Героят, убил създателя си, е жив

Мюмюн КАРТАЛ

Бай Ганьо: Избиратели ли? И сянката им няма да видиш! Като ти кацнат от всяко село по 12 души общински съветници с кметовете барабар, като събереш чиновниците и писарите, постави по краищата жандарми да връщат другите селяни, окръжи бюрото с тия 40-50 катили, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе и магарето народен представител, ха-ха-ха.

– – –

Данко Хърсъзина: Я кажи бе, бай Ганьо, кажи бе, брате, кого да хвана за гушата, кого да изритам из врата навън?...

– – –

И бай Ганьо рече. На 11 май 1897 година платени убийци, организирани от служител на пазарджишкото село Радилово, стрелят из засада на пътя Пещера – Пазарджик и улучват един от най-достойните творци на България Алеко Константинов право в сърцето.

Роден на 1 януари 1863 година, големият изобличител на управниците на своето време се прощава с този свят, ненавършил 35 години.

– – –

Алеко Константинов: Прощавай, снизходителний читателю! Ти ще срещнеш в тази книжка някои цинични думи и сцени, аз не можах да ги избягна; ако ти можеш да изобразиш бай Ганя без цинизми - заповядай! Европейци сме ний, ама все не сме дотам!... Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем.

Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев на 23 май (11 май стар стил) 1897 година (б. а).