Велизар Енчев пред ФАКТИ: Кампанията на министъра на земеделието „Великденска кошница“ катастрофира

Какво се постигна с бойкота на големите търговски магазини и как ще продължи протестът… Пред ФАКТИ говори Велизар Енчев, бивш посланник в Хърватска.

-Г-н Енчев, вие сте част от Инициативата за бойкот на хранителните вериги. В крайна сметка какъв бе ефектът?
- Първият бойкот на 13 февруари бе най-успешен. Според официалните данни на НАП оборотът на големите търговски вериги спадна с близо 30 процента, което се равнява на 8 милиона лева по-малко в сравнение с предходния ден. Този сериозен спад принуди правителството да обещае законодателни промени за ограничаване на надценките на прекупвачите и търговците. И това стана 48 часа след бойкота, което показа, че властта си дава сметка за сериозността на проблема. А проблем има и той пряко засега милиони българи в най-бедната държава в ЕС, които плащат прекалено високи цени за основни хранителни стоки.
Успехът е, че пробудихме гражданското общество и му показахме, че без гражданска съпротива е невъзможно да се противопоставим на ценовия терор на търговските вериги.

- Какви изводи правите от факта, че след първия бойкот енергията на бойкотиращите намаля?
- За съжаление, след първия успешен бойкот потребителите вземаха взе по-малко участие в следващите бойкоти на веригите, дори магазините увеличиха оборотите си. Много граждани предпочетоха промоциите на веригите в четвъртъците и така бойкотираха бойкота, което е тъжен български феномен. Тази липса на социална съпричастност към собствения интерес е уникална, но в лошия смисъл на думата.
Ще ви дам един донякъде комичен пример. По време на бойкотите от голямо село във Видинско позвъниха в Инициативния комитет, за да ни питат дали и в идващия четвъртък ще има бойкот. Тъй като всеки четвъртък голяма група предприемчиви селяни си поръчвали микробус, за да пазаруват в големи количества във Видин заради промоциите на веригите...
Казах им, че бъркат понятията, че бойкотът не е промоция, че веригите се опитват евтино да ги купят, че бойкотирайки по този абсурден начин, те всъщност работят срещу собствения си интерес...
Но логиката им бе непоклатима: „Е, кога друг път, ако не сега, ще можем да пазаруваме евтино?“ Това поведение е тревожен симптом за пробойни в народопсихологията.

- Говорите за дискриминационно отношение към българските потребители. В какво се изразява то?
- Един и същи хранителен продукт, от една и съща марка, с един и същи етикет, във веригите в Германия и Австрия е с почти два пъти по-ниска цена от цената на същата стока в българските клонове на тези вериги. Какъв по-убедителен пример за дискриминация! И нека адвокатите на чуждите вериги не ни пеят приспивни песни за по-високите транспортни разходи при доставката на храните до България. Транспортирането от Германия до Хърватия, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и съседна Румъния също е с разходи, но в тези клонове на германската верига цените на въпросните стоки също са по-ниски, ако ги сравним с България.

- Преди седмица Инициативният комитет даде пресконференция, на която изразихне недоволство от бездействието на правителството. Какво имате предвид?
- Министърът на земеделието обеща да се изготви Закон за агрохранителната верига, с който ще се сложи таван на надценките, ще се регулира поведението на прекупвачите и така цените в магазините ще спаднат с 20 процента. До момента министър Тахов нито е представил Закона за агрохранителната верига за обществено обсъждане, нито го е внесъл в парламента, за да бъде разгледан, заедно със законопроекта за пределните надценки, внесен от Мая Манолова още през януари т.г. Тъй като е очевидно, че законът е във фризера на Министерството на земеделието и храните, обмисляме следващи действия, включително и бойкот. Но този път ще го направим заедно с българските производители на храни, защото имаме тяхната пълна подкрепа.

- По време на Великденските празници Министерството на земеделието и храните обяви кампанията „Великденска кошница“, което бе добра социална мярка...
- Кампанията на министъра на земеделието „Великденска кошница“ катастрофира. Търговските вериги, от позицията на икономическата си сила, се подиграха с Министерството на земеделието и бойкотираха призива на министъра. Двете най-големи вериги имат годишен оборот от близо 7 млрд. лв. Това са могъщи икономически субекти. Но има ли икономически субект в една държава, който да е по-силен от правителството и от Народното събрание?
При това около Великден цените на основните за празничната трапеза хранителни продукти се покачиха с повече от 15% – говоря за агнешкото месо, козунаците, сладкарските изделия.

Големите търговски вериги са не по-малко силни и в другите европейски държави, но там властите предприемат мерки за защита на своите граждани от нарастването на цените на основни хранителни продукти

– дали чрез таван на надценките, дали чрез таван на цените на храните, дали чрез регулиране на печалбата спрямо 2021 г. на основни субекти в хранителния бранш, какъвто е случаят с Гърция, дали чрез задължителни за веригите потребителски кошници... Добре е да знаем, че влизане в еврозоната без законодателство, което да лимитира цените на основни хранителни продукти, ще доведе до взрив на цените след 1 януари 2026 г. Това се случи в хърватската търговска мрежа и то часове след приемането на еврото, което наложи спешни действия на хърватското правителство, за да се обуздае ценовия шок. Затова ще повторя: ако бездействието на правителството и парламента продължи, ако Законът за агрохранителната верига и Законът за пределните надценки ще отлежават в някое чекмедже, ще предприемем активни действия за граждански натиск.