Великосръбски мечти: с любезната подкрепа на Путин

На 11 юни 2024 година стана това, което ултранационалистическият лидер на босненските сърби Милорад Додик чакаше от години: от името на Москва руският посланик в Босна и Херцеговина Игор Калабухов откри руско дипломатическо представителство в Баня Лука, бастиона на Додик. По време на церемонията чрез видеовръзка се включи и руският външен министър Сергей Лавров. Калабухов вече на два пъти заплашва Босна с „украински сценарий“, ако Сараево продължи да се сближава с НАТО. Едно от предупрежденията му прозвуча по босненската телевизия малко след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година.

Баня Лука е административният център на доминираната от сърбите част от Босна и Херцеговина – Република Сръбска, чието ръководство начело с президента Милорад Додик планира да я откъсне от босненската държава и да я присъедини към Република Сърбия. Това би изпълнило мечтата за „Велика Сърбия“ - обединяването на мнозинството сърби в бивша Югославия в една държава. През 1990-те години бившият президент на Сърбия Слободан Милошевич се бе опитал да реализира тази цел с военни средства – той бе основният инициатор на четири войни, в които загинаха почти 150 000 души, а над четири милиона бяха превърнати в бежанци. Едва когато НАТО атакува сръбските агресори през 1995 година в Босна и през 1999 година в Косово чрез интензивни въздушни бомбардировки, те се признаха за победени.

Но ето, че 30 години по-късно сръбското правителство под ръководството на президента Александър Вучич, окрилено от агресивната политика на Москва, се опитва да реанимира смятания за мъртъв дух на „Велика Сърбия“, сега вече под името „Сръбски свят“ по подобие на Путиновия „Руски свят“. Междувременно редица бивши последователи на Милошевич вече отново заемат високи постове – например вътрешният министър Ивица Дачич, който не спира да обвинява Германия в геноцид

Съвместен сръбски празник

Самият Вучич е бил министър на информацията и член на ръководството на Сръбската радикална партия на осъдения за военни престъпления Войслав Шешел, чиито паравоенни групи са извършили безброй военни престъпления в Хърватия и Босна. През юли 1995-а – в дните на клането в Сребреница – той призова в Белградския парламент за всеки убит сърбин в Босна да бъдат избивани по 100 босненски мюсюлмани. Вучич и до днес не се е извинил за това.

Интересното е, че днес влиятелни руски канали в Телеграм като „Рибар“, който разпространява проруска пропаганда и чийто автор Михаил Свинчук е под санкциите на ЕС, отвориха през пролетта на тази година „медийни училища“ в Сърбия и в Република Сръбска.

На осми юни Вучич и Додик проведоха съвместно заседание на правителствата на Сърбия и на Република Сръбска в Белград под мотото „Един народ, едно събрание: Сърбия и Сръбска“. За това „всесръбско събрание“ Додик пристигна директно от Москва, където редовно се среща с Владимир Путин и с външния министър Сергей Лавров. В послание до събралите се в Белград Лавров заяви: „Заедно с другите свободолюбиви народи ще изградим нов световен ред“. Преди това пък Вучич каза, че сръбският народ бил обединен и бил разделен само от река Дрина. Събранието реши в бъдеще сръбският национален празник 15 февруари да се чества съвместно в Сърбия и в Република Сръбска.

Гарант на стабилността?

Германското правителство изглежда си дава сметка за сериозността на ситуацията, щом говорител на външното министерство определи събитието в Белград като „меко казано - много тревожно и вредно за Босна и Херцеговина, за Сърбия и за всички страни от Западните Балкани“.

Тези толкова ясни думи впечатляват, тъй като много политици в ЕС и дори някои в американското правителство виждат във Вучич „гарант на стабилността“ - точно както до 1999 година Западът възприемаше тогавашния държавен ръководител Милошевич като „котва на стабилността“ на Западните Балкани. Върховният представител за Босна и Херцеговина на международната общност Кристиян Шмид, чиято задача е защитата на Босна и спазването на Дейтънските мирни споразумения, обаче се въздържа да заеме позиция.

Бездействието на върховния представител

Босненският Конституционен съд обяви девети януари – деня на основаването на Република Сръбска през 1992 година, за противозаконен сепаратистки празник и забрани паравоненните паради в този ден. Те се състояха въпреки това – без Шмид и неговият екип да реагират. При това на този ден босненско-сръбското ръководство се държа така, като че ли Република Сръбска вече е самостоятелна държава - подобно на украинските области Луганск и Донецк преди тяхното незаконно и международно непризнато присъединяване към Руската федерация през септември 2023. Шмид внимава и да не критикува Вучич или неговото правителство, без които Додик едва ли би бил толкова уверен.

Липсата на активност от страна на Шмид е добре дошла за сръбската националистическа кауза. Нещо повече – наскоро в разговор с френския президент Еманюел Макрон Вучич дори спомена мечтаното от него и от Додик закриване на представителството на Шмид. Тъй като въпреки неговата слабост то теоретично е „последната отбранителна линия“ на държавата Босна и Херцеговина.

Цветя на гроба на Сталин

Не се знае дали Западът и Шмид ще проявят по-голям интерес към заплахата от конфликт в Босна – и ако да, дали ще реагират. Също толкова неизвестно е дали САЩ, както бе заявено, ще защитават Босна като държава, особено ако следващият президент отново се казва Доналд Тръмп. Ясно е едно: ако Белград и Баня Лука обявят обединението си с благословията на Москва, вече определено ще е късно.

Що за фактори на стабилността са сръбските управници в региона на Западните Балкани, се вижда и по някои малки, но изразизителни примери. Например в жеста на сръбския вицепремиер Александър Вулин на 11 юни 2024 година в Москва. Вулин бе влиятелен държавен функционер още по времето на Милошевич, а в последните години бе и шеф на тайните служби, и министър на отбраната. На 11 юни Вулин се поклони край Кремъл пред бюста на масовия убиец Сталин и положи цветя на неговия гроб.

Автор: Александър Ротерт

*** Александър Ротерт се занимава с проучвания за бивша Югославия от 1991 година и е работил на различни позиции в ООН, НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и за Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина.