Барут

Урсула прилича на генерал, който се готви за минала война, както гласи един стар армейски лаф. Това, разбира се, едва ли изобщо я тревожи – за нея най-важното е бизнесът да върви. Дойде, за да нагледа военните заводи в Сопот, и между другите празни приказки здраво ни накисна: „Една трета от оръжията за Украйна са идвали от България“. След тази съвсем излишна фукня, руснаците като нищо са ни придърпали нагоре в списъка си на враждебни страни - на второ място, веднага след Украйна.

Имаше времена, когато беше неприлично да се хвалиш колко оръжия – колко смърт! – произвеждаш и на кого ги предоставяш, но те отминаха. Урсула дори благодари за „удоволствието“ – точно тази дума използва - че ѝ показали нашите заводи, гледала различните джепанета и изпитвала истинско удоволствие. А има седем деца и човек, стига да е все още донейде старомоден, ще си мисли, че съвсем други неща ѝ доставят удоволствие. Но такъв е този наш генерал, тази наша госпожа Танатос – „простолюдието“ да му мисли, стига още да е в състояние да го прави, поне от време на време.

На него пък, както е прието, му подхвърлят няколко трошици от Истината: казва му се, че е ощастливено баш тук да бъде построен най-големият завод за барут, по идея на могъщата германска фирма „Райнметал“- и това щяло да увеличи отбранителните способности на Европа, за нашите друг път ще мислим - може би, когато Урсула огласи и пълния списък на оръжията, с които сме зареждали Украйна – с евтините номера на тарикати-черноборсаджии и без санкцията на Парламента, без дори той да бъде уведомен.

Урсула не си направи труда и да ни обясни, как ще се отбраняваме по-успешно , ако произвеждаме повече барут и го използваме срещу държава, въоръжена до зъби с ядрени оръжия. Лицемерието очевидно е второто удоволствие, по което тя примира.

Но да не затрудняваме с излишни разсъждения Урсула – поне към днешна дата тя просто е един Адвокат на Смъртта и тази роля никак не я притеснява.

Кадрите от срещата на Тръмп с европейските „лидери“ бяха забележителни, трудно могат да бъдат забравени физиономиите им, когато американският президент ги убеждаваше, че войната трябва да приключи. Най се беше оцъклила Урсула, главният оръжеен брокер днес.

От друга страна обаче, може би и самата История ни тика към тази авантюра със завода – стига да си припомним, че Балканите винаги са били „барутния погреб на Европа“. А един завод в повече само ще подхрани тази прокоба…

Дори „простолюдието“, което иначе си пада по илюминациите, се досеща за това и си казва, че ние една фабрика за фойерверки не можем да опазим – например, тази в Елин Пелин, която доскоро още пушеше - какво остава за най-големия барутен завод. И друго си казват обикновените хорица, понеже обичайно Животът тях ги млати: Дюселдорф, седалището на „Райнметал“, също е добро място за един българо-германски завод за барут, по-уредено място, по-цивилизовано.

Макар че, ако му скимне, Путин може да се полакоми и за Дюселдорф, и Урсула също го намекна в Сопот: „Путин няма да се спре…“, така рече тя. Изглежда е сигурна, че само нашият барут може да го спре.

А ние, ако за момент помечтаем като идиоти, от които, всъщност, нищо не зависи, може да уловим най-сетне една мисъл, която все ни се изплъзва: дали не ни е нужен Европейски съюз, в който и слабаци като нас, приобщени за нуждите на масовката, да се усещат равнопоставени с останалите – особено тогава, когато всички сме изправени пред труден избор?

Докато чакаме отговора, да направим малко сметки около Завода– властниците все нямат време за такива занимания, виждат им се ненужни, те плюнчат моливите си за друго: заводът ще ни струва около половин милиард евро, осигурени от заем от три милиарда по механизма за сигурност СЕЙФ, които, разбира се, трябва да връщаме; в смесеното дружество думата ще има „Райнметал“, понеже има и по-голямо дялово участие; заводът ще осигури – поне такива са надеждите – хиляда нови работни места; ще бъде построен в Сопот – там ще мислят за екологическите предизвикателства, любезно казано, които съпътстват подобен обект. Държавата ще се погрижи за това, точно толкова, колкото се грижи за жертвите на Водния Геноцид, който вече е на път да превърне България в Опустошена Земя.

Урсула била учудена от възможностите на нашите военни заводи. Време е обаче тя да се учуди и от състоянието на българската армия и по-специално на авиацията ни - много е вероятно да си мисли, че сме си добре въоръжени с един и половина Ф-16, за другите притежания на армията ни дори не е прилично да говорим.

И тогава защо да не ги ощастливят аборигените поне с един завод за барут – колкото да прикрият позора, че днес Българската армия е с нищожни отбранителни възможности, ако изобщо ги има – при това, без да сме загубили някаква война, ако изключим разгрома, осигурен на хартия от клоуна Горбачов.

Колкото и парадоксално да изглежда, Урсула също е потърпевша от принудителното ни разоръжаване – представяте ли си какъв бизнес щеше да развърти, ако не беше се случило това…

***

Уикипедия, справка за Въоръжените сили на Народна Република България:

„България е съветски съюзник, тя е част от Източния блок и се включва във Варшавския договор като един от неговите основатели.

Военната служба е задължителна.

Специална защитна линия, известна като Отбранителна линия „Крали Марко“, е построена по протежение на цялата граница с Турция.

Създаден е значителен военнопромишлен комплекс, който произвежда бронирани машини, самоходна артилерия, леки стрелкови оръжия и боеприпаси, резервни части.

Обучението в Българската народна армия е изтощително дори за съветските стандарти.

Армията е въоръжена с над 2000 танка и над 2000 бойни бронетранспортьора.

В Ракетни войски носят бойно дежурство: 8 комплекса Р-400 (SS 23) с обсег 480 км, въоръжени с още 24 допълнителни ракети, всички с възможност за поставяне на ядрени глави; 50 комплекса Р-300 „Елбрус“ (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег 300 км; и още около 100 комплекса и установки с различно предназначение.

ВВС имат 45 бойни хеликоптера и над 300 модерни бойни самолета, от които над 220 изтребителя.

ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносци, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, общо няколко десетки минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби, десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни комплекси и брегова артилерия, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини.

Мирновременният състав на армията към 1989 г. е над 153 000 души, мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2,11 милиона мъже.

***

Между другото, Урсула съвсем го е ударила през просото, поне в разюзданото бръщолевене. Наш ПростоКирчо, който доскоро беше шампион в това отношение, със сигурност вече ѝ завижда за езиковите изстъпления. Тия дни тя изтърсила, че Украйна трябва да се превърне в „стоманен таралеж, несмилаем за нашествениците“ – с подобни приказки урсулките ще подлудят напълно Зеленски. Може би следващият завод, с който ще ни възнаградят, ще е за производството на несмилаеми таралежи…

Много приказки бяха изприказвани по телевизиите, много барут отиде на халост – но само веднъж, в продължението на централните новини на Би Ти Ви, се сетиха да попитат, дали заводът за барут няма да ни направи по-уязвими. Гостуващият, бивш заместник-министър, така и не може да разбере, какво всъщност го питат - понеже въпросът за нечия уязвимост, извън неговата, грижата и дори страхът за другите е извън мирозданието на нашите политикани.

Така са настроени – извън общото, извън другите - те не ги интересуват, дори не съществуват за тях…

2 септември 2025 г.

Текст към илюстрацията от OFFNEWS:

Посолството на САЩ в София ще инвестира $240 000 във Варна. Средствата са по линия на т.нар. Посланически фонд за опазване на културното наследство (Ambassadors Fund for Cultural Preservation – AFCP) и отиват за ремонт и обновяване на превърнатия в културен център бивш барутен погреб във Варна, познат като ReBonkers.