Публичните финанси са в бедствено състояние. Има два изхода, всеки от тях – болезнен

Само два дни след като Министерството на финансите обяви, че е изтеглило заеми на стойност 6,2 милиарда лева чрез две облигационни емисии на международните дългови пазари, Народното събрание одобри актуализация на бюджета, с която се увеличават средствата за държавната инвестиционна програма с насоченост към общините.

Събитията след новината от 8 юли, че България ще приеме еврото от 1 януари 2026 година, се развиват със скорост и последователност, които сочат предварително планиране и изчакване на подходящ момент. Подобно на “Кръстникът”, където семейство Корлеоне дълго мълчи, планирайки внезапна серия от удари срещу враговете си, тук се наблюдават предварителни разговори с рейтинговите агенции, подготвящи повишаване на кредитния рейтинг веднага след обявяването на датата за еврото. Това се случва в месеци, през които данните за изпълнението на бюджета се бавят, така че проблемите на публичните финанси да не застрашат вземането на решения. С други думи – очертава се огромен бюджетен дефицит, далеч над 3% от БВП, но заемът, с който той трябва да се финансира, се тегли още преди да се потвърдят всички опасения.

Очаква се през юни дефицитът да отчете първото по-значително увеличение на месечна база, а до септември да достигне 3% от БВП. На касова основа – методиката, по която Министерството на финансите отразява изпълнението на бюджета всеки месец – в края на годината проблемът ще бъде частично замаскиран чрез постъпленията по Плана за възстановяване и устойчивост. Тези приходи, наричани помощи, не се вземат предвид при изчисляването на дефицита по начислена основа – методиката, която Европейската комисия прилага при оценка на фискалното представяне на страните членки.

Лошата новина

Бюджетният дефицит към края на полугодието, който трябва да бъде представен до 1 август, както и този за деветмесечието, който трябва да се публикува до 1 октомври, ще са формирани от неизпълнение на приходната част и планово развитие на текущите разходи – заплати, режийни и т.н. През четвъртото тримесечие ще започнат да се разгръщат инвестиционните разходи, което ще доведе до експоненциален ръст на дефицита. Ако плановете са за 6 милиарда дефицит, а новите заеми вече възлизат на 16 милиарда, необходимостта от още 10 милиарда остава необяснена.

Управляващите или не си дават сметка, или – още по-лошо – съзнателно приемат, че кредитите са средство за закърпване на пробойни, а не устойчиво решение. Увеличението на капиталовите разходи е една от малкото бюджетни категории, чиито обеми зависят изцяло от волята на кабинета. Могат да бъдат 13 милиарда, могат да станат и 15 милиарда. Ако положението е тежко – могат да бъдат свити. Но колко – не е ясно. След като общините получат зелена светлина, обществените поръчки вече могат да бъдат възлагани.

Има обаче и разходи, върху които управляващите нямат контрол. Увеличението на пенсиите е по формула – зависи от инфлацията и ръста на доходите. Същото важи и за минималната работна заплата. Има натиск от учители, полицаи, горски служители – техните възнаграждения също да се актуализират автоматично според инфлацията. Но няма механизъм, който автоматично да повиши приходите при нужда.

Когато държавата повиши заплатите, тя автоматично вдига базата за изчисляване на пенсии и минимални заплати. С колко точно – зависи от това доколко частният сектор ще последва примера. Междувременно, малцина осъзнават, че за повишението на заплатите на горските в бюджета не са предвидени средства. Ще се прави ли нова актуализация и кога?

Какво ни очаква

Заради механичното нарастване на разходите без съответстващи мерки за повече приходи, може да се заключи, че България е обречена на бюджетни дефицити в близките години. Очаква се и ускоряване на инфлацията – било по психологически причини, било заради неефективна държавна намеса. Това няма да компенсира приходите от ДДС, сочат предварителните сметки на Министерството на финансите. Този тип дефицити са структурни, а дори правителството призна, че и през следващите три години ще сме “на червено”.

Пред държавата се очертават два пътя – да продължи с дефицитите и заемите, или да увеличи данъчно-осигурителната тежест. Ако се избере първият, ще се реализира моралният риск, от който дори БНБ се опасяваше – лесният достъп до кредит да се използва за безконтролно харчене. Така влизаме в сценария на неподготвена страна-членка: заеми, дефицити, “бюджетни подаръци”, фалшиво усещане за благоденствие, което се срива при първата финансова криза. Следват преструктуриране, фалити, безработица и орязване на доходите. В Гърция този сценарий доведе до разпродажба на стратегически активи – днес пристанище Пирея е 60% собственост на китайската COSCO.

Ние нямаме стратегически пристанища, но разполагаме с важен газопровод между Европа и Азия – вече има интерес към него.

Другият път – вдигането на данъци – ще е труден за комуникация. Да, “Продължаваме промяната” и Асен Василев съсипаха фискалната дисциплина. Но ГЕРБ и ДПС ги подкрепиха във всяка безотговорна стъпка – от наддаването за пенсионни добавки през 2021 до бюджета за 2024 с безпрецедентни публични инвестиции. Депутати като Теменужка Петкова и Красимир Вълчев гласуваха “за”.

Йордан Цонев дори заяви, че след 20 години фискална дисциплина, вече не вижда проблем в дефицитите, ако те са заради инвестиции. Но не спомена, че и фиксираните разходи растат успоредно.

ГЕРБ ще има сериозен проблем с доверието – само преди месеци Теменужка Петкова предупреждаваше за тежко фискално състояние. После се оказа, че дефицитът за 2023 г. е в рамките на европейските правила. Ясно е: имаме поне три измерения на бюджета – публично говорене, декларирани данни и реална картина. Всички вещаят кризи.

Проблемът с доверието е толкова дълбок, че днес Асен Василев – най-слабият финансов министър в новата ни история – може да се преструва на загрижен, да плаши с нови данъци и да изглежда донякъде достоверен.

Заключение

Възможно вдигане на данъци и осигуровки ще повдигне нови въпроси – кои данъци, с колко. Коя мярка е по-малко вредна, коя – по-справедлива. Това ще се обсъжда по-късно. Сега трябва да признаем: дори в еврозоната България е изправена пред сериозни бюджетни проблеми. И всички пътища водят към болезнени решения – по-рано или по-късно, но неизбежно.