Когато осколки се забиват над леглата на деца в Украйна… Пастор Ангел Пилев пред ФАКТИ

От началото на войната в Украйна пастор Ангел Пилев всеки няколко месеца носи помощи на украинците, пътувайки до страната им. Генератори, храни и с каквото друго може той помага. Какво наблюдава сега… Пред ФАКТИ говори пастор Ангел Пилев. (б.р. - На снимката: Пастор Пилев (вляво) и Юри)

- Пастор Пилев, продължавате често да пътувате към Украйна, за да носите помощи. Как гледате на обстановката там? Какви са последните ви впечатления?
- През тази година бях в Украйна през януари и март месец, а сега през май отново ще пътувам. От една страна, може би украинците имаха надежда в новия американски президент Доналд Тръмп, че ако не за 24 часа, както казваше той, поне бързо ще приключи войната. След като това не се случва все още, се чувстват някак предадени. От друга страна, в разговорите с украинците, като пастор, се опитвам да насоча вярата им към Бога. Аз им казвам, че най-голямата гаранция за целостта и независимостта на Украйна е украинската армия. Да, външни държави могат да помагат, но истинската гаранция за Украйна са украинските военни. Мисля, че по трудния начин го осъзнаха самите украинци. Това е нещо като алюзия към България от 90-те години, когато започнаха промените, а всички гледахме и искахме да станат много бързо нещата. После се оказа, че трябва да работим много и най-важното е ние да запретнем ръкави и да строим бъдещето си. Но поне искахме гаранцията, че няма да ни се пречи, че никой няма да краде труда ни.

- До кои градове пътувате и как живеят хората там…
- Живеят като във война. Истината е, че на запад е по-спокойно. Колкото по на изток се отива, става по-сложно. Основно достигам до Киев, Житомир, Тернопол, Виница, Ровно и др. Просто имаме добри взаимоотношения с различни църковни общности и с нашето посолство в лицето на посланик Николай Ненчев. Той се включи няколко пъти в наши акции. От град Никопол, който е на 70 км от фронта, а в него има много тежки разрушения вследствие на бомбардировките, ни молеха за генератори. Именно на тях успяхме с ходатайството на посланик Ненчев да закараме помощи. Тежко е, трудно е. Разбираш г о, когато го видиш.

- Как пътувате? Скоро видяхме бомбардировки в Киев…
- Какво да кажа… Пътуваме с молитва из Украйна. Движим се с коли, но винаги се молим на Господ да ни пази. Последния път бяхме в Житомирска област. Там снимах една наскоро ударена къща. По чудо са оцелели майка и двете ѝ деца. Обстрелът е бил сутринта към 6:00 часа. Бащата Юри е учител в селското училище. Истинско чудо е, че са живи, защото са били още по леглата, а осколките са се забили буквално на 10-15 сантиметра над леглата на двете момиченца - едното на пет, другото на о сем години. Но много бързо е действал този човек, веднага е изкарал децата на улицата. Само съпругата му е имала рана на главата, закарали са я в болница, но се оказало, че няма сериозен проблем. Юри е успял да спаси и няколко зайчета. Другите животни са изгорели.

Но цялата им къща е порутена. Колата им - стара „Лада “ не става за нищо . Човекът е успял да я избута далеч от къщата, за не избухне, защото е на газ. Буквално за един ден успяхме да съберем достатъчно пари за нова кола за Юри, за да може да се придвижва и да оправ и къщата си. Купихме му един малък „Форд“ за 3000 лв. Изненадах се приятно, защото си мислех, че ще събираме две-три седмици необходимата сума, но тя се събра за 24 часа. После му написах, че старият „Форд“ е по-добър от нова „Лада “ - къде на шега, къде наистина. Там има стотици хиляди разрушени домове. Но когато нещо се случи пред очите ти, по друг начин приемаш нещата.

- А по пътищата как е? Миналата година, когато си говорихме, бяхте попаднали под обстрел. Сега как е…
- Не сме имали други такива инциденти. А и самите украинци гледат да ни помагат и постоянно ни казват, че ние сме по-важни за тях. Иначе има много горещи точки, от които на изток е желателно да се движиш само с бронетранспортьори, каски и бронежилетки, защото има постоянна опасност. Когато наближиш фронтовата линия на едни 100 км, както е Харков например, винаги си е опасно. Никога нямаш гаранция. Аз съм виждал как се атакува с дронове. Ако можете да си представите ято лястовиците, представете си едно такова ято, но от дронове. Много е трудно всичките да ги свал иш.

- Дроновете ли се превръщат в новото модерно оръжие, защото виждаме, че и двете страни залагат много на него?
- Определено не рискуваш човешки живот, а атакуваш от въздуха. Има различни дронове - за разузнаване, с малки взривни устройства, с по една граната, има дронове камикадзе. Украинците много напредват в разработването на дронове, като всичко зависи от нуждата за използване на дрона, зависи и от оператора. Руснаците също не изостават от това, въпреки че те използват севернокорейски, китайски и други дронове. Учат се да ползват и sim-карти, защото така по-добре успяват да позиционират целта. Дори и да няма с ателитната връзка, със sim-картите се получава. Не е толкова високоточно, но върши работа да поразява.

- Какво чувате в разговорите си с хората, от какво имат нужда? Надяват ли се скоро всичко това да приключи?
- Всички искат войната да спре, но не смятам, че това е и желанието на Русия поне за момента. Аз не виждам Путин или някой в Кремъл да иска да приключи войната. Имам чувството, че Путин ще се държи на власт доколкото може, защото има генерали военолюбци в Кремъл. Виждаме, че той издава заповед да не се стреля, а продължава да се стреля. Значи или той е най-големият измамник - говори едно, а прави друго, или самите военни не го слушат. В Кремъл със сигурност има хора, които не искат да прекратят войната, т.е. има много силни радик али, които дори смятат, че Путин не действа както трябва, не е достатъчно твърд, защото буквално трябва да се избият всички. Има такива крила в Москва, а аз смятам, че Путин няма пълен контрол над армията си. Факт е, че фронтът е 1800 километра, много е голям, но когато се издаде заповед от главнокомандващия, би трябвало тя да се свежда по-надолу към личния състав и да се прекратява огъня. Това са очевидните изводи, а аз не виждам в момента желание от страна на Русия да се приключи всичко. Според мен това може и да се прекрати, надявам се, с по-силен натиск върху Русия. А в момента натискът е преди всичко върху Украйна и то чрез Тръмп и неговата администрация. Светлината в тунела я виждам в това, че Германия, Франция и Англия са обединени за първи път в историята на Европа. Принципно те винаги са настроени едни срещу други. Така е било исторически - воювали са Франция срещу Германия или Франция срещу Великобритания. А сега за първи път наистина са единни. И като добавим към тях северните страни като Финландия, Швеция, Норвегия и др., нещата изглеждат обнадеждаващи. Иначе мен по ме притеснява южният фронт, но ще видим какво ще стане.