Last news in Fakti

15 Февруари, 2024 06:53 1 082 12

Сергей Станишев: Разделението в БСП продължава, никой не подкрепя скарана партия

  • сергей станишев-
  • бсп

Да спрем да се снишаваме, иначе вятърът ни връхлита като цунами

Сергей Станишев: Разделението в БСП продължава, никой не подкрепя скарана партия - 1
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Сергей Станишев, бивш президент на ПЕС и бивш министър председател, сега евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

"Цената на личния преход“ – това е новата кръгла маса за големите изменения в нашия живот, организирана от евродепутатите от БСП. Тя ще се състои от 10:00 часа на 16 февруари, т.е. в петък, в "София Ивент Център“. Важно е да подчертаем, че входът е свободен, а обсъжданите на нея теми са трите големи трансформации – зелена, дигитална, демографска, които засягат всеки един от нас. Сред участниците са Ласло Андор – генерален секретар на Федерацията за европейски и прогресивни изследвания, еврокомисар за заетост, социални въпроси и социално приобщаване в периода 2010-2014 г.; Йонек Полет – заместник-генерален секретар на Партията на европейските социалисти; Андриана Сукова – заместник-генерален директор на Генерална дирекция "Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ към Европейската комисия; бившият вицепремиер Атанас Пеканов. Организатори са Фондация "Фридрих Еберт България“, Институтът за социална интеграция и Фондацията за европейски прогресивни изследвания. Кръглата маса ще бъде открита от бившия президент на Партията на европейските социалисти и бивш министър-председател Сергей Станишев. Той е и нашият гост днес. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Станишев.

Вие сте избрали като подтеми към тази голяма тема такива, които определят всекидневието и бъдещето. Какво обвързва трите големи трансформации – зелена, дигитална и демографска?

Всъщност тази конференция е продължение на няколко инициативи, които предприе Делегацията на българските социалисти през изминалата година. На едната обсъждахме функционирането на демокрацията у нас, предизвикателствата в това отношение. Втората беше посветена на един от ключовите проблеми, бих казал кризисни състояния за българското общество – това е демографската картина, в търсене на конкретни решения, които да променят негативната тенденция. Тенденция, която всички виждаме, от която всички се вълнуваме и безпокоим. И сега, на дискусията в петък ще обсъдим тези трансформации, които се случват в икономиката и в обществото, през призмата на дигиталната революция, която вече се случва. Тя върви всъщност в последните 10-15 години и всички знаем, че вече без смартфон трудно се оправяме в живота, но това касае икономиката, касае работните места, всичко. Втората тема е свързана със зеления преход, който също се случва. Той не просто предстои, той реално работи, касае икономиките, конкурентоспособността, работните места. Третата е изкуственият интелект, който нахлува стремително и това е една нова индустриална революция.

И аз много добре разбирам, че когато българинът чуе думата "преход“, му настръхва кожата, защото ние преминахме през една трансформация, през преход от планова икономика към пазарна икономика, от еднопартийна система към демократична, плуралистична система. И то беше направено, често както ние правим, по най-лошия начин. Много хора загубиха перспектива, загубиха социална сигурност, права в сферата на здравеопазването, образованието и затова, когато чуем думата "преход“, просто реагираме негативно. Но нека погледнем по друг начин към тези предизвикателства, които – подчертавам, те не предстоят, те се случват. Те работят, някои от години, други стремително нахлуват в живота ни и трябва наистина да намерим решенията и да се организираме като общество така, че да се създаде перспектива за хората, тъй като всеки един от тези проходи поражда и възможности, наред с предизвикателствата.

Например, изкуственият интелект – той може да даде много от гледна точка, ако щете и на медицина, и на начина на функциониране на икономиката, но трябва да бъде регулиран. И всъщност се опитваме чрез тази дискусия да погледнем, как това влияе върху личния бюджет, личната работна сигурност на хората, перспективата за тяхната заетост, за техни доходи и да търсим прогресивни, леви решения, от които има нужда. Защото аз винаги съм подчертавал, например по отношение на Зеленият преход – той е необходим, наложителен от гледна точка на перспективата на планетата и на човечеството, ако щете, защото климатичните промени ги усещаме всички ние и ги виждаме, дори по климата в България как се промени през последните десетилетия и този процес се ускорява. Но ако този преход към една устойчива икономика, която не експлоатира до безкрай, до финален край природата, не бъде организиран със социални буфери със създаване на нови работни места в нови сектори, тогава просто добрите намерения, които са залегнали в Зелената сделка на Европейския съюз, няма да се реализират.

Защото хората няма да я подкрепят. И всяка политика на Европейския съюз се нуждае от проверка с реалността. Ние виждаме в последните седмици в това число много протести на фермери, които реагират срещу много тежки екологични изисквания към европейските производители, наред с което ние виждаме, че при отворен пазар, глобален, със споразумения с МЕРКОСУР в Южна Америка, с внос на украинска селскостопанска продукция, която не отговаря на тези стандарти, ако подобни политики не се правят в другите икономически региони на света, тогава ние убиваме собственото производство.

А производството например на храни, то е от изключително значение дори и за сигурността на Европейския съюз, защото видяхме и по време на COVID кризата и във връзка с войната в Украйна, че много вериги на доставки бяха прекъснати, затруднени. И ние трябва да направим Европейския съюз достатъчно устойчив на всички тези кризи. На това ще бъдат посветени дискусиите, които очакваме в петък, с наистина много интересни лектори и най-вече ориентирани към търсене на политики, които да дадат сигурност на хората, да дадат перспективи и да търсят прагматични решения така, че да се осигури това бъдеще, което бихме искали да видим.

Ползвам възможността, за да ви задам още няколко въпроса в посока на темите на кръглата маса. Говорите за трансформации, обаче изненадаха ли ни те? Ние живеем в тях, но как ги приемаме? Защо те предизвикаха водещи проблеми за Европейския съюз? Сам казахте – бунтове на фермери, неотдавна беше острата реакция срещу шпионските софтуери от типа на "Пегасус“, наложили се демографски кризи и имигрантски вълни, все още съществуващата неяснота как да "сприятелим“ изкуствения интелект.

Да, това са все много съществени въпроси, на които няма готов отговор никой, струва ми се. Точно затова трябва да се говори и да се търсят тези решения. Ако се обърнем към изкуствения интелект, а той вече се случва – вече има българска версия на ChatGPT, чрез него може да се извършва изключително полезна работа в областта на комуникациите, писане на текстове, покани, имейли, много други неща. Но всъщност това се възприема все още от нас като че ли нещо, което ние контролираме. Но един изкуствен интелект, както вече казват всички експерти, учени, той има способността да се саморазвива.

Да, той има собствен живот.

Собствен живот. И той във взаимодействието с хората формира и влияе върху нашата представа за света. Затова и поражда много тежки и трудни етични, морални въпроси и въпроси изобщо за същността, ако щете, на човечеството и опазването на хуманността в този процес. Аз прочетох, че вече активно се експериментира върху вкарването на чипове в мозъка, което би създало едни хора, които са полуроботи-полухора с информация, която им се имплантира по същество. Или ако погледнете всичките тези ChatGPT и други инструменти, в тях е зададена, във всеки един вариант – неслучайно различни страни работят по различни варианти, различен мироглед, ако щете, което влияе върху нас и задава определена рамка. Затова е изключително важно всички тези революции, индустриални и икономически, които се случват от дигиталната, стигайки до изкуствен интелект, през зелената, да бъдат регулирани в интерес на хората и на обществото.

Бих обърнал внимание върху още една трансформация, която се случва, върху още един преход, за който Европейският съюз вече говори официално – това е демографският. Както вече споменах, ние направихме много сериозна дискусия по тази тема с конкретни предложения и решения на част от проблемите, защото за да се пречупи негативната тенденция генерално е необходима цялостна, взаимосвързана политика, която касае всеки сектор – от здравеопазването през образованието до социалната сигурност, до конкурентоспособността и работните места. Значи това касае всичко. Затова направих и поредица от срещи, започвайки от премиера Денков, с г-н Борисов, с лидерите на други парламентарно представени сили, за да се постигне консенсус и за да се изведе тази тема като национален приоритет и да започнем да правим най-сетне нещо системно, а не на парче.

В противен случай, след 20 години ние ще бъдем в ужасяващо демографско състояние, което ще се отрази върху всичко. Нашите социални системи просто ще блокират, няма да има ресурс, няма да могат да поддържат нито достойни пенсии, нито здравеопазване. И трябва да започнем да действаме сега. За съжаление, много от нещата, за които уж се съгласиха политическите лидери, не се реализираха, а можеха някои да се случат още в този бюджет. Например, създаването на всеобхватни профилактични програми за репродуктивно здраве. Не знам дали знаете, но в България има около 150 000 семейни двойки, хора, които искат да имат деца, а знаете, че това е много голям проблем изобщо – желанието да се създават деца, да не говорим за второ или за трето дете, но не могат.

Това означава, че освен програмите за инвитро, трябва да създадем цялостна система за профилактика на репродуктивното здраве, особено на младите хора, защото до 35-годишна възраст, оказва се и това показва статистиката, че проблемите на българите с репродукцията са паднали до 25-годишна възраст. И в момента, в който една двойка решават да имат дете, да кажем на 30, на 33 години, се оказва, че те не могат вече. Значи това изисква решения сега, които могат да се вземат и не са толкова скъпи за бюджета. Това, за съжаление, за пореден път беше отложено и аз съм тежко разочарован от разминаването между думи и дела от страна на политическите сили, най-вече от мнозинството, разбира се. Но няма да се откажа от тази тема, ще продължа да се боря за нея.

Наскоро имах много полезна среща с вицепрезидента на Европейската комисия г-жа Дубравка Шуица, която отговаря точно за демографската политика, и тя има готовност да дойде в България, да направим конференция, да разкаже за европейската политика в тази сфера, защото това се превръща в един от новите приоритети на Европейската комисия. Тази година се очаква доклад, който ще бъде изготвен от Марио Драги – бивш президент на Европейската централна банка, за това как демографската ситуация в Европа влияе върху конкурентоспособността и работните места на Европейския съюз. И това е много важно – ние да започнем да формулираме национални политики, които са трайни, за десетилетия напред и които ще бъдат следвани от всяко правителство, независимо кой е на власт. Иначе ще се окажем в катастрофична ситуация. Вече някои говорят за демографска катастрофа. Аз не мисля, че сме стигнали до този етап, но криза има и ако нищо не правим, ще се превърне в катастрофа.

Г-н Станишев, буквално подсказвате въпроса ми – защо тези три трансформации, които ще бъдат обект на вашата кръгла маса или поне елементи от тях не залягат в националното ни законодателство? Очевидно те са дневният ред на Европейския съюз, на Европа, но не са дневен ред на България.

Защото ние твърде често се отнасяме към Европейския съюз първо само консуматорски, т.е. свеждаме Европейския съюз до получаване на някакви фондове – дали за селските райони, дали за инфраструктура чрез регионалната политика, дали за транспорт, строителство на метро, магистрали и прочие, и пропускаме да участваме във формирането на европейски политики. Аз например преди повече от една година инициирах и направихме много активна, много добра конференция с участието и на министъра на земеделието тогава Явор Гечев в служебното правителство, и с огромен брой български производители по една политика на Европейския съюз, която се нарича "От фермата до трапезата“, в която бяха залегнали редица рискови за България неща, и предупредихме, какво трябва да се прави.

Достатъчно последователна политика и участие в обсъждането на тази инициатива на Европейския съюз у нас нямаше и така се стигна и до протести на фермери. Това касае почти всяка една европейска политика. Така че ние трябва да се научим: първо – да формираме нашия интерес и нашето виждане по всяка инициатива на Европейската комисия; второ – да намираме партньори, и не само 17-те българския евродепутати, които са твърде малко, от над 700 депутати в Европейския парламент, но държави-партньори, които имат сходни проблеми, сходни виждания и да се коалираме с тях; и трето – да бъдем последователни в отстояването на тези неща, за да не ни се случват най-лошите сценарии и от всяка политика да обираме само негативите, разбирате ли.

Така се получава. Затова вече расте и процентът на евроскептиците.

Естествено. Но трябва да разберем едно нещо: Европейският съюз не са някакви безлични чиновници, които както понякога казват – наскоро един бивш министър беше обяснил, че те не могат да различат овца от крава, грубо казано. Сигурно има и такива, но Европейският съюз са преди всичко държавите членки. Най-мощният орган на Европейския съюз, който формулира политиките и ги финализира, това е Европейският съвет. Там заседават министрите, когато са секторно събрани: социалните министри, земеделските, министрите на енергетиката и прочие. В големия Европейски съвет заседават премиерите и без съгласие на България нито една политика не може да се приеме цялостно. Това означава, че ние не сме си свършили – говоря като институции или като държава и като политици, разбира се, достатъчно добре работата. Трябва да се научим да работим в тази много сложна среда, каквато е Европейският съюз, за да максимализираме възможностите и да минимизираме рисковете.

Как се получава така, че на Европейския съвет нашите премиери се съгласяват, гласуват, а след това се оказва, че приетите решения, регламенти, директиви и т.н. като част от законодателството, за България са чужди, ние не можем да изпълним една сериозна част от тях, лутаме се, тепърва търсим информация? Ето пореден пример, в който има сериозно разминаване, не само в дневния ред.

Пак ще ви кажа това, което вече споделих – не работим системно и задълбочено. Това – първо. И второ, просто не си вършим домашната работа, както трябва. Давам ви пример: социалистите в Европейския съюз отстояха във връзка със Зелената сделка да има Социален фонд, който да помогне на регионите, най-вече на минодобиващите региони, там, където има ТЕЦ-ове и т.н., да се адаптират към тази нова политика. Какво се оказва – че в България ние имаме няколко милиарда, които са предвидени за това, за трите района, Старозагорския, Пернишкия и Кюстендилския, които са основни в това отношение и там има най-сериозни рискове, но нашите програми, които са залегнали в нашия план за реализация на тези средства, не са достатъчно ефективни.

Трябва да се мисли комбинативно и иновативно как да се създават трайни работни места, а не да се дават пари само за програми за преквалификация, обучение или нещо подобно. Давам ви един пример, ако щете, и идея: ние имаме много сериозни разработени, по-точно изследвани залежи на редица полезни метали, които са важни за икономиката на всяка страна – от мед, та чак до злато. Защо не се направи например една държавна компания или компания с водещо държавно участие, която да започне на пазарен принцип да ги разработва – не всичко трябва да се дава на концесия, което би създало на същите тези миньори работа? И другият аспект е, че ние твърде дълго си мислим, че нещо ще се размине, и казваме: да, да, да…

Снишаваме се, снишаваме се и чакаме да отмине.

Снишаваме се, чакаме да отмине вятърът, само че той не отминава, а ни връхлита вече като цунами. Твърде дълго време в областта на енергетиката не се правеше достатъчно системна политика, създаваха се илюзии, които не са много реалистични. И ако погледнете състоянието на българските ТЕЦ-ове, които работят с български въглища, ще видите, че те чисто икономически, заради съществуващи европейски регулации – те са наложени и аз предупреждавах от много години, че това ще се случи и че трябва да има преходен, адаптивен период, фактически вече те икономически са неизгодни. Дори сега в парламента лидери на парламентарни групи заявяват, как за пореден път ще бъдат прехвърлени средства, за да се покрият загубите на българските ТЕЦ-ове, което всъщност става за сметка на всички граждани. И така нищо, нищо не правим и накрая ни се случва най-лошият вариант, вместо да осъзнаем какво предстои, да го анализираме и да набележим политики, които да осигурят плавен преход към някакви нови реалности, които са неизбежни, и да гарантираме бъдещето на хората най-вече и това да има работеща икономика в България като цяло и в съответните региони.

Аз съм сигурна, че ако не на кръглата маса, то след нея ще ви зададат въпрос, подобен на този: с какви политики ще може страна като България по-безболезнено да се пригоди към големите трансформации?

Политиките са много. Бих обърнал внимание, че една от ключовите политики за мен е образованието. Тя касае всичко, тя касае това, в този свят, който се основава все повече на знанието, трябва да имаме квалифицирана работна сила, която да може да намери работа, трайна и добре платена. Нашето образование е твърде негъвкаво в това отношение. Миналата година, когато правихме демографската конференция, една от темите беше образование и бях изключително много впечатлен от един експеримент, който се прави в Бургаска община, където са използвали като база и развили финландския модел за образователна система в училищата, с който се дават равни условия за деца във всички училища, независимо дали са в централните зони на града или в периферията. Той е много добре организиран и качествен като образование и това дава много добри резултати за децата. Значи на тази база ние трябва да адаптираме добри модели, да видим какво правят другите, да го адаптираме към българските условия и да вървим напред, а не да се скрием и да чакаме нещо да отмине, което неизбежно се случва така или иначе, както вече споделих.

Взимам един пример с екологичното европейско законодателство, тъй като зелената трансформация е част от вашата кръгла маса. Но защо то създаде криза без възможности? Ето, вдигна фермерите в Западна Европа и по някакъв начин проблемите им дойдоха и тук, и тук нашите също излязоха на протести.

Проблемите на фермерите имат много причини, далеч не е само Зелената сделка. Друг проблем е. Както добре знаете, неограниченият внос на производство от Украйна през последните години заради войната, което послужи като жест на подкрепа от страна на Европейския съюз, но пък от друга страна удари нашите производители, особено в областта на отглеждането на слънчоглед и в редица други сектори. Пак подчертавам, без да се отчетат интересите и на потребителите, и на производителите, защото много от продукцията, която се внася било от там, било от Латинска Америка или от други части на света, тя изобщо не е подложена на такива строги екологични изисквания, каквито има в Европейския съюз. И това е една от другите причини.

Така че не опира само до Зелената сделка, опира до много комплексни фактори, които влияят. И затова трябва цялостна политика, комплексна и тя трябва да бъде, всяка инициатива, която има добри намерения, да бъде чекната, сверена с реалния живот, защото повтарям, няма да има успешен нито зелен преход, нито дигитален преход, ако той не бъде съобразен с интересите на хората и с техните грижи и не се създадат инструменти, които да помогнат на хората в техния личен преход. Мога да дам още много примери. Например в зеления преход твърде малко се говори и не се прави, което се прави в други страни. Например, всяко домакинство може да инсталира в Гърция – давам ви конкретен пример, слънчеви панели, които да им осигуряват ток и те могат да бъдат и производители на електроенергия, защото излишъка могат да го продават на пазара и това им осигурява печалба буквално в семейния бюджет. Затова ние ще се опитаме в тази дискусия не само да говорим за голямата картина и големите политики, а да търсим прагматични решения, които могат да помогнат на семействата. При нас този процес е изключително труден, бюрократично, административно и във всяко друго отношение. Значи трябва да бъдем по-иновативни – говоря да бъдем, държавата, институциите да бъдат, а не толкова инертни, каквито са твърде често.

Въз основа на тези трансформации, в които живеем, от каква Европа имаме нужда?

Първо имаме нужда от Европа, която показва, че се грижи за хората. Второ, от Европа, която е достатъчно единна и която отчита интересните на различните страни, а не налага виждането на част от страните върху други. Защото аз много добре виждам, че сега има голям ръст на евроскептиците, крайните националисти, които обясняват, как Европа е източникът на цялото зло, което изобщо не е вярно, защото в крайна сметка в този свят, който е толкова взаимосвързан, ние виждаме през какви сътресения минава светът, освен тези трансформации, за които говорим – геополитическа, пренареждане. Всяка една страна, особено средни и малки, сме твърде слаби, за да се оправим сами и да изплуваме от този водовъртеж живи и здрави.

Има много сериозен риск за всяка една от държавите. Затова Европейският съюз – и това е мнението на повечето европейци, трябва да бъде по-интегриран в тези сфери, които касаят всички нас. Но наред с това, подчертавам, трябва да бъде социален. И всички тези преходи се нуждаят от регулации. Навремето, когато се е развивал класическият пазарен капитализъм, от края на ХІХ век, Макс Вебер го е определил по следния начин: да, пазарът като инструмент може да бъде много полезен на базата на частната инициатива, частния интерес, но той може да бъде полезен за обществата само при едно условие – ако бъде сложен в желязната клетка на регулациите, които да отчитат обществения интерес. Ако това не се случи, ще ни се случат и дигиталният преход, и изкуственият интелект, и всичко останало по най-лошия начин. Затова за социалдемократите и за социалистите е важно общественият интерес, човекът да бъде в центъра на грижите и всички тези пазарни стихии да бъдат регулирани, защото отдавна не съществува изначалният див капитализъм – слава Богу.

Той е в някакъв смисъл "опитомен“ от социалните държави, но сега социалните държави са подложени под риск новият етап на индустриалната революция да създаде нови противоречия, ново обедняване на големи слоеве от населението, което трябва да се избегне. Давам един конкретен пример, на който трябва да се търси решение – как се облагат печалбите на гигантските дигитални компании, като Google, Amazon, Facebook и всички останали? Те печелят в България от своята дейност, а не плащат данъци тук, не подкрепят нашите социални системи. Затова би трябвало Европейският съюз да инициира данъчна политика, която облага големите корпорации, които печелят от това. Същото ще се случи и вече се случва с изкуствения интелект, който генерира печалба за производителите му, но освен моралните и етични въпроси, той поражда и икономически въпроси, на които трябва да се намери решение в обществен интерес.

Какъв Европейски парламент ще видим след юли месец и какви са рисковете пред новия избор да се случи така, че да промени, да обърка посоката, да не е тази, разумната, която очакваме?

Има, има сериозни рискове. Първо, разбира се, е много рано, защото кампанията тепърва предстои, още не се е случила, но тенденциите са обезпокоителни. Има ръст на подкрепа за крайнодесни, евроскептични партии. Не е изключено те да излязат на трета позиция. Първите две позиции ще бъдат запазени от Европейската народна партия и от Партията на европейските социалисти, както и досега. Но се очаква сериозен отлив и при либералите, и при зелените и по-десните евроскептични формации могат да излязат на трето място по брой гласове и евродепутати. От там ще възникне ситуацията, в която са възможни или коалиция – условно казвам коалиция, защото Европейският съюз не работи, Европейският парламент не работи като националните парламенти, с твърди коалиции, така да се каже, формализирани. Той търси по-широки консенсуси, и национални, и политически. Ако досега например преобладаващите гласувания са с обща подкрепа на ЕНП, Партията на европейските социалисти, и либерали, и зелени, то в следващ парламент ЕНП могат да направят завой в посока да направят коалиция с крайнодесните и евроскептиците. Това не е изключено, така че това може да създаде съвсем различен Европейски съюз – на национални егоизми, което ще разруши Европейския съюз в перспектива, ако това продължи.

Как ви изглежда адекватността на българския политически дневен ред? Виждаме, че той е формиран от скандали, изтъкан от борби за постове, насочен е към тяснопартийни интереси.

Ами, изглежда изключително дразнещо и отегчително за хората. Защото ако бъдем откровени, вас или мен какво ви вълнува кой ще бъде външният министър на Република България – дали ще бъде от ПП-ДБ, или от ГЕРБ, и как ще се казва, след като знаем, че външната политика ще бъде една и съща? А за това се говори и се пише в продължение на последните поне една седмица, да не кажа повече.

Ами, от две седмици! И сигурно ще продължи още.

Е, две седмици. Ами сигурно ще продължи, докато не настъпи развръзката. Но всичко това са – извинявайте, бури в чаша вода, които не касаят живота и ежедневието на хората. Самата "сглобка“, както тя се самоидентифицира, има като че ли водещ приоритет да разпределя интересите, икономически и политически, между партиите, а не да решава проблеми и въпроси – било то демографската криза, било то всичките тези трансформации, за които досега си говорим вече доста време, което няма как да не предизвика недоволство на гражданите. И то е основателно. Затова, което се опитваме да правим ние като Делегация на социалистите в Европейския парламент, е да върнем разговора в съдържателното поле, да погледнем реалните проблеми, да предлагаме решения или поне да ги търсим. Защото това е процес, никой няма готови отговори на тези кризи и на предизвикателствата, пред които сме изправени, но трябва системен подход, за да не се действа ситуативно, да се запуши на момента някакво недоволство – било на фермери, било на миньори от "Мариците“ от Маришкия басейн, било на някое друго съсловие. Сега запушваме с някакви пари дупката, не мислим дългосрочно и не действаме по този начин – говоря пак за управляващите и за институциите, за съжаление.

И ако позволите, на финала един партиен въпрос. БСП е пред поредните си трусове с поредни тежнения за изключване, този път – заради гласуването на съветници в Столичния общински съвет. Вие вече призовахте за обединение на лявото за евроизборите, но от вашата партия продължават да говорят за вътрешно разединение. Виждате ли решение, разумност в цялата ситуация?

Ами, зададохте ми почти риторичен въпрос.

Ами, съзнавам.

За съжаление това, което виждам – виждам едно последователно поведение на ръководството на моята партия за продължаване на вътрешните разделения. Никой не подкрепя една политическа сила, която вътрешно е скарана и постоянно се кара, и постоянно се карат по нов повод с нови групи вътре в БСП. Отблъснахме редица кметове в местната власт. Давал съм примера с пернишкия кмет Станислав Владимиров, който беше избран, въпреки политиката на ръководството на БСП, с 80%. Ние от Делегацията на социалистите сме обявени за "послушковци“, които гласуват, каквото каже Европейския съюз, съответно ще се търси очевидно листа от "послушковци“ на ръководството – директно да го кажа. И сега на дневен ред е войната със Софийската градска организация. Само че нека ви дам един пример. След едни от поредните избори, които имахме като предсрочни, БСП нали подкрепи Вежди Рашидов за председател на Народното събрание?

Да, подкрепи го.

Това означава ли, че ръководството на БСП е направило коалиция с ГЕРБ? Тогава мотивът беше точно за да има все пак работеща институция парламент. Ние сега виждаме в продължение на вече – колко, три месеца, Общинският съвет, вместо да гледа бюджета на общината, да решава проблемите с детските градини, знаете колко проблеми има в София, се занимава с партийни маневри, без да може да избере ръководство на Общинския съвет, комисии, които да функционират, защото всяка комисия се нуждае от председател. Между другото, общинските съветници не са гласували по свое усмотрение – има решение на Градския съвет, който е отговорен за политиката. Той е политическият орган на БСП на градско ниво и той им е дал този мандат. И вместо това, сега те са отлъчени, свалено е политическото доверие, очаква ги наказание. Е, какъв резултат да постигнем на европейските избори с този подход на вътрешния разделения?! Затова аз казах, че ако гледаме интересите на лявото в България и на социалното, на левите хора избиратели, единственият полезен ход е търсене на формиране на широка лява, лявоцентристка коалиция, бих казал, с много солиден състав на листата, за да постигнем добър, достоен резултат. Иначе, при сегашните тенденции, има много сериозен риск БСП да бъде четвърта или пета. Това удовлетворително ли е за… оставете ръководството на БСП – за тях очевидно е удовлетворително, след като следват този подход, ама за левите избиратели добре ли е? Не.


Поставете оценка:
Оценка 3 от 5 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 2 3.14К

    12 3 Отговор
    Едва ли някой се интересува какво е говорило това недоразумение. Заслужава си той и неговата клика от джендъри и олигарси, да се изметат окончателно о БСП, даже и да се свият до 5-6%.
  • 3 Баба Кина

    7 8 Отговор
    Нормално. Кой иска да е на "губещата страна"!? Другарката Нинова се провали. Управленските й решения са тип сприхава свекърва. Не виждам електорална енергия около нея- само служители!
  • 4 Акула

    7 0 Отговор
    Къща Партия Брак се Разбиват от Вътре Като Троянски Кон
  • 5 ИНЖ1

    3 3 Отговор
    Крайно време е БСП/БКП да се разпадне и да изчезне от картата.
  • 6 Крайно време

    5 0 Отговор
    Крайно време е БСП повече да не номинира и да не праща джендъри като Станишко и метресата му в Европарламента.

    Коментиран от #7

  • 7 Червен кхмер

    0 3 Отговор

    До коментар #6 от "Крайно време":

    Крайно време е БКП/БСП да отиде в историята с нейната престъпна комунистическа обремененост и престъпно разграбване на България от другарите с червените куфарчета ,и най накрая да имаме една БСДП, която да представя левия избирател
  • 8 БгТопИдиот🇧🇬

    3 0 Отговор
    ПЕСсераст, но пък богоизбран .
  • 9 Този спа години в Брюксел и сега се е

    5 0 Отговор
    Събудил! Какво направи за България освен да вземаш голямата заплата!
  • 10 бягай бе

    2 0 Отговор
    Суек ,ненаяден! Бита карта си .....Метла ....
  • 11 истина ти казвам

    0 0 Отговор
    Абе дали гръмнаха Альошника?
  • 12 Баклука ДЪРТ НЕ ГУ Е ИЗСРАМ

    1 0 Отговор
    55 Г ВЪВ ВЛАСТТА И ЗА 5 СТОТИНКИ НЕ Е СЪЗДАЛ НИЩО А НАПРОТИВ Е ПИТРОШИЛ НАРОДНА ЧАРА ЗА МИЛИОНИ.....