Да учим култура, а не "религия и добродетели"

Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:

Кисело политизираният уж културно-образователен дебат дали да има "религия и добродетели" в училищата като че пропусна най-важното - как, какво точно и в кой клас ще се преподава. Защото едно е да учиш малкото дете на Вазовата молитва "Дядо Господи, прости ме", а съвсем друго, трето и четвърто - да обясняваш базиса на религията и по-специално християнските добродетели на 16-годишния дангалак в горните класове, чиято единствена мисъл е да прелюбодейства като смахнат.

Тук могат да се кажат хиляди неща, да се дадат хиляди антропологични и методологически съвети, но едно от най-важните е да не се правят преки паралели с вероучението в Царска България, защото контекстът в първата четвърт на 21-ви век е чувствително променен. Разбирам донякъде аргументите и на двете страни - и "алоооу, къде отиваме без християнски добродетели" - впрочем до голяма степен унаследени от съвременната либерална демокрация преди нейното изкривяване - и "вие нормални ли сте, те на 12 могат да хакнат цели системи, вие ще им обяснявате за въцърковяването".

Да ви разсмея: Неизвестен гений шегобиец преди дни зададе велик почти антитертулиански въпрос: "Ама как точно ще се поставят оценки по религия, при положение че няма Бог?"

Спряхте ли да се смеете? Добре. Защото имам великолепна хуманитарна идея - вместо конкретно религии, съпътствани от вероятно неясни за младите умове "добродетели", въведете час по култура.

Как да изглеждат часовете по "култура"?

Не, не по обща култура в стил куизове и подобни, а по култура от по-общия древен смисъл на "добро стопанисване", което се е пренесло през вековете до нас като "облагородяване на ума". И не, не висока култура и ултрас-разбирането, че ако не общуваш с високата култура, си оставаш прост, което е невярно, а основи на културата като всеобемащия феномен на живота, който влияе страховито и на политиката, и на гражданствеността, и на личната съдба. Бих я нарекъл "пост-културологична ситуация", пришпорена от необратимото забързване на днешния живот заради технологиите.

Какво имам предвид? Като 16-годишен дангалак в Класическата гимназия, имах щастието да попадна на часове по култура - основно антична, от митологичното мислене до какво точно са яли в пира на Трималхион на Петроний - но и на базова християнска, далекоизточна, почти всичко без африканска. Затова предлагам предметът да се нарича "култура", и тук ще изброя няколко базови неща, за да ме разберете:

- история на религиите, с акцент върху православието като доминантна наша религия (но и с необходимата толерантност към останалите);

- история на етиката, естетиката, дори на бита;

- история на идеите/мисловността;

- базови добри обноски/етикет;

- история на митологиите - гръко-римска, онази на Хетска Анатолия може да я пропуснем;

- история на християнството, очевидно - без взиране в "Коринтяни" или "Ефесяни";

- специфично история на идеята за общност.

В тези часове няма нужда да е специфичното научно, няма нужда от "копане" в Августин, Ориген, Плотин или Тертулиан. По отношение на християнството например е достатъчно нещата да се знаят на ниво Символа на вярата (дай, Боже), десетте божи заповеди, да обърнеш другата буза, саможертвата на Спасителя, както и факта, че Възкресението - независимо дали вярвате в него или не - е културен феномен, който в древен контекст си остава най-големият опит да бъдем добри и толерантни. Не виждам проблем да се учи и Уди Алън, който иска да се пресели в Августиновия Божи град, защото в Манхатън вече не се живее.

По същия начин е добре да се знаят Петте стълба на исляма, кръговото време и прераждане на самсара, както и прости работи като кога Църквата е с главна буква и кога не. И една идея отвъд популярното тип "Воистину воскресе", поне да знаят, че Гавраил е донесъл благата вест, а Авраам е бил готов да заколи ритуално сина си Исак, бъдещия родоначалник на еврейството.

Окей, малко се улисах, но въпросният час по култура е в състояние да сервира на младия ум серия суперважни неща, но тук трябва и достъпен сравнителен анализ - а именно, толерантността, евентуално отказът от насилие, а не всепозволението.

Българската православна църква просто я няма

Та този час по култура в горния клас (не знам откъде ще намерите учители антрополози) ми се вижда единственото смислено и евентуално работещо нещо. Защото "добродетели" сега звучи смехотворно, прилича малко на комунистическото образование по "морал и право".

С други думи (сякаш към Църквата с главно цъ), махнете всякаква индоктринация, християнска или не - напротив, образовайте, говорете за Гетсиманската градина, и евентуално те -трима-четирима - ще дойдат в нашата велика православна еклесия.

Вас, българската православна църква, ви няма - затова според хомилията на Борисов как Господ е "ту-ту", вие не реагирате, защото отдавна сте бизнес организация, присъдружник на дебелите в политиката. Исус тук просто е "рекламно лице" по празници или като в оня жалък виц, дет Ганьо ще си купува кръстче, и вика: Дай ми онова с "гимнастика".

Ние не обичаме "гимнастика", не. Не сме истински християни, както например е католическото владение върху поляците.

За да няма парадокси и насмешка

Ерго, нека наистина да въведем час, който обединява културно всичко - от митологията, през религията, до етикета.

В противен случай ще имаме следния суперзабавен парадокс: в часовете по религия ще учим за креационизма, че Господ е създал света и човека по свой образ и подобие, а в часовете по биология ще става ясно, че сме просто едни по-развити маймуни... някои от днешната политическа класа - не много развити.

За финал: Това, което предлагам, всъщност е час по човекознание, което включва какво ли не, но крайната цел е да "произведем" добър и правилно построен човек. Но ще отнеме много време, докато сме в ситуацията на "локалите" - културата на групово насилие, която просто ще се изсмее на плановете на министър Вълчев, ако изобщо е чула за него.

Хайде, час по култура, не е толкова трудно.