Росен Цветков пред ФАКТИ: Основен риск от приемането на еврото е, че е напълно възможен гръцки сценарий в България

Темата за еврото в България създава силно полярни мнения и силно разделя обществото ни. Какви са рисковете и ползите от приемането на единната европейска валута евро? След излизането на конвергентния доклад, България очаква зелена светлина за еврозоната. Подготвени ли са хората и обществото ни за тази кардинална промяна и какво може да очакваме? Има ли скрити рискове при смяна на валутата ни? Пред ФАКТИ говори д-р инж. Росен Цветков, анализатор на капиталовите пазари и бивш зам.-областен управител на Габрово (2017–2021).

- Г-н Цветков, защо темата за еврото предизвика такова разделение в българското общество?
- Смятам, че темата за приемането на еврото е подценена от българския политически елит, а под това имам предвид лековатия начин, по който се отнасят нашите избраници към толкова важна промяна, каквато е промяната на валутата ни. Според мен темата раздели обществото, защото хората усещат, че бързота приемане на еврото не е плод на наше суверенно решение, а е взето под натиск и чуждо давление. Освен това България поиска извънреден конвергентен доклад в момент, в който еврозоната е, меко казано, далеч не в цветущо икономическо състояние поради редица недалновидни политически ходове.

- Какви са ползите от приемането на страната ни в еврозоната?
- Възможните ползи, за жалост, лека-полека изчезват. Доскоро полза бяха по-ниските лихви, но към днешната дата това не е така. Тъй като кредитите по ипотеки и по нов бизнес в Европа са средно с около 1% по-високи от тези, които имаме в лева. Това се дължи до голяма степен на Европейската централна банка, която задържа основния лихвен процент около година над 4%. Друга полза, която основно се изтъква, са таксите за превалутиране, които банките ще спестят, но доколкото знаем от опит, банките бързо ще намерят някоя нова такса, с която да си компенсират приходите. Банките биха били най-сериозните печеливши от приемането ни в еврозоната, тъй като задължителните минимални резерви (ЗМР) според наредбата на БНБ са 12%, а според Европейската централна банка (ЕЦБ) те са в размер на 1%. Тази разлика от освободените милиарди резерви банките биха раздали под формата на различни кредитни инструменти и биха реализирали още по-голяма печалба.

- Какви са основните рискове, които биха могли да възникнат след приемането на еврото?
- Основните рискове за мен са в това, че е напълно възможен гръцки сценарий в България, особено когато имаме един корумпиран политически елит, който би използвал лесния достъп до кредити през ЕЦБ за всякакви съмнителни проекти със спорна ефективност. Друга причина е загубата ни на собствена монетарна политика върху паричната ни система. Давам пример. Както казах вече, БНБ притежава редица инструменти, с които да управлява паричното предлагане, един от които е задължителните минимални резерви (ЗМР) на банките. Друг проблем е свързването ни в „твърда връзка“ с икономики, които имат коренно различна структура на БВП, което би изисквало съвсем различни финансови политики. А в еврозоната политиката е само една – тази на ЕЦБ, която трябва да е добра за всички, което е, меко казано, невъзможно. Друг сериозен проблем е този с цените, тъй като търговците имат повишени разходи за внедряването на еврото, така че те неминуемо ще го отразят в цената на крайния продукт. Тези разходи са различни в зависимост от търговеца, но най-малките биха били за внедряване на нов софтуер, разходи за допълнително счетоводство, разходи за промяна на касови апарати и други. Тук се създава идеалната среда за спекула, особено в по-малките общини, където няма изобилие от търговци.

- Споменахте, че е възможна спекула. Смятате ли, че държавата е готова да се справи с нея?
-Не мисля. Не знам как в отворена пазарна икономика държавата би могла да овладее спекулата, защото всеки търговец може да им докаже по един или по друг начин, че има реално повишени разходи. Особено трябва да се внимава с големите вериги, защото, както знаем, те си имат собствени структури, в които са се събрали под формата на различни сдружения, в които те координират общите си ценови политики и различни маркетингови стратегии. Не ми се иска да мисля, че в началото на 2026 г. България, по примера на Хърватска, може да осъмне с контрол на цените на редица продукти поради драстичното им поскъпване. Това ще бъде просто едно тичане след събитията. Нужно е да си даваме ясна сметка за тези рискове, защото - както е казал българският народ: „Обърне ли се колата, пътища много.“

- Рабирам, че сте скептично настроен спрямо приемането на еврото, но възможно ли е то да изиграе положителна роля за бизнеса и обществото?
- С този политически елит - не. Особено през последните години се нагледахме на редица корупционни скандали и изборни измами. Нека не си заравяме главата, а да погледнем трезво, защото това са политическите кръгове, които ще са големите бенефициенти от влизането ни в еврозоната. Те ще споделят облага от проектите с еврокредити, а за народа, както винаги, ще остане стягането на колана, защото без солидно вдигане на данъците в следващите години не виждам как ще ни се размине.