Твърд отговор на Техеран или колапс

Какъв точно гамбит играе президентът Тръмп? Съзнателно жертва фигура, в случая Иран, за да запази позицията на хегемон в света, който сам решава как да се нареди шахматната дъска на геополитиката? След Виетнам, Ирак, Либия, Афганистан, Сирия, Ливан, да не говорим за Судан или Етиопия, дойде ред на Иран? Резултатът е красноречив.

Единствено изключение е Виетнам и това си има обяснение. След бомбените удари на САЩ върху 3-те най-важни ядрени обекта на Иран /Натанз, Фордо, Исфакан/ залозите са вдигнати до максимум, което може да доведе и до ситуация на ръба на пълномащабна война. Толкова ли тревожни си събитията във вътрешен план във Вашингтон, питат сериозни анализатори. Включително в САЩ.

Днес научаваме, че ще се прави „Иран отново велик”. Но ще трябва да се промени режимът в Техеран, пише в социалната си мрежа американският президент. Според него „ударът взе бомбата от ръцете им”. След като Пийт Хегсет бе казал, че „тази мисия не беше и не е свързана с промяна на режима в Иран”. И след като Тръмп бе казал, че ще чака 14 дни Техеран да вземе решение да приеме настояванията на САЩ да се откаже окончателно от ядрената си програма и да капитулира. После съобщението, че външният министър на Иран след Истанбул заминава за Москва за консултации с Путин, принуди държавният секретар Рубио да изрази неудовлетворение, че вместо за разговори с Вашингтон Аракчи пътува за руската столица.

Всъщност в Истанбул на срещата с Организацията за ислямско сътрудничество, забранена за медии, Аракчи е казал, че „след ударите на САЩ в Иран дипломацията не е опция”, което е допълнено с „ударите се вършат заедно с прилаган геноцид”. „Иран ще продължи да защитава народа си”, но е видно, че споделя негласно убеждението, че „единствената гаранция за суверенитет е наличието на ядрено оръжие”. Извод, който се прави от редица коментатори, които споделят тезата, че това са последици от проведената от САЩ атака в Иран.

Атака, която ги постави в позиция на пряк участник на страната на Израел във война с Иран. Каквото и друго да се говори. Както се казва, 1:0 за Нетаняху, който не крие удовлетворението си от намесата на Вашингтон във войната с Иран и който с апломб благодари на „приятеля Тръмп” за подкрепата с дълбочинните бомби. Няма СС на ООН, няма Конгрес във Вашингтон, решението за исканата от Тел Авив бомбардировка над ядрените обекти на Иран е смело и сигурно добре премислено. Преброяването на дивите зайци, както се казва у нас, предстои.

За репутацията е още рано да се говори. Но по света опасенията са, че се „прави крачка към бедствието”. А „лошото ченге на Москва”, Медведев, казва, че „редица държави сега са готови да дадат ядрено оръжие на Иран”.Е, засега Пакистан, който има ядрено оръжие, предложил Тръмп за Нобелова награда за мир и то след като шефът на ГЩ на пакистанската армия е „привикан” на посещение във Вашингтон. САЩ имали главна роля за решаване по пътя на дипломацията на конфликта между Индия и Пакистан. Обаче после Исламабад прави изявления, че не подкрепя бомбената атака на САЩ над ядрените обекти на Иран.

Въпросът е кой друг ще предложи президента Тръмп за Нобелова награда за мир, защото той още в предизборната си кампания за ново влизане в Белия дом се определи за миротворец, който няма да позволи да се започне война на САЩ по света. Но „правото на силата” си казва думата. Никой не иска да е следващия. Принципът „ти умираш днес, а аз утре” отрезвява доста „защитаващи народа си държави”, които нямат смелост да кажат „Ормузкият проток не е Панамския канал”.

Любопитно е, че Рубио се обърна към Пекин да въздействат върху Техеран поради близките им отношения, за да не затваря Ормузкия проток. Щели да се нарушат интересите на Китай. За другите интереси на Пекин в Иран няма коментар, а те са в пряка връзка с проекта „един пояс, един път” и става дума за много милиарди.

Всъщност след като светът чакаше объркано какво решение ще вземе Тръмп относно Иран, сега се чуди как ще отговори Техеран след наистина смайващо впечатляващата атака на американските В-2 с „единствените бомби за дълбочинно поразяване” над ядрени обекти на персите. Казват, че те са общо 15 на брой, но подземните са били 3 и точно тях американците бомбардираха.

Докъде ще стигнат силите на аятоласите и дали ще се успее с опитите да се разедини иранското общество, за да се вдигне срещу управниците си? Определено в това отношение да се залага на наследника на иранската монархия, Реза Пахлави, се оказа не особено далновидна идея. Особено след посещението му в Тел Авив и демострирани близки отношения с управляващите там. А след като се оказа, че бежанци от Афганистан, работили там в сътрудничество с американските сили и намерили подслон в Иран след идването на власт на талибаните, са били в дъното на мрежа от „прихванати за операции на Мосад на територията на Иран” е започнал и лов на предатели, което допълнително настройва персите срещу чуждите намеси. Без значение, че кюрдите в Иран подкрепиха атаките на Израел над Иран.

В тази връзка в речта си на извънредното заседание на СС на ООН, поискано от Иран след нападението на САЩ, Аракчи, външен министър, заявява, че „нападението е записано като петно в политическата история на САЩ”. Допълва, че „когато ционисткият режим не успя да свърши мръсната работа на Запада, Тръмп трябваше лично да изпълни най-подлата част от този подъл план на 22 юни”. Според него „времето, естеството и обхватът на пропорционалния отговор на Иран ще бъдат определени от неговите въоръжени сили”.

„Историята няма да забрави тези трагични дни”, убеден е Аракчи в СС на ООН. Твърди, че Иран не разполага с ядрено оръжие, но е бил нападнат от Израел и САЩ, които „разполагат с хиляди ядрени бойни глави”. Нападнали Иран под претекст, че „притежава ядрени оръжия”, а ситуацията се оказва „горчива и трагична ирония”. В прав текст казва, че „САЩ, Великобритания, Франция и МААЕ са отговорни за смъртта на невинни ирански цивилни граждани”.

Израел нападнал Иран два дни преди провеждани разговори със САЩ.Унищожил дипломацията, но я използвал като „трик за заблуда на международната общност”. Сега казват, че „Тел Авив е готов за прекратяване на огъня”. Дали? Техеран смятал преговорите за безсмислени и прогнозира, че войната ще продължи поне 6 месеца. Още повече, че няма доказателства за унищожаването на ядрения обект във Фордо. Кой сценарий ще избере Техеран?

„Йедиот Ахаронот” в Тел Авив пише, че „атаката на САЩ е възможност за прекратяване на огъня” и „ Израел ще приеме незабавно иранско предложение за прекратяване на огъня”. Край на войната с Иран? Отново настъпване на мотиката от страна на Иран, както се казва у нас, когато много пъти си лъган? Но сигналите от Техеран са, че той се съсредоточава за продължаване на войната с Израел с интензивност, която разпределя във времето. Просто Израел бил „основна база на САЩ в Западна Азия”. Пък и „по-голямата част от центрофугите и подземните каскадни зали във Фордо са непокътнати”.

Тръмп друго твърди. Но е факт, че МААЕ не може да провери местоположението на иранските запаси от уран. Вече цяла седмица. Даже в Тел Авив има гласове, че „ние поискахме тази атака и САЩ я извършиха, но тя не унищожи ядрената програма”. Иран разполага с техническото ноу-хау и инфраструктура т.е. запазва капацитета си да обогатява. Нахъсване или просто призив да се продължи с войната? А може да стимулира Техеран наистина да произведе ядрена бомба. Аракчи вече заяви, че „вратата към дипломацията е твърдо затворена”. „Ние вече бяхме в средата на дипломатическия процес и сега е грешно да се иска от нас да се върнем”. Твърди, че „САЩ и Израел разбират само езика на заплахите и силата, което е много жалко”. Ами сега?

Израел е засилил мерките за сигурност до най-високо ниво. Расте броят на израелци, които бягат към Кипър с яхти и плащат за целта до 6 хил шекела. На Запад се притесняват от активиране на „спящи клетки” на ислямистки групировки и дори има опасения от кибератаки. От Лондон зоват „нека да се успокоим”. Не били участвали в атаките на САЩ и Израел. В Анкара обръщат внимание на анализи в American Enterprise Institute за „сценарий за война при конфликт между Израел и Турция”.

Споменавало се и за „китайско нахлуване в Тайван”. Имало вероятност за военен конфликт в тази посока. МИТ пуска в турски медии карти с възможност за създаване на кюрдска независима държава на теротирии от 4-те държави, където живеят.Хаосът в региона предполага всеки да решава проблемите си и да постигне реализация на мечтите си. Засега само в Дамаск атентатор се е взривил в християнска черква и са били убити 15 богомолци. Бил от „Ислямска държава”, казват управниците в Сирия, които са бивши радикални терористи. Какво ли ще си говорят Аракчи с Путин? Ние сме с Брюксел. Както винаги. Какъв ще е отговорът на Техеран? Предстои.