенчваха надхвърлящите личния си капацитет свръхамбициозни фон-дер-лайенки, сталинко-кристалини, габриело-неделчевки, майдело-пауновки, надки (международни /гаражни), деси-атанасовки, ниново-маноловки, тафрово-младеновци или нови полит-азисовци, куневко-хитруши...?

*** На местните избори, според политолога Димитър Ганев, „Българите дали вот на доверие на сглобката”. Добре. Но в София, на балотаж се явяват нео-кап-богаташ с потекло от „остриета на диктатурата на пролетариата” срещу чаровница от обучително-пропагандни курсове по „правата вяра”. Според завистниците ѝ дори с „маргинален за Европа южноазиатски, преди столетия, преселнически произход”. Даже и да е вярно това София има нужда от коренна промяна в нейно лице! С риск от крайности между павлик-морозовщина в името на Келепира и Уравновиловката. Но ако се задълбочим философско-исторически – и двамата са косвени последствия на Дълбокото от векове Задкулисие на „най-устойчивата раса” (цитирам нар.худ. Златю Бояджиев за приятеля му колега Йосиф Перец). Без да намесваме етнически принадлежности, събития, понятия и техни производни, в т.ч. собствени имена. И без да прикачаме епитети. Като напр. юдаизъм, Цион, Карл (Хершел Леви Мордехай) Маркс, Лейба Давидович Бронштейн (= Ле/о/в Троцки или В.Улянов (= Ленин по майчина линия Бланк).

**Иначе Законът за държавния протокол, в сила от 1.11.2015 г., касае провеждането на официалните церемонии на българска територия. В т.ч. йерархичното подреждане на държавните органи и на официалните лица по време на церемонии. В дните около националния празник на Чешката република 28 октомври там се появиха куп коментари за традиционното награждаване с най-високи държавни отличия. Извършено за първи път от новия президент Петр Павел (със синове Джан и Пьотр) в Деня на обособяването на Чехо-Словакия/ЧСР от Австро-Унгарската империя през 1918 г. При отправяне на поканите за присъствие на тържествената церемония по удостояването с държавни награди чешки медии като seznam.medium и cnn.iprima.cz сигнализираха за „сравнителен безпорядък” по подбора на гостите за пасивно присъствие. И дали поканите били индивидуално адресирани, или и + с брачен, респ. жизнен партньор.

*За сведение, до 1989 г. при директор на „Единния държавен протокол” д-р Борис Джибров настолно водещи бяха принципите, процедурите и практиките на френско-британския „Дипломатическия церемониал и протокол” с обобщители-автори Джон Вуд, Жан Серре. Основаващи се предимно на кралски и буржоазно-републикански и частично на ватикански традиции по тематиката. Според тях присъствието на брачния партньор на официални изяви е правило. При негово отсъствие по уважителни причини бива заместван от най-близък роднина (дъщеря, син). Самотен политик, дипломат не бе приеман пълноценно. Дори при отсъствие на съпруга/та на посланика на официална изява, тя следва да бъде заместена от съпруга/та на следващия по ранг дипломат. Но за придружителя трябва да се знае нещо. През 1970 г. и в СССР са превели книжката на руски език и започват да я прилагат практически, вместо пролетарско-великоруско-царистко-европейската си версия. Далекоизточният протокол също има свои добри и уважителни традиции, но опростяването на етикета и протокола в Европа настъпваше главно под влияние на презокеански атлантизъм, прагматизъм, често - по същество - невежество към европейските, ватикански и далекоизточни традиции. И нежеланието да бъдат усвоявани, което често допадаше на селско-работническия манталитет на управляващи в екс-източния блок, в т.ч. у нас, в бивша ЧС/Ф/СР. Наследниците на д-р Джибров, визирам главно посланиците Атанас Павлов и Йордан Кожухаров, въпреки многобройните им публикации, особено книгите-учебници на последния, изглежда нямаше как да не отчетат наложения прагматизъм на политически реалности. Тази папагалщина най-често допадаше на новата политическа класа, поне в цяла Европа и Щатите. В т.ч. в България, Чехия, Германия, Словакия, на Острова, във Френско...

**Ян Мареш и другите репортери и новинари не са длъжни да познават президентския политически и дипломатически (или „по-дипломатичен”) протокол в Чехия. Едва ли и чешкият президент, наследствен военнослужащ, на младини десантчик, о.р. генерал, през 2015-18 г. председател на Военния комитет на НАТО, не разчита на експертите в администрацията си. И едва ли се занимава лично с покани, освен евентуално с бегло преглеждане на списъка им. А бившите президенти Милош Земан и проф. Вацлав Клаус били поканени със съпруги на официалната церемония и последващия прием на 28 октомври. Че сем. Клаусови са се отзовали на поканата, а Милош Земан „имал друга програма”, е право на решение за реакция на поканените.

*Журналистите недоумяват защо бившите премиери Андрей Бабиш и Иржи Пароубек не били поканени за 28.10 със съпруги, или с партньорки (Бабиш е женен, а на 25 м.м. Пароубек се ожени за 3-ти път). СМИ са единодушни, че при президентите В.Хавел и В.Клаус биха били поканени във формат 1 + 1 и на двете изяви. Мога да потвърдя тази практика от време на мандата ми на посланик при президента Вацлав Хавел през 1996-99 г. Тогава В.Клаус и М.Земан се смениха като премиери и председатели на Долната камара на парламента, а И.Пароубек, наричан Булдозера, през 1998 г. стана зам.-кмет на Прага. В момента Андрей Бабиш е „редови” депутат в ДК, но е председател на най-многобройната парламентарна партия АНО, макар и опозиционна. При това през януари т.г. той бе съперникът на Павел на балотажа за поста президент. Съпругата му Моника и „Пароубковата” Габриела имали покани единствено за приема в Испанската зала в Пражкия замък (Храда). В церемониалната зала „Владислав“, пак там, местата не достигали!? Коментиращите считат извинението за несериозно, „чиновническо тесногръдо и донякъде недостойно” (seznam.cz). Не знаят дали президентът Павел е в течение. Твърдят, че и при управлението на М.Земан някои нежелани политически или емоционално гости въобще не били канени на 28 октомври, а други – без съпровод. В. Клаус и етническият словак А.Бабиш като бизнесмен познавах бегло от 1989 и от 1991 г. от предшестващия ми мандат в ЧСФР. А добре – шефовете на администрации и на 3-мата предшестващи президенти. Без сегашната г-жа Вохраликова, но Храдът никога не е оставал без рутиниран протоколчик, какъвто видях на снимка при връчването на акредитивни писма преди ½ година. Вацлав Хавел и проф.Вацлав Клаус имаха високо професионални директори на протокола. Дори първият Хавлов директор, проф.Алоис Дръхлик, прие да стане научен ръководител на двама наши вече настоящи посланици за дисертанти по история и икономика, мисля, но те - за жалост - го разочароваха.

**Търсейки политически мотиви около гостоприемството на Храда спрямо двамата бивши премиери, новинарите коментират, че И.Пароубек бил позабравен и безуспешно се опитал няколкократно да се върне в голямата политика. Земан и Пароубек са бивши председатели на Чешката социалдемократическа партия (ЧСДП), а проф.Клаус – на дясно-центристката ГДП. Последно Пароубек се постарал да стане видим за медиите с критични коментари по адрес на сегашната политическа репрезентация и своите наследници в ЧСДП. През т.г. той основа дружеството „Недоволни”, което според него ще бъде основа на ново ляво движение. А наскоро е присъствал на срещата на върха в Китай, в която участвал и В.Путин. Така че към г-н Пароубек били възможни „някои резерви” предвид негови проруски и прокитайски изказвания напоследък. А.Бабиш също не прости на Храда за отношението към него и преди 3-4 дни напомни на президента публично за някогашното му членство в ЧКП. Упрекна го също, че на млади години същият бил работил за комунистическото /контра/разузнаване.

***В сравнение с българските политици и кандидати за такива прави впечатление, че чешки утвърдени политици не се притесняват да информират избирателите за личния си живот, в т.ч. за партньорства, за разводи и други лични проблеми и преживявания. А добрата информираност за половинките в живота на политиците може понякога да послужи за вземане на държавнически решения. Така например е публично известно, че от 1968 г. заслужилият чешки политик проф. Вацлав Клаус е женен за Ливия, род. Мишинова, словачка, с уважавана научна кариера като икономист. През 2003-13 г. тя бе и „първа дама”, докато съпругът ѝ бе президент. Въпреки, че Клаус и Земан бяха над 10 години в противоположни политически полюси като лидери на дясно-центристите от ГДП и на социалдемократите/ЧСДП, новият от март 2013 г. президент Милош Земан прояви политическа толерантност и познавайки и оценявайки от години г-жа Ливия Клаусова я назначи за чешки посланик в Словакия (до 2018 г.). Със задоволство си спомням, че тя бе чест гост в резиденцията ни и за националния ни празник на 3 март.

**** Прозрачността около личния живот на политиците у нас и в Чехия се различава. Не че и там няма политици, които пренаписаха биографиите си и дискретничат за човека или хората, с които живеят. Наместването на протоколните практики явно ще продължи. Чешкият национален празник отшумя. От 3 десетилетия поне в двете държави не е на всеобща почит ВОС/оциалистическа/ Р/еволюция/или ВОЮ/дейска/Р), по нов стил извършена преди 106 години през ноември. Докато изучените по Харвард, паланки, в НПО-та и пр. екс-андрешковци от 3-то поколение все още не са приели за нов държавен празник Тиквен Ден (Halloween), навлечени с костюми на чудовища, призраци, скелети, вещици и демони или Деня на печената пуйка, сиреч (Thanksgiving day = Ден на благодарността) да изберем с оптимизъм своята кандидатка след 3-4 дни!

1 ноември 2023 г. Огнян Гърков