Вторият тур на изборите отмина и е време да погледнем към хоризонта отвъд пускането на бюлетината и изборната вечер на коментаторите и безкрайните графики в телевизиите. По традиция, фокусът върху местната власт бързо ще изчезне и всички ще се втурнат да говорят за бъдещето на правителството.
Това коментира Петър Ганев от ИПИ.
Бюджетът е бомба със закъснител – в политически и фискален смисъл, където, ако „сглобката“ не се е разклатила достатъчно от цирка с машинния вот, спорът за държавните финанси може спокойно да катурне всякакви планове за ротация и политическа стабилност. Разговорът за Конституцията също ще убие всякаква мисъл за местната власт. Въпреки всичко, независимо от това дали ще наблюдаваме разпад в управлението, изборите дават нова енергия на местната власт, която ще си е там през следващите четири години. Затова е важно да очертаем някои посоки на развитие, които изглеждат вероятни.
Очакване за по-високи данъци на местно ниво
Някои местни данъци и такси ще се увеличат в следващите години. Първо, защото са много ниски и това няма да е вечно – в страната масово хора плащат повече за годишна винетка, отколкото за данък върху имота си. И второ, защото структурата на държавните финанси е сбъркана, тя изсмуква собствените приходи на общините, прави ги зависими от трансфери и подаръци от централната власт, и води до хронична липса на ресурс дори в годините на изобилие за държавната хазна. В допълнение към това, очакването винаги е за някакво повишение на общинските налози в началото на новия мандат на местната власт. Тук обаче има важен детайл. Вдигането на местните данъци и такси по-скоро няма да е дело на новите общински съвети.
Най-големият приход за общините обикновено идва от данъка върху сделките с имущество – там обаче масово общините са на максимума по закон и вече няма пространство за покачване на размера на данъка. Фокусът по-скоро би попаднал върху облагането на имотите, но не върху ставката, а върху данъчната оценка. Административният модел на данъчни оценки не е променян смислено от над 10 години, в него няма динамични компоненти свързани с пазарната стойност на имотите, което означава, че и самата данъчна оценка е пропуснала развитието на имотния пазар в последното десетилетие. Изглежда повече от вероятно парламентът да се заеме с данъчните оценки на имотите (приложение в ЗМДТ), като или ще промени т. нар. коефициент за местоположение (лесният начин за осъвременяване на данъчната оценка) или ще тръгне към някаква форма на квази пазарна оценка за целите на облагането. И в двата случая, очакването е за чувствително повишение на данъка върху имотите, провокирано от промени в закона.
Нов модел за финансиране на регионални инвестиции
Политическата нестабилност и липсата на един силен играч, който да държи политическата власт, би следвало да доведе до различен модел за финансиране на големи инвестиционни проекти с регионално и общинско значение. Моделът на джипката и черната кутия на централния бюджет – по който можеш да построиш голям булевард във Варна или два нови стадиона в Пловдив, изглежда трудно приложим в момента. Ако липсата на силна власт, концентрирана само в една партия, доведе до ясни правила за финансиране на регионални и общински проекти и форма на капиталова програма, която не е скрита в централния бюджет, а е публична и гласувана в парламента, това може да е едно от най-смислените постижения на „сглобката“.
По-малко стратегии, повече проекти и работа
През последните три години общините в България хвърлиха огромна енергия в стратегическо планиране – т. нар. планове за интегрирано развитие за периода 2021-2027 г., свързано основно с усвояването на европейските средства по новите оперативни програми. Този процес се превърна в една безкрайна мъка, която разкъса местната власт между реалната работа и опитите пъстрият живот в една община да се вмести в кутийките на различните европейски проекти. Така или иначе, това вече свърши. Новата местна власт няма да има задачата тепърва да пише стратегии, а ще трябва бързо да се ориентира в реализирането на заложените и в някои случаи – вече започналите – големи проекти, както и в новите възможности за финансиране – най-вече печално пренаписвания и муден Национален план за възстановяване и устойчивост. Възможности за финансиране на трансформация на местно ниво във всякакъв смисъл на тази дума в момента има и точно затова много ясно ще се види разликата между работещите местни власти и тези, за които основната задача е била спечелването на изборите.
Силна роля на общинските звена за инвестиции
През последните 4-5 години се наблюдава един постоянен тренд на оформяне на екипи за привличане на инвестиции във водещите общини в страната. Моделите са различни – понякога е отделна общинска агенция (като СОАПИ в София), понякога е силна дирекция в общината (както е случаят в Стара Загора), а понякога е активен заместник кмет, който отговаря за бизнес развитието. Тези екипи започват все по-често да се появяват на регионалната карта и дори да търсят възможности за сътрудничество помежду си. Напълно постижимо е в следващите четири години оформянето на визията и маркетирането на инвестиционните дестинации в страната, както и планирането за развитието на индустриални терени, оформянето на висок клас бизнес пространства и партньорства с образователни институции да се случва в по-голяма степен между тези екипи, а не предимно в кабинетите на централната власт. Тук важна ще е и ролята на големите икономически центрове извън София, които могат да бъдат много по-смели в ролята си за промяна на регионалната карта.
Отпушване на разговора за финансовата децентрализация
Общият знаменател на всички тези теми е промяната в структурата на публичните финанси и засилването на ролята на общината. Въпреки наличния потенциал на местно ниво, в т. ч. различни възможности за финансиране на големи инвестиционни проекти, без финансова самостоятелност на общините и обвързване на местния бюджет с местната икономика, кметът никога няма да има ясен хоризонт пред себе си. Пренареждането на местната власт в страната е най-добрият повод за отпушване на разговора за финансовата децентрализация, в т.ч. за споделяне на приходите от някои преки данъци. Каквито и фондове за инвестиции на местно ниво да се правят от централната власт, те не могат да заметат несправедливостта от изсмукването на ресурс от регионите.
(От Институт за пазарна икономика)
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Последния Софиянец
16:02 07.11.2023
2 ГРАД КОЗЛОДУЙ
те вече изборите минаха ся да си сърбат попарата гласувалите
16:03 07.11.2023
3 ДОНЧО ГОРСКИЯ
16:05 07.11.2023
4 Тотал
Коментиран от #12
16:11 07.11.2023
5 мой проблем е къде съм
16:16 07.11.2023
6 Варна
Коментиран от #9
16:17 07.11.2023
7 рада дълбоката
16:18 07.11.2023
8 бай Бончо
16:20 07.11.2023
9 Каспичан
До коментар #6 от "Варна":
Ние изтрезняхме ама вие никога , Пампурджии , мушмуроци , гагаузи и подкаблучници !16:21 07.11.2023
10 метавселена
16:22 07.11.2023
11 ха ха
16:47 07.11.2023
12 Алфа херинга
До коментар #4 от "Тотал":
Не знам. Това по скоро ще удари бедните хора с наследствени имоти на хубави места. Според мене е натиск върху тях за да ги продадат. Някой с 5-6 апартамента, би се замислил само ако са празни. Ако са под наем, ще вдигне с по 50лв и ще си ги покрие. Ама някоя баба пенсионерка, как ще си плати новия данък?16:52 07.11.2023
13 мдаа
17:18 07.11.2023
14 Племето трябва да се яха
17:39 07.11.2023
15 Пак взехме нов дълг от 2.7 милиарда
17:42 07.11.2023
16 Добре, че ЕС дава кинти
17:43 07.11.2023
17 700 000 държавни циновници в БГ
17:45 07.11.2023
18 западняк
18:33 07.11.2023
19 Айдеее
Браво за правилният избор.
18:43 07.11.2023