Боян Чуков: Драмата на Русия с Украйна е като нашата с македонците - отношенията ще се оправят

Боян ЧУКОВ, геополитическият анализатор, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Новината от Украйнския фронт гласи, че генерал-полковник Александър Сирски е новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили, назначен от президента Зеленски. Тази новина само на пръв поглед няма нищо общо с нашата тема. Защо бе сменен човек на американците и то в дни, в които американският помощник-държавен секретар Виктория Нюланд е в Киев? Какво се случва?

Значи първо трябва да имаме предвид, че отдавна се говореше, че Зеленски не се разбира със Залужни по една проста причина. Това, което се случва на фронта Зеленски винаги го прекарва през чисто политическа оптика, която няма нищо общо с военната стратегия, докато генерал Залужни като военоначалник, за който има добри и ласкави оценки не само от западни експерти, но и от руски военни, се стараеше да щади Украинската армия, той щадеше войниците. Той се опитваше да не ги жертва по начин такъв, какъвто да речем Сирски като командващ сухопътните войски на Украйна жертваше войниците, само и само да угоди на политическите щения на президента Зеленски. В този план това не е нищо ново, имаше преди месеци подобни слухове. Това е една от причините, тъй като се изостря вътре в Украйна и чисто политическата битка кой да оглави президентството.

Тъй като постоянно се говори - ще има избори – няма да има избори; няма да има избори, защото има война и т.н. Ето, даже и една Юлия Тимошенко, която е бивш премиер на Украйна и тя изведнъж в последно време започна да говори като действащ президент на Украйна. Тоест, властовите апетити се засилиха. И тук разбира се, трябва да имаме предвид, че Киев е изцяло подчинен на Вашингтон и на Лондон. Сега с тази промяна, се вижда, че на практика, американците по-скоро оставят за себе си икономическия блок, а военния и чисто разузнавателния го предават на Великобритания. Защото ако погледнем последните действия на въоръжените сили на Украйна, както и работата на военното разузнаване, където началник е генерал Кирил Буданов, това е типичен бритиш стайл и американците нямат нищо общо с цялата тази работа.

Сега, трябва да имаме предвид, че самият Сирски като фигура е много интересен. Защото първо, той е роден в Русия, неговата майка и баща живеят в Подмосковието, неговият брат живее в Русия, някъде около своите родители и работи като охранител. Общо взето, това е човек, който се е откъснал от Русия и е отишъл да живее в Украйна, в Киев. Странна е цялата тази история, те са поддържали някакви връзки, сега вече не поддържат абсолютно никакви връзки. Но интересното е, че бяха изкарани снимки някъде 2013-2014 г., в които руски и украински военни се прегръщат и целуват по повод някакъв армейски празник, който е свързан със Съветския съюз. Там има торта, на която има украинско и руско знаме, въобще приятелска атмосфера, а той е сред своите колеги.

Тъй като общо взето това са випускници на съветските висши военни заведения, но виждате как животът промени отношенията между хората, включително и в семействата. Така че аз считам, че смяната със Сирски подсказва, че Великобритания, що се касае до силовия блок в Украйна, тя го изземва изцяло. Но това по принцип, беше и желанието на американците, тъй като аз и друг път съм казвал във вашето студио, че американците бавно, не рязко, но се изтеглят от Украйна, и се изтеглят като цяло от Европа. В обозримо бъдеще тяхното присъствие ще става все по-малко забележимо, за сметка на британското.

А това как ще се отрази на хода на войната?

То вече се отрази на хода на войната и ще ви кажа защо. Тъй като войната е позиционна, видя се, че нито едната страна, тя се провали имам предвид украинската по отношение на настъплението, което беше някъде лятото миналата година. Но се вижда, че към този момент, подчертавам към този момент, и руската страна няма потенциал да извърши съответно някаква мощна контраатака и да премине в настъпление. Нещо повече, даже в Руската федерация започнаха да стават все по-чуваеми гласовете на военни експерти, които твърдят, че това задържане на фронта и липсата на пробив е за сметка на руснаците, които ще загинат по-късно.

Тъй като се дава възможност на украинците да направят своята нова отбранителна линия, която, разбира се, те кръщават на името на генерал Сергей Суровикин, тоест, украинската линия "Суровикин“. И виждаме, че фактически започват терор с дронове и то най-вече срещу гражданското население. И украинците в момента виждаме, че пак с дроновете, които разполагат, а те стават все повече и технически по на високо ниво, удрят по енергийната структура на Руската федерация.

Виждаме, че бяха ударени редица нефтопреработвателни заводи, бяха ударени нефтени бази. И виждаме, че в този план се сменя фасона, ако мога да кажа, на войната. И в този план имаше слухове, че Кирил Буданов, който е началник на военното разузнаване, ще застане на мястото на Залужний. Но те се оказаха само слухове. Тъй като самият Буданов е продукт на МИ-6, той е ходил там на специализация, обучен е от тях, работи в плътна връзка с тях. Така че тази стратегия на терора, която се упражнява в момента по отношение на Руската федерация от страна съответно на силовите структури на Украйна е абсолютен British manner.

А в интервюто за Тъкър Карлсън Путин казва: “Конфликтът в Украйна ще приключи до седмица, ако САЩ спрат да доставят оръжие на Украйна". Наблюдаваме блокираната многомилиардна помощ за Украйна, Сенатът я отхвърли. Току-що казахте, че САЩ се оттегля. Това вече част от сценария ли е? И доколко европейските партньори на Съединените щати го приемат и са информирани?

Това че Америка се оттегля, не означава, че подкрепата за Украйна се свежда до нула. Въпреки, че нали вече има драма, тъй като знаем, че се разпределят над около 100 млрд. долара между Израел, между Украйна и съответно строежа на стената по границата с Мексико. И там виждаме, че въпросът не се разрешава, тъй като битката е, къде ще го разрешат - в Сената, Конгреса, може ли, не може ли? Вървят търгове между републиканците и демократите, но така или иначе се забавят парите. От друга страна виждаме, че има чудовищен натиск от страна на англосаксонците по отношение на Брюксел: Брюксел да си развърже торбата и да започне да дава пари на украинците, както и съответно да ги снабдява с оръжие.

Тъй като знаем, че обещанието, което го даваше Брюксел за 1 милион снаряди, се провали. Оказа се, че таванът, който могат да постигнат, е някъде около 600 000, но и до този момент те не са го постигнали. А цифрата 1 милион трябваше да бъде достигната до края на миналата година. И не случайно тук, между тази шумотевица около присъствието на американския журналист Карлсън в Москва, някак си встрани отиде фактът, че за съвсем кратко в Съединените щати на 9-ти февруари е Олаф Шолц. Днес той е там, в Съединените щати, където общо взето на Германия се прехвърля най-много от финансова и от оръжейна гледна точка товарът, наречен Украйна. Французите в това отношение се включиха много сериозно.

Така че не би трябвало да считаме от това, че американците ще се поизтеглят, останалите няма да се включат. А натискът те да се включат все повече и повече се увеличава. Разбира се, има една голяма въпросителна: какво ще се случи на президентските избори в Съединените щати. Тъй като тук има и една голяма илюзия, че ето сега, като пристигне Доналд Тръмп, всичко ще се оправи, всичко ще се прекъсне. Трябва да имаме предвид, обръщам внимание, ние много често, когато говорим за Украйна, ние всичко започваме от началото на 2022 година, имам предвид 24-ти февруари.

И тогава всичко е началото, тогава се говори за “агресия", тъй като даже, ако погледнем преди 24 февруари от 17 февруари има документи на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа, в които се показва, как украинската артилерия започва масови бомбардировки над Донбас. Тоест, войната започва на 17 февруари и започва от страна на Украйна, а руснаците след това се включват по-късно. Не знам защо някои считат, че Доналд Тръмп е човекът на Русия...

На Путин.

На Путин. Обаче, самото въоръжаване на Украйна и големите въоръжени доставки и обучението на Украинската армия, тук да ви припомня, че двама американски сенатори ходиха в Украйна, мисля, че през 2015 и 2016 г. те награждаваха с ордени и медали украински военни. Отличия, с които се награждават само американски военни. Тоест, обучението на тази армия, която виждаме в момента, която се бие срещу Руската армия и нейното въоръжаване, то стана по времето на Доналд Тръмп.

Така че той също активно участва във всичко това и е една голяма илюзия да се счита, че сега той като спечели, ако все пак стане и го пуснат да влезе в Белия дом, нещата рязко ще се променят и войната ще затихне. Напротив, аз не съм оптимист. Но има и още един проблем: войната би могла по-бързо да приключи при условие, че Руската армия имаше този капацитет да приключи във военен план битката с украинците. Защото реално, това което ще се случи, зависи от резултатите на бойното поле. А руски военни експерти казват, че засега Руската армия е крачка напред, крачка назад.

Да се върнем към темата, която обявих в началото на този разговор. Как войната повлия на света? Първата видима промяна е преминаването от еднополюсен в многополюсен свят, това вече го виждаме, но къде са полюсите?

Да говорим малко за полюсите, аз не съм много съгласен и по-точно съм съгласен с тези анализатори, които твърдят, че многополюсен свят няма. Защото в природата имаме два полюса плюс и минус. Акумулаторът на колата има два полюса и тя тръгва, когато има два полюса, ако има много полюси, няма как да тръгне. И затова примерно китайците избягват да употребяват многополюсен свят, те казват многофакторен, многостранен, но в никакъв случай не казват многополюсен свят. Значи, трябва да имаме предвид, че светът започна да се променя още преди украинската драма, още преди 2022-ра година.

Имам предвид с т. нар. Псевдо ковид епидемия. Тогава видяхме, какво се случи и в Европа, видяхме как всеки започна да се спасява сам. Като имаше по-скоро някаква цивилизационна подкрепа, отколкото съвсем безразборно и чисто хуманитарно да си помагат страните. Спомняте си, че имаше даже по европейските летища, някои от държавите окрадоха медикаментите, които бяха за съюзници пак от НАТО, но ги прибраха, използвайки, че самото карго е на тяхно летище. Но така или иначе особено сега събитията в Украйна направиха така, че светът започна да се дели на цивилизационна основа.

Ето, задавам един въпрос, понеже ние много често говорим за това какви сме ние съюзници стратегически по НАТО, по Европейски съюз и т.н. Няма истинско стратегическо сътрудничество и съюзници, даже в рамките на НАТО. Давам примери два, за да стане ясно какво имам предвид. Първо, когато геостратегията на англосаксонският свят беше изцяло да се акцентира върху югоизточната част на Азия, върху Тихия океан, върху тази част на света. Тогава какво стана? Сделка, която беше някъде за около 50 млрд. долара между Франция и Австралия, беше развалена и се наместиха разбира се там британците и американците. Какви стратегически съюзници са, да речем французите с британците и американците, които ги изритаха като мръсни котета. И тогава самият Макрон беше изпаднал в много смешна ситуация да прави фасони и да се цупи, викаше посланици за консултации и т.н. Но така или иначе не се получи нищо. Втори, много важен момент, има една организация, която се нарича “Пет очи", това е разузнавателна организация, която се състои само от англосаксонски държави: САЩ, Великобритания, Канада, Австралия.

Германия?

Германия не.

Без Германия?

Без Германия, само англосаксонци. Значи пак Щатите, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и Австралия. Те затова са петте очи. Тези пет очи фактически обслужват разузнаванията на изброените пет държави. Отдолу, под тях, огромната база данни се дава от американската НАС (Национална агенция за сигурност), която следи всички телекомуникации в света, телефонни разговори, електронна поща и т.н. Но тази система, тя обслужва само англосаксонските страни. Защо вътре, например, не участва да речем една Испания, за България не говоря, България е толкова далеч. Така че в този план да считаме, че ние сме някакви реални съюзници, то е комично и много смешно, даже много жалко, ако някой си въобразява за това нещо.

Тук въпросът е, че ние сме разходен материал в англосаксонската геостратегия, но в абсолютно същата позиция се оказват и някои доста сериозни западноевропейски държави. Ние виждаме как Германия се изпомпва икономически, финансово, кадрово, и се хвърля на кучетата в Украйна. Тоест, виждаме сега, как се подготвя втората фаза от битката между Русия и Запада, чието ядро са англосаксонците, тоест, вече се включват Прибалтийските страни, включва се Полша, включва се Румъния, включва се България. И както виждате, нашите комшии турците не желаят да се включат в цялата тази игра. И виждаме, че между тях и американците, и британците има търкания. Имам предвид конвенцията от Монтрьо, където от Анкара за пореден път отказаха да допуснат кораби извън тази конвенция. Имам предвид военни британски и американски кораби в Черно море.

Тоест, виждаме, че тези държави, които имат самостоятелна политика, които са суверенни в един или друг смисъл, си гонят своите национални интереси. При България, понеже ние на практика имаме някаква символична ерзац държава, ние следваме плътно това, което ни се каже и изпълняваме даже не 100%, а се престараваме 150%, за което ставаме за смях.

Понеже казахте, че разломите са по цивилизационните линии. Добре, по кои геополитически маршрути те минават?

Вижте, самата Руска федерация много еволюира. Аз съвсем наскоро слушах двама известни наши анализатори-коментатори. Те говориха за геополитика, за тази тематика, която засягаме с вас. И там единият от тях ми направи впечатление, който каза следното нещо: “Ами вижте, Русия е част от западната цивилизация. Тя рано или късно ще се върне към нея и ще се присъедини към нея". Да, така мислеха в началото на 90-те години в Русия. Да, така все още мислят руските либерали. Но в Русия патриотите, държавниците много отдавна не мислят по този начин. Да не забравяме, че при Русия имаме една промяна на основната концепция, която беше “Москва - трети Рим". Москва трети Рим вече не може и да стане, по една проста причина, че православието бе разбито. Православието бе разбито, виждаме Украинската църква как се отдели. Виждаме...

Вселенската патриаршия?

Вселенската патриаршия. И да ви напомня, томосът, който беше даден на Украинската православна църква и когато стана тази конфронтация с Московския патриархат, беше точно по времето на Доналд Тръмп, защото беше дадена точно по линията на гръцките свещеници, които са в Съединените щати, които гравитират около Доналд Тръмп, и на практика по тази линия се случи това разцепление. Да не забравяме, че след края на Студената война Збигнев Бжежински, лека му пръст, разбира се, направи следното изявление: “И сега вече, когато Съветският съюз се разпадна, единственият наш враг и противник остана православието".

Само да ви припомня, когато Доналд Тръмп влезе в длъжност, той се закле. Той се закле пред Библията, но до него стоеше гръцки православен свещеник. Това са детайли, които ние ги изпускаме и по никакъв начин не можем да ги тълкуваме. Ето, давам ви още един пример. Съвсем наскоро мина информация съвсем незабелязано, че в Украйна Александър Невски е изваден от списъка на светиите. Това би трябвало да ни заинтересува, защото все пак катедралата в центъра на София е “Александър Невски". Историята е следната: Александър Невски в един момент се намира в много тежка и деликатна ситуация. Има натиск от Запад от католиците, има натиск от Изток от мюсюлманите и той трябва да спаси православието. Затова той предпочита да сключи съюз с Изтока.

С мюсюлманите?

Точно така, с мюсюлманите фактически. И той става брат на хана на ордата. Ханът на ордата го осиновява и по този начин той спасява православието. Да ви припомня само, имаше една приказка при падането на Цариград: “По хубаво фес, отколкото папска тиара". Тоест, на времето кръстоносните походи, които няколко пъти са атакували Византийската империя, няколко пъти са атакували Константинопол и т.н., те са били много по-жестоки и са били много по-алчни. Те са ги нападали, подбудени от венецианците единствено и само да грабят. Но това вече е манталитетът на една друга цивилизация.

Затова тук искам да се спра на един много важен момент. Народите се делят на континентални, на морски и на мрежови. Континентални, това са тези, към които влизат в Азия, руснаците, китайците, въобще тази част от света. Морските държави, това са Великобритания, Съединените щати, Австралия и т.н. При тях манталитета през годините се е създал по следния начин: представете си, това са група капитани на пиратски кораби, които в момента трябва да плячкосат нещо. Те се обединяват, плячкосват го и след това се разделят и всеки започва да си действа по своя собствен начин. Разбира се, трябва да имаме предвид и следното: мрежовите държави също са много интересни и те изпадат от нашето наблюдение. Например, еврейската мрежова държава, тя е много по-голяма, отколкото държавата Израел. Имаме кюрдска мрежова държава. Имаме арменска мрежова държава.

Гърция мрежова държава ли е? Като се има предвид голямото ѝ лоби?

Тя все още не влиза, тъй като те не са толкова многобройни. Но трябва да имаме предвид, че и Великобритания е мрежова държава, Лондон е мрежова държава и тя припокрива в себе си плюсовете на морската държава и плюсовете на мрежовата държава. И затова, изведнъж, в последно време, през последните няколко години ние говорим за ролята на Великобритания в глобалната политика, защото досега за нас оставаше скрит мрежовия характер на Лондон. Неговата възможност да лобира във всяка част на света, тъй като британците от много години имат свои лобита във всяка точка на земята. Имат агентура, която е от 200 години и те продължават да работят с нея. И затова те се оказват невероятно силни и неочаквано ефикасни в много направления.

Ето например, даже вътре в англосаксонския свят има битка между американците и англичаните кой да бъде лидер в англосаксонския свят. Така че донякъде това преразтягане на Съединените щати и вкарването им в много конфликти, работи в полза на британците. Това, което се случи в Палестина миналата година, мисля на 7 октомври беше, има британска следа. Ние сме говорили с вас, тук в студиото. Тоест, британците в момента се опитват те да ръководят, те да са сивата материя, интелектът на англосаксонският свят, а американците да са този слон с бухалката, които отива да им върши работата.

Ето, погледнете хусите, имаше бомбардировки, бяха пратени самолети, кораби и т.н. И какво се оказа: американците стовариха ракети на стойност повече от 3 млрд. долара, имам предвид от корабите и самолетите. Британците участваха с два самолета, които идваха от остров Кипър и един кораб, който, до колкото разбрах, се развали, не можа да стигне до там. Тъй като реално Великобритания не разполага с армия. Тя разполага с фантастично разузнаване. Самата държава е създадена около разузнаването, в началото е разузнаването и след това се създава цялата държава. И тук е уникалността на британската специална служба МИ-6.

Всички тези и исторически наслагвания, и геополитически разломи, как се отразяват във взаимоотношенията между държавите днес? Как ще се отразят например в НАТО? Как ще се отразят на отношенията между Европейски съюз и Британия и Америка? Как ще се отразят на войната в Украйна?

Тук вече въпросът опира до това, ние трябва да разглеждаме държавите по един начин, като се доближим до самата държава и се опитаме да я погледнем по-отблизо. Едно е народът, едно е неговите нагласи, едно е неговата историческа памет. Съвсем друго е ...

Управлението, властта?

Управлението, елитът, който отдавна е купен, който отдавна работи срещу националните интереси.

Това повсеместно ли е?

Трябва да ви кажа, че в Европа е почти повсеместно. В Турция, да речем виждаме, че това не е така и че там има разминавания. Но да речем, ако погледнем България, ако погледнем Македония, може би и сърбите, но при тях не е съвсем така, защото виждам в момента Вучич пак го налазиха и започнаха да му търсят кусури, как е бил избран и т.н. Но погледнете, търсят кусури на Вучич, как е бил избран, при условие, че Байдън беше избран по един абсолютно мошенически начин и всички разбраха, че за него гласуваха нелегалните мигранти, за него гласуваха даже не малко хора, които са умрели преди 200 години и са в гробищата на Съединените щати. И никой не казва нищо. Тоест, виждате, че има много субективен подход.

В общи линии имаше една такава приказка в едно доста дълго време, в което основният лозунг на американците беше: “Като говориш с мен ще мълчиш!" Тоест, сега вече нямаме тази ситуация. Американската империя вече е постимперия, тя няма вече тези ресурси. И при това разпадане на еднополюсния свят виждаме, че всяка държава, в зависимост от това, доколкото тя е в орбитата на бившата империя, доколко има интелигентен елит, доколко той е патриотично настроен, всяка държава ще има различна съдба. За съдбата на България не съм оптимист, защото в момента много трудно мога да си представя по-лошо управление от това, което имаме в държавата. Въпреки, че честно да ви кажа, това съм си го мислил преди време, и то се оказва, че винаги има и по-лошо.

Г-н Чуков, има и още нещо, как тези отношения изкристализирват с началото на войната в Украйна? Войната как им повлия? Катализира ли вътре процесите или ги задълбочи?

Вижте, на мен ми направи впечатление едно предаване, един много дълъг анализ на Сергей Кургинян, един много известен руски политолог, той е и философ, той е между другото и театрален режисьор. И той сподели следното нещо, той на времето си не е имал добри отношения с Михаил Горбачов. 1992 г. те са имали не бих казал скандал, но някакво леко пререкание по отношение на бъдещето на Европа и какво ще стане в Европа. И тогава Михаил Горбачов му е казал: “Виж сега, аз се връщам от Париж. Там се срещнах с 22-ма умни и много влиятелни мъже. Те ми казаха следното нещо, “Европа е умряла". Тези 22-ма умни мъже са казали, че Европа е умряла през 1992-ра. Тя може да се съживи само, ако руският котел започне да бълбука. В момента имаме точно това бълбукане на руския котел.

Който води до съживяване в Европа?

Който води до съживяване, но как става съживяването на Европа? Съживяването на Европа става на базата на патологичната русофобия. И по този начин обаче вървим към нацифициране на Европа, тъй като либерализма умря, комунизмът също се спомина много отдавна. И когато в Европа натискаш много силно комунизма надолу и продължаваш да говориш за него, от другата страна започват да излизат крайно десните. Ето, сега някои много се радват за “Алтернатива за Германия". Да, ето те са срещу статуквото, но да не забравяме, че начело на “Алтернатива за Германия" имаме лесбийки, гейове, тоест, част от тази култура, която идва с либерализма. И само да ви напомня, в началото Мусолини е имал много добър контакт с Ленин. Така че там не би трябвало да забравяме, че ще претърпи трансформация тази десница, която в момента излиза в Европа.

Имаме и исторически примери от Втората световна война, пакта Молотов-Рибентроп.

Да, точно така. Но там пакта Молотов-Рибентроп има за задача да даде на Русия време, за да се подготви за войната.

Той има и друга задача, която носи възможност за сътрудничество.

И тук само искам да обърна внимание на един много важен детайл. Често пъти от руска страна ни обвиняват за това, че ние сме били съюзници на Германия по време на Втората световна война. България когато се ангажира с Германия е в сила пакта Молотов-Рибентроп. Тоест, България когато се ангажира с Германия, тя е знаела, че има договор между Съветския съюз и Германия, така, че в момента на ангажимента ние не сме се ангажирали като противници на Руската федерация. Искам само да обърна внимание на следното...

Да, то има Соболевата акция в София, това също е известно.

Искам да обърна внимание на един много важен момент, който много често се повтаря в пропаганден план. Всеки тук, който излиза и се занимава с примитивна пропаганда, той казва така: “Руската заплаха. Руснаците ще ни нападнат. Украинците казват: "Ние ви защитаваме, защото иначе ще ви нападнат вас. Умират нашите хора, за да живеете вие, защото Русия ще ви нападне". Дайте да се спрем на цифрите, за да видите, че това е малоумно цялото нещо и само един човек, който не разсъждава, може да го приеме сериозно. Руската федерация в момента е някъде около 146 милиона на 17 милиона кв. км площ.

Знаем, че в демографски план Руската федерация не върви добре, населението намалява. Беше стигнало до 1,5 дете на една жена, стигна до 1,8 от 2016 г., а сега отново е 1,5. 2030 година се очаква руснаците да станат някъде 136 милиона, а към 2050 г. се очаква населението да падне под 124 милиона жители. Вие как си представяте 124 милиона жители да представляват страшна заплаха за останалата част от Европа, която е 500 милиона, като добавим от другата страна Съединените щати, Канада и т.н., малко под 1 милиард население, заедно и с японците и съответно в Азия съюзниците на Запада. Как си представяте тези 120, 150 милиона, ако искате го сложете жители на Руската федерация, да представляват чудовищна военна заплаха за Запада?

Аз си го представям с ядреното куфарче.

Руснаците затова казват: "В момента, в който вие ни натиснете така, че ние няма да имаме ресурс да отбраняваме и под заплаха ще бъде нашата държавност, ние ще използваме атомното оръжие", тъй като много добре знаем, че ядреният потенциал на Руската федерация е най-съвременен и високо технологичен, може би той е на първо място в света. И наистина, те са в състояние да унищожат Запада, но се надявам, че няма да се стигне до това. Но да се счита, че руската заплаха е заради ядреното оръжие, ама като го ползва това ядрено оръжие, какво ще остане от света? Нищо няма да остане. Кого плашат?

Ще се върнат ли някога мирните години на просперитет преди войната в Украйна?

Знаете ли, въобще разсъждения в тази посока, аз ги възприемам така като трогателно наивни.

Те може би наистина така звучат, но ни се иска.

По принцип човек винаги е склонен като чуе нещо, което му харесва и към което има нагласа, той винаги счита, че това е вярното, че това е истинското. И всяка една информация, която е негативна и която влиза в противоречие с неговите емоции и предварителни нагласи, той я приема или като фейкове, или като нещо, което е злобно, пропаганда и т.н. Но за съжаление, такъв е животът.

И ще се върнем ли?

Не.

Никога! А какво предстои?

Предстои едно, така да се каже, оформяне на тези пан региони, в чисто цивилизационен план. И тези региони, те ще живеят свой самостоятелен живот, те ще имат пълен цикъл на производство. Ще спечелят тези пан региони, които, според експертите би трябвало да бъдат с население минимум 350-400 милиона, а най-добре от 500 милиона нагоре. И затова всеки си прави сметката. Виждате, че англосаксонската цивилизация си прави много добре тяхната сметка. Виждаме, че на базата на ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество) се създава също един конгломерат от държави в Азия, който обаче повтаря народите и етносите, които са били по времето на Чингис хан, тоест, ние се връщаме назад.

България къде е?

България цивилизационно принадлежи към света, който е на Чингис хан, тоест, ние принадлежим към славяно-православната цивилизация. И за тази славяно-православна цивилизация за нея говорят и големи имена не само руснаци като Данилевски и т.н., за тях говори Арнолд Тан, за тово говори и Хънтингтън и т.н. Проблемът е в това, че нашата цивилизация е разделена така, както е разделена Русия. В момента в Русия ние виждаме гражданска война. Това, което се опита да обясни Владимир Путин на Тъкър по време на неговото интервю. Той даде един пример, който мен лично ме впечатли. В едно сражение Руската армия огражда 10-15 украинци и руснаците им викат “Безнадеждна ви е ситуацията, предайте се, ще живеете". И от украинска страна се чува “Русские не здаются", тоест, ето ви самият факт, че имаме гражданска война. И Путин точно това се опита да обясни на американският гост-журналист, че войната в Украйна е гражданска и рано или късно те ще се съберат с украинците.

Да, аз много бях впечатлена именно от тази прогноза. И се питам: тя действителна ли е или е пропаганда?

Не е пропаганда. Аз също например вярвам, че един хубав ден, ние също ще имаме същите отношения добри, приятелски с македонците. Защото драмата между Украйна и Руската федерация е абсолютно същата драма, която е между България и Македония. Тоест, македонците извървяха същия път, който извървяха украинците, тоест, тяхното съзнание беше обработвано, те бяха обърнати срещу едноутробните си братя.