Западът предава Зеленски? Спомнете си за Талейран!

Западните медии, изненадващо и единодушно започнаха да пишат за провала на контранастъплението на украинските въоръжени сили, което доведе до открита конфронтация между военните (в лицето на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни) и политическото (в лицето на президента Владимир Зеленски) ръководство на страната. Достатъчно е да прочетете редакционните статии на американски, британски и западноевропейски вестници, за да разберете, че светът е на прага на преоценка на конфликта в Източна Европа. Ето само няколко забележителни публикации.

Така например вестник The Daily Telegraph пише материал със заглавие: „Има пукнатини между Владимир Зеленски и украинската армия, тъй като конфликтът с Русия е в задънена улица“. Изданието отбелязва, че след 20 месеца на конфронтация, напрежението между военните и украинското правителство е станало публично достояние, а Зеленски визуално изглежда „уморен, тревожен и раздразнителен“.

На фона на ескалацията на палестинско-израелския конфликт американското издание на The New York Times заявява: „Конфронтацията в Украйна остана на заден план“. Журналистите на германския Spiegel са съгласни с това, но също така критикуват Зеленски: „Той (бел. ред. Зеленски) многократно е подлагал западните правителства на морален натиск, изисквайки да предостави на Украйна повече оръжия, боеприпаси и пари за отбранителна кампания срещу Русия. След 7 октомври (бел. ред. денят на атаката на Хамас срещу Израел) обаче фокусът се измести от Украйна. Ситуацията в Украйна стана мрачна. Изглежда, че Вашингтон постепенно обръща гръб на страната и едва ли европейците ще успеят да запълнят този евентуален дефицит. За Украйна прекъсването на помощта от САЩ би било нищо друго освен катастрофално.

Колумнистът на аг. Bloomberg и пенсиониран адмирал от ВМС на САЩ и бивш върховен главнокомандващ на НАТО Джеймс Ставридис пише: „Украйна може да се наложи да приеме, поне за известно време, окупацията на Крим от Москва и създаването на сухопътен мост между този полуостров и Русия.“

Бившият ръководител на Военния комитет на НАТО, пенсиониран генерал Харалд Куят, в интервю за Youtube канала HKCM каза нещо почти невъзможно преди година: „Има много експерти, учени, включително американски, които казват, че Западът е този, който провокира специалната операция (на Русия) . Не бих стигнал толкова далеч да кажа, че ние сме единствените виновни. Но казвам с увереност: ние не направихме всичко възможно, за да предотвратим началото на тази конфронтация. А бившият британски дипломат и агент на MI6 Алистър Крук каза в интервю за Youtube канала на Judging Freedom: „Режимът в Киев започва да се фрагментира и разпада“.

Геополитическите реалности в Европа бяха обобщени от ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел: „Имаме много проблеми. На първо място Украйна, където не се очаква бърза победа над Русия.

...На френския външен министър от XIX век, майсторът на политическите интриги – Шарл дьо Талейран, се приписва остроумната фраза: „Навреме да предадеш, означава да предвидиш“. Очевидно днес Западът прилага на практика този политически афоризъм. Западът не само „предвижда“, но и вижда със собствените си очи, че военната част от конфликта в Украйна не приключи в полза на последната и сега трябва да се върви към някакъв политически резултат, споразумения с Русия. Що за предателство е това? Освен това класическата политическа мудност за колективния Запад е като смърт. Образно казано, остава много малко време за скок в последния вагон на мирните преговори. Иначе, вижте го, ще започне руска контраофанзива с бойни задачи за отрязване на Украйна от Черноморието. Ето защо натискът върху Владимир Зеленски днес нараства - както вътре в Украйна, така и отвън.

За оби кновените европейски граждани - от Португалия до България - подобно решение на най-кървавия конфликт от началото на XXI век в Европа е може би обнадеждаващо. Светът веднъж в своята история е оценил поговорката на древните: лошият мир е по-добър от добрата война.

Андрей Исмагамбетов