Андрей Ковачев: Тъжно-комична е политическата битка в РСМ

Андрей Ковачев, евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Как се чувствате като "тежък компромат“ в нашата съседка? В предизборната борба официални снимки с вас се приемат като силно злепоставящ фактор. Преброих 8 публикации в македонските медии срещу вас само за един ден – 9-ти март.

Наистина от една страна е тъжно, от друга страна за мен е и комично, че на такова ниво, бих казал махленско-кръчмарско ниво, е стигнала борбата между двата основни опонента СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, които едва ли не ме използват мен като някакво страшилище, с което ако се срещнеш, е много опасно. Аз съм се срещал както с представители на СДСМ и със Заев, и с Пендаровски, с много други от техните министри. И разбира се, съм се срещал и с представители на ВМРО-ДПМНЕ и с Никола Груевски, и с Антонио Милошевски, и с Александър Николовски, и с Християн Мицковски многократно, и с разбира се кандидатите сега за президент включително с Гордана Силяновска и с всички фактори в Република Северна Македония.

Това е моята и функция като отговарящ говорител по темата за разширяването и Западните Балкани в Европейската народна партия (ЕНП) и като член на Комисията по външни работи. Следя темата много-много отдавна. Много добре знаят техните представители от двете партии основни моите тези, но те не са някаква нито изненада, нито нещо кой знае, колко страшно. Напротив, те са официалните позиции на Република България. Те казват в тези публикации, че аз не само отричам македонската идентичност, но и съм казал, че “Зборникод“, както те го наричат, Сборникът на братя Миладинови бил от български народни песни. Ама то това е факт, това е историческата истина.

Ако кажеш историческата истината и обективно представяш тази истина, то изведнъж ставаш отрицател на македонската идентичност и езика. Пък аз многократно съм заявявал и в техните медии, че никой никога не е говорил срещу или да е отричал съвременната македонска етническа идентичност. Всеки жив човек има право на смоопределяне. И гражданите на Северна Македония, които се самоопределят като етнически македонци, това е тяхно право. Както и обратното, в случая с тези, които се самоопределят и знаят своята история и знаят какви са били техните предци, и имат смелостта в тази изключително неприятна ситуация, и бих казал дискриминационна атмосфера в Република Северна Македония, да се самоопределят като етнически българи, имат абсолютното право и не би трябвало да бъдат дискриминирани заради това свое право.

Що се отнася до претенциите и на Пендаровски и на други, че България била подтискала етническите македонци в Република България, имаме преброяване, в България са се самоопределили, сега точната бройка сигурно няма да я кажа, някъде между 1000 и 2000 души, граждани на Република България, които са се самоопределили като македонци. Това е също тяхно право и те пък обратно ни казват: “То и в Македония се самоопределиха няколко хиляди само като българи". Но е много по-различно, защото атмосферата, създадена в Република Северна Македония, в която ако ти официално и публично се определиш като българин, то за теб започват мъки, тероризиране на твоето семейство, проблеми на работното място или пък проблеми при кандидатстването за каквато и да било работа, било то в централната администрация, в местното самоуправление, в полицията, в прокуратурата.

Няма никъде нито един открито заявяващ своята българска идентичност член на някаква държавна или местна власт. Защото това е опасно. Страна кандидат за Европейския съюз няма как да продължава с тази практика от времето на Титова Югославия, където се е преследвало всичко свързано с България. Пак казвам, аз съм призовавал многократно да не се ползва темата за България за предизборни дивиденти, за предизборна кампания и да се изпълнява договора с България от 2017 г., да работи Комисията, да има някакви резултати, да се изпълняват протоколите към договора - първия и втория протокол, двата протокола. За недискриминацията, за борбата с говора на омразата, за промените в учебниците, за премахването на тези артефакти, както те ги наричат “споменици", които са изключително ужасяващо не исторични, а са пропагандни артефакти, които предполагат омраза срещу българското.

С упорита методичност в Скопие повтарят, че в България има македонско малцинство. И колкото и пъти да провокират с този въпрос напрежение в България, няма никакъв ефект от намесата на нашето Министерство на външните работи. Трябва ли сериозно да приемаме тези претенции?

Това пак е свързано с интерпретацията на историята. И всички исторически данни са показателни, защото те са световно признати, защото са във всички енциклопедии по света, във всякакви академични трудове, оригиналните мемоари и спомени и факти, артефакти от съответната епоха: дипломатическите записки на тогавашните Велики сили от географската област Македония, от Монастир или сега Битоля, от Солун, от Лерин, от Охрид, от Скопие, и на Австро-Унгария и на Германската империя тогава и на Великобритания и на Съединените щати са повече от недвусмислени.

Да не говорим за османските архиви, които са абсолютно идентично еднозначни, че мнозинството от населението на географската област Македония, най-голямата група са българи, след това има разбира се гърци, турци, евреи, албанци, власи и т.н. И никъде няма етнически македонци, нито в Пиринския край, нито във Вардарския, нито в Егейския край на Македония, на географската област Македония. След това какво се случва? След 1944 г. с насилствената престъпна политика на режима в София и в Белград, които продължават да окупират Македония или Вардарска Македония тогава, започват опитите за дебългаризация на тези региони.

Нека да си спомним и Бледската спогодба между Тито и Димитров. Трябва да се познава историята, това е основното. Историята би трябвало да бъде академичен предмет, академична наука, а не да се ползва за пропаганда и политически цели, каквото се прави в Република Северна Македония по отношение на това, че има македонско малцинство. А те какво казват? “Ето, вижте преброяването по времето на комунистическа България“, защото тогава престъпникът Димитров се разбра с другия престъпник спрямо България Тито да обезбългари Пиринския край и да го подготви за предоставяне на Югославия. Това трябва да се каже, но и тук в България имаме много хора, на които не им харесва, когато аз им казвам тези неща, защото държат на комунистическата си интерпретация на историята.

Обръщат ли внимание за това в европейските институции? Изобщо пропагандата на Скопие намира ли почва в Брюксел?

Идваме сега на нашата комуникационна стратегия. Те имат един много лесен начин на комуникация и той е следният. Имаме особено сега война в Украйна, имаме много сериозни опити на Русия и на Китай по отношение на икономиката за увеличаване на тяхното влияние на Западните Балкани. Особено в страни като Сърбия и Македония, където проюгославското, бих казал, обществено мнение е най-силно, в сравнение с Хърватска, дори със Словения, въпреки че и там, особено със сегашното проюгославско правителство на Словения е трудно. Но това е едната геополитическата страна.

Втората страна е тяхната комуникация, която казва: “Ето, ние сменихме името на нашата държава. Ето, ние сменихме дори знамето на нашата държава. Сега какво искате повече от нас? Ние най-свидните ни неща име и знаме сменихме, а сега българите идват и искат от нас да си сменим и историята" горе-долу, това е наратива, който винаги го комуникират с моите колеги от различните политически сили, с Комисията, със Съвета, в Съединените щати с Държавния департамент, във Франция, в Германия с федералното правителство. Това е техният наратив, че те са онеправдани.

Те са жертви и като жертви предизвикват симпатии?

Точно така. Ние от другата страна, поради това, че много дълги години сме убедени и досега, че ние сме исторически правата страна, че нямаме нужда да инвестираме пари в това, да доказваме, че Гоце Делчев се е самоопределял като българин, че МОРК, после СМОРК, после ВМОРО, после ВМРО, това са организации за: първо, автономия и след това освобождение на Македония и Одринска Тракия. След това пък ВМРО са за освобождение от Кралска Югославия, организирането на атентата в Марсилия срещу зверствата, които извършва Кралска Югославия спрямо населението, тогава е забранена и думата Македония, казва се Южна Бановина или Южна Сърбия, а самите македонски българи са представяни като южни сърби.

Затова и през 1941 г. с такова въодушевление, с такава любов и братска прегръдка са посрещнати българските войски и българската администрация, която основна част е от местното българско население. Основната част и градоначалниците и в полицията, и във войската са от местните момчета, които са македонски българи. Виждате, каква огромна фалшификация и манипулация правят. Те обратно казват, че тогава Македония е била окупирана от България. Но Македония не е съществувала тогава, забранена е била думата “Македония" в Кралска Югославия. Затова ги има и тези архивни кадри от въодушевлението на местното население при пристигането на своите братя и сънародници от България. И до ден-днешен се продължава с тази фалшификация и манипулация.

Пак казвам, който контролира наратива на историята, той контролира настоящето и бъдещето, но това е много важно, колкото и някои да казват: “Стига вече с тази история, дайте да плеснем с ръце и да се прегърнем“. Да, ние искаме да живеем в Европа заедно, в нашия европейски дом, но без да се мразим. Не можеш да продължаваш с този наратив, който представя съседите ти като окупатори, като фашисти, като асимилатори. И да искаш младите поколения да не се мразят. Това се опитваме да обясняваме и на нашите европейски партньори. Но тук имаме и грях - надявам се, това ще се поправи сега – че нашата комуникационна стратегия трябва да е свързана и с добра финансова обосновка или финансово подплатена комуникационна стратегия.

Не е само достатъчно 17-те български евродепутати в своите политически формации да го обясняват, но трябва и финансово обезпечение, между другото, както го прави Скопие, само че срещу нас. Със сигурност няколко милиона евро, които ги дават и по университети, и по т.нар. “македонистики" и с подкрепата на Обединената македонска диаспора във Вашингтон, и в Берлин, и в Брюксел с консултантски фирми, които работят, за съжаление, срещу нас, техните разузнавателни служби също използват сериозен финансов ресурс. Процентът средства, които техните разузнавателни служби използват срещу България, е изключително висок, ако не и най-високият. И това от страна-член на НАТО, както и ние сме членове на НАТО, де факто те използват финансов ресурс и кадрови ресурс за работа срещу съседната си натовска държава.

Д-р Ковачев, след като това се случва при управлението на СДСМ, с които все пак имаме някакъв диалог, какво ще се случи, ако опозиционната и крайно агресивно насочена към България ВМРО-ДПМНЕ спечели и парламентарните, и президентските избори, както твърдят повечето социологически агенции там? Те дори дават превес и на техния кандидат за президент Гордана Силяновска.

Ние имаме контакти и аз съм се срещал, както казах в началото, и с Груевски, и с Християн, и с Гордана, и с Пендаровски, разбира се, и със Заев многократно. Надявам се, че след като премине бурята на предизборните страсти, ще надделее желанието за едно бъдеще в ЕС на македонските граждани, за което ние сме повтаряли многократно. Нека да стъпим на договора, на добросъседството, на преодоляването на омразата, на преодоляването на лъжите и никой не отрича съвременната македонска идентичност на тези граждани на Република Македония, които се самоопределят като етнически македонци.

Това е много важно, защото ми е дошло до гуша да обяснявам, че не съм “негатор" на македонската идентичност, когато става въпрос за съвременната македонска идентичност. Но няма как аз да съм негатор, щом това е истината, че примерно Гоце Делчев се е определял като българин. Как могат те от нас да изискват, “Ама вие трябва да признаете, че той е етнически македонец“ и едва ли не се е борил срещу България. Това не е моя позиция само, то това е академична дисциплина историята, която се базира или основава на източници от съответната епоха.

Абсолютно както е записано в Договора за добросъседство. И не ние се опитваме през цялото време да се връщаме към историята, а от другата страна през цялото време се връщат към антибългарският наратив на историята. С отбелязването на т.нар. “Първа пушка" , където един застрелял племенника на Даме Груев и това било началото на антибългарската, както я наричат, антифашистка борба с десетките поменици, с отбелязването, с натякването, че ние трябвало да паднем на колене и да се молим за прошка, за каквото сме били направили.

Трудно, трудно ще ни бъде да се разберем по някакъв нормален начин. Не зная, как го виждате във времето вие?

Аз много се надявам, че гражданите на Република Северна Македония ще разберат добросъседското желание от страна на България да сме заедно в Европейския съюз. Да видим примера от Румъния и Молдова. Само преди няколко дни бях в Букурещ, за всеки румънски политик от президента Йоханис до премиера надолу, абсолютно за всеки всяко второ изречение е Молдова. Те са протегнали ръка към Молдова и помагат с всичко. Ние също, още от времето на Желю Желев искаме точно това да направим, с всички сили да помагаме на Македония да стане колкото се може по-бързо част или от НАТО, което стана, и благодарение на България.

Ние ратифицирахме едни от първите, с огромно въодушевление в Народното събрание те да станат част от Европейския съюз. С доброта, с преодоляване на наратива както от комунистическа България, така и от комунистическа Югославия, това просто трябва да бъде преодоляно. Докогато има носталгици и в България, и в Югославия колко било добре по времето на Тито. И наистина, Тито, особено късният Тито спрямо Живков е много по-хитър и много по-добре се е справял. Той пусна югославяните, които имаха задгранични паспорти, да ходят където искат. Разбира се, нямаха право да говорят срещу режима, но те бяха свободни да пътуват.

Живков обратното, направи концентрационен лагер в България и се стреляше, ако се стигне до граничната зона, не можеше да се стигне до там. И направи тези жалки събори по Югославско-Българската граница тогава, където подхвърляха на българите дъвки и дънки. И българите бяха смятани за най-нисша класа от тогавашните югославяни. Сега много от средното поколение не може да си представи: “Ама как така България сега е по-добре, българите са по-богати, с по-голям брутен вътрешен продукт", а пък си спомнят, че това не е било така. Това е, сега се връщам пак в България, “благодарение на прекрасната политика на комунистическата партия и техните сегашни апологети", в лицето на сега как се наричат, БСП мисля, че се казваше.

БСП.

Ами така си смениха името за пред хората, мисля, че БСП се наричат сега, да.

Да, да, сега са БСП.

Но те са си комунистическа партия. Те си честват и Димитров, и целият им наратив комунистически.

Д-р Ковачев, като говорим за избори, през миналата седмица в Букурещ, вече казахте, се състоя конгресът на Европейската народна партия, чиято цел бе обсъждането на стратегията на ЕНП за предстоящите европейски избори. Бихте ли ни представили акцентите от тази стратегия?

Основното е гарантирането на сигурността, физическата и социалната сигурност на европейските граждани. Ние в ЕНП искаме много повече инвестиране на европейски средства за сигурност, опазване на външните граници, прекратяване на нелегалната и нерегламентираната миграция. Настояваме за сериозен удар върху трафикантите на хора, които ги прекарват през външните граници. Увеличаване тройно на наличния състав на Фронтекс, увеличаване повече от тройно на техническите средства за опазване на границите, включително и заграждения, и всякакви други инсталации, които да предотвратят това нерегламентирано преминаване на външните граници.

Искаме и справедливост по отношение на тежестта, идваща от нерегламентираната миграция върху страните-членки, особено в страните, които са на първа линия, каквато е и България. А по другата тема, геополитическата, подкрепяме създаването на позицията комисар по отбраната. И създаването на единен пазар по отбрана. Нашата отбранителна индустрия не е активна, за европейската говоря. Ние не сме се подготвили добре икономически, индустриално за тази нова ситуация, която имаме с войната в Украйна. Нашата отбранителна индустрия трябва да бъде много по-добре консолидирана и да заработи много по-бързо и ефективно. Видяхте, че ние не можахме все още да произведем 1 млн. артилерийски снаряда, които бяхме обещали, че ще успеем да направим за Украйна, мисля, че до момента имаме 300 или 400 хиляди.

Една Северна Корея успя да даде на Русия 1 милион, ето така, без големи проблеми. Разбира се, севернокорейската икономика е предимно за отбрана и за нищо друго. Но това е единият елемент. Вторият елемент е намаляване на администрацията, на регулациите, подкрепа за европейските фермери, подкрепа за здравния сектор със създаването на Единен здравен съюз, по-добро инвестиране на средства за създаването на ефективни начини на лечение за обществено значими заболявания, като онкологичните, например, инфекциозни заболявания. И всичко свързано с подобряване на конкурентоспособността на европейската икономика, което пак означава намаляване на бюрокрацията и намаляване на регулаторната тежест.

Каква е вероятността тези ваши амбиции да се осъществят, да станат реалност? И доколко и как след европейските избори няма да сме свидетели на друг пропорционален състав в Европейския парламент? Къде ще търсите вашите съюзници?

Наистина има страни, и то в много страни в ЕС, в които популизмът набира проценти, както в Германия, така и в Италия, в Нидерландия, във Франция.

Крайната десница след изборите в Португалия влиза в управлението.

Да. И се смята, че трета политическа сила в Европейския парламент следващият мандат ще бъдат тези обединени сили на популистите, които винаги имат най-лесните решения, и те винаги са грешните решения. Лесните решения, които звучат най-популярно - “да изгоним всички мигранти, на момента да им вземем паспортите и да ги изгоним", може би за много хора звучи много добре. Но в демокрация така не е отговорно, не може да се случи и трябва винаги да си спомняме, пак се връщам към историята от 1933 г., Хитлер идва на власт след демократични избори във Ваймарската република.

Не можем да си позволим, и това е моето мнение, че играейки със страховете на хората, да премахнем самата демокрация, да гласуват хората за това да живеят в друг режим, в който някой друг да решава вместо тях. И това в човешката история винаги се е повтаряло, че не е по-добрият вариант, колкото и някои да смятат, че е по-добре някой друг да решава за тях. Не е по-добре и се вижда навсякъде, във всички региони на света, и в исторически план също, че не води до нищо добро за гражданите. Но отговорна политика, пак да се върнем към нашите приоритети за осигуряване на физическата и социалната сигурност на гражданите за конкурентоспособна и ефективна индустрия. За това ние да налагаме нашите високи стандарти за стоки и услуги и на световно равнище, с подписването на търговски споразумения с различни части на света.

Това са темите, по които ние ще се опитаме да мотивираме европейските граждани да гласуват за нашите представители. Да, много е лесно, и много може би привлекателно, да се повтарят тезите на крайните популисти. За съжаление, една част от тях са и чисто свързани с интересите на Москва, което е много тъжно, особено представяйки се за патриоти. И те са патриоти, но де факто не национални патриоти на съответната държава, а обслужвайки интересите на режима в Кремъл.

В началото на февруари в ЕП приехте резолюция, в която предупреждавате, че “Избрани политици и партии в Европа съзнателно обслужват интересите на Москва, подкопавайки единството и демокрацията на ЕС". Продължавам казаното от вас с този въпрос: доколко е задълбочен процесът за вербуване на агенти на влияние на Кремъл сред вашите колеги?

Това се прави не от днес и от вчера, това е от десетилетия така. Да не говорим в България от столетия. Да се обърнем към дневника на Стефан Стамболов, който според мен трябва да бъде абсолютно задължителен за всяко училище в България. Това не е нова стратегия и може би спрямо интересите тогава на Руската империя, следвана от Съветския съюз, сега на Руската федерация, е оправдано да се опитват да увеличават своето влияние чрез инфилтриране на агентура, на хора, които са склонни да защитават техните интереси в различни сфери в политиката, в икономиката, в медийната среда.

Но демократите трябва да имат ефективна имунна система да се противопоставят на този вид опити за промени на обществени нагласи, особено преди избори. Ние имахме в този мандат на ЕП 5 години специална Комисия за борба с външното влияние и борба с дезинформацията, особена отговорност имат големите платформи като компанията МЕТА, с техните платформи Фейсбук, Инстаграм, но и всички други като Тик Ток, който е изключително популярен сред младите хора.