Юлиян Попов пред ФАКТИ: Докато траят горещините и пожарите, трябва да се подготвяме и за наводненията

Горещите вълни в Европа зачестяват, а ефектът им се усилва. Екстремните температури имат и значително въздействие върху икономиката и сигурността на Европа. Влязохме в сезона на пожарите… Пред ФАКТИ говори бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов.

- Г-н Попов, вече сме активно в сезона на пожарите. Взимаме ли си поука от година на година, или животът си тече с идеята „мен няма да ме засегне“?
- Не, не си взимаме поука. Реагираме на кризите както дойде. Променяме се бавно, а трябва да действаме хем бързо, хем стратегически. А това е трудна комбинация. България има стратегия за климатична адаптация, но тя, а и много други мерки, трябва да доведат до конкретни мерки на място.

- Голям пожар унищожи къщи в Арбанаси край Велико Търново, голям пожар има край Костинброд. „И мен няма да ме засегне“ не важи, така ли излиза…
- За съжаление, е така. Пожарите, сушата и горещините, както и наводненията, водят до тежки загуби, които пряко или не засягат всички. Затова и трябва всички да са добре запознати с рисковете, необходимите мерки и да са реално ангажирани. Медиите и държавните институции имат огромна роля, за да осигурят тази информация.

- Горещо време, суха земя, сухи треви – това ли е перфектната рецепта за пожар?
- Част от рецептата. Става перфектна, когато добавите зле подържани терени, слаба институционална подготовка и онзи, който ще драсне клечката. Огромна част от пожарите са предизвикани от невнимание или умишлен палеж.

- Европа е обхваната от тежка гореща вълна и задълбочаваща се суша. В Испания и Португалия термометрите минаха 46 градуса, във Франция температурите не падат под 40, а нощем въздухът не се охлажда. Нагаждаме ли се към това топло време?
- Частично се нагаждаме. Купуваме климатици, носим леки дрехи, все по-голямо внимание обръщаме на енергийната ефективност на сградите. Трябва обаче да правим доста повече. Залесяването на градовете, зелените покриви, зелени тревни площи с адекватни издържащи на суша треви, подходящо оцветяване са само част от нещата, които трябва да придвижим бързо. Много е важно управлението на водите, което у нас е зарязано в голяма степен. Някои общини най-сетне започват да говорят за природното възстановяване на градските реки и водни площи. Това е важна стъпка. Махането на бетонните корита и инвазивната растителност и връщането на реките в максимално природна форма трябва да е приоритет на общините.

- През последните години горещините взимат хиляди жертви в ЕС, а жегата става по-интензивна и по-продължителна. Климатичните промени са тук, но хората проумяваме ли го?
- Високо реномираното Лондонско училище по хигиена и тропическа медицина направи оценка, че сегашната гореща вълна е вероятната причина за смъртта на 2300 души в 12 европейски града в рамките на 10 дена, като 65% от тези смъртни случаи се дължат на промяна в климата.
Време е здравните власти да интегрират климата в техните политики и дейности. Преждевременните смъртни случаи в резултат на горещите вълни са хиляди и десетки хиляди в Европа. Тези смъртни случаи са в голяма степен здравен въпрос. Рядко чувам здравни министри у нас да говорят за климат. (Христо Хинков беше изключение в това правило.) Експертната комуникацията е много важна, за да намалим риска от смърт и тежки заболявания. Това да раздаваме шишета с вода, когато температурата стигне до 40 градуса, е трогателен популизъм, но е по-добре да оправим градските чешми по-добре, а централните и местните власти да имат ясни и подробни протоколи за действие при високи температури.

- Водните запаси намаляват, реките се свиват и това го отчитаме само като статистика ли?
- Не само. Хората виждат пресъхналите реки, тревожат се, но рядко знаят какво да правят. Отново да кажа, че правилното залесяване и природното възстановяване на реките е важно. Ние зарязахме водния ресурс на река Дунав, а той съставлява 83% от водния запас на страната. Преди 40 години Северна България се е напоявала от Дунав, сега напоителните системи са разрушени. Отказът от водите на Дунав имат и системен ефект. Почвата се засушава, микроклиматът се променя, подземните води намаляват. България на практика е унищожила около 90% от езерните си площи, които са главно край черноморския бряг. Трябва да обърнем сериозно внимание и на този безобразен факт.

- Водещи застрахователи прогнозират, че горещините може да свалят БВП на ЕС с 0.5% тази година. Някой у нас мисли ли върху това?
- Застрахователите мислят. Иначе - не. Отсъствието на застрахователните компании от противодействието на климатичните промени е сериозен проблем. Не може при всяко наводнение държавата да плаща. Нито е достатъчно компетентна, нито има достатъчно пари, нито има контролните инструменти на застрахователния бизнес. Редно е да се научим да си застраховаме имотите, а застрахователите да поемат обичайната си контролна и информационна функция. Необходима е и политика за образоване на селскостопанските производители, както и нови стандарти за изграждане на инфраструктура.

- Експерти казват, че хранителната и енергийната сигурност са под заплаха. Какво ни чака?
- През последните години светът стана свидетел на рязко поскъпване на хранителни продукти, до голяма степен предизвикано от екстремни климатични условия в ключови земеделски региони. В САЩ, където Калифорния осигурява над 40% от производството на зеленчуци, тежката суша през 2022 г. доведе до 80% годишен скок в цените на зеленчуците до ноември същата година. В Европа, сушите в Южна Испания – производител на над 40% от световното количество зехтин – предизвикаха ново увеличение на цените с 50% до януари 2024 г., надграждайки предходни ръстове. Ефектите не останаха ограничени в рамките на отделни пазари: в глобален мащаб цените на какаото се утроиха до април 2024 г., след рекордни горещини в Гана и Брега на Слоновата Кост – страни, които заедно произвеждат близо 60% от световното количество какао. Подобни повишения се наблюдаваха и при кафето вследствие на суши и горещини във Виетнам и Бразилия. Тези сътресения на международните пазари водят до трудности за доставчици и рязко поскъпване за потребители далеч извън засегнатите региони. Може да очакваме още скокове в цените през следващите години.
Високите температури миналата година бяха основен фактор за глобалното повишение на потреблението на електроенергия. В същото време сушите водят до стресове върху хидроенергетиката. Но разрастването на соларната и вятърната енергия, както и на индустриалните батерии балансират тези стресове. Във всички случаи е необходимо сериозно дългосрочно планиране и прилагане на мерки, които да компенсират ударите върху енергетиката и страните. Съвременните технологии ни дават много възможности за справяне с климатичните кризи, но трябва да действаме бързо, умно и ангажирано.