Хвърлят армията срещу терористи

Съветът по сигурността към Министерския съвет обсъди днес и одобри проекта на Закон за противодействие на тероризма. В него е предвидено при антитерористични операции да могат да се ограничават и граждански права, при пряка опасност от тероризъм телефонните оператори да предоставят незабавен достъп до данни, а Държавната агенция "Национална сигурност" да може да използва агенти под прикритие.

Очаква се законопроектът да бъде разгледан на утрешното заседание на правителството.

Целта на законопроекта е да създаде ефективен механизъм за взаимодействие между институциите при прилагане на мерките за превенция и отговор на потенциалните терористични заплахи.

„Очаквам професионалната общност да застане зад закона, защото той регулира действия и отношения в ситуации, които застрашават българските граждани. Само с добре координирани действия можем да противостоим на тероризма, който в последните години стана една от най-големите заплахи в световен мащаб, и създаването на модерна и интегрирана система за сигурност е от първостепенно значение”, коментира вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, която е вносител на законопроекта. По думите й, подготвеният закон е още една крачка в тази посока. Целта му е именно да регламентира механизма, който ще позволи ефективното взаимодействие и обмен на информация между специализираните органи, местните власти, чуждестранните партньори и неправителствения сектор за превенция и противодействие на тази заплаха. „В основата на всичко е опазването на човешкия живот. Терористичният акт отнема основно право на човека – правото на живот. Обстоятелството, че на някои хора, които планират такива действия, ще бъдат нарушени права, е несъпоставимо”, посочи Бъчварова.

С кадифена ръкавица няма как да се бориш с тероризъм, каза главният секретар на МВР гл. комисар Георги Костов пред журналисти след церемонията по поднасяне на венци на паметника на Незнайния воин по повод 137 години от създаването на МВ. „Когато текат дискусии по подобен нормативен акт, професионалното тяло винаги иска по-голяма възможност да упражнява своите служебни задължения. Балансът е много тънък – между това какви трябва да бъдат правомощията на службите и какви права на гражданите трябва да бъдат ограничени. Че ще има ограничени на правата на гражданите, трябва да сте сигурни, защото няма как по друг начин да се получи баланс”, коментира Костов. „Не е нормално 10 пъти да отидете през годината в зона на военен конфликт, където „Ислямска държава” води действителни военни действия и да очаквате, че правата ви няма да бъдат нарушени - то не е разумно”, каза той.
По думите му основни акценти в законопроекта са забрана за напускане на страната и отнемане на паспорт , така че да не може страната да бъде напусната в посока страни извън ЕС. Костов коментира и предвижданата забрана за ползване на интернет. „Тази забрана я има в много от партньорите ни и тя е важна, защото чрез интернет би могло да се влияе на глобални процеси”.

Ще започнем подготовка на военните за предотвратяването на терористични опасности,  каза от своя страна министър Николай Ненчев пред журналисти на излизане от Съвета по сигурността в Министерски съвет. „За нас новото е, че въоръжените сили ще участват в антитерористични акции. Ако законът бъде приет, ще имат право да обискират, да проверяват вещи, да задържат, да използват оръжие, което ме кара да мисля, че незабавно трябва да започнем подготовка на нашите военнослужещи, защото те не са изпълнявали такива мисии и ангажименти“, заяви Ненчев. „Вероятно още в следващите няколко дни ще издам заповед за започване на незабавна подготовка“, допълни той. По повод намеренията да бъдат ограничавани правата и свободите на граждани при провеждането на антитерористични операции, военният министър обясни, че подобни мерки и техният обхват ще зависят от конкретната заплаха. Това при кои обстоятелства и в каква степен ще бъдат ограничавани права, зависи от конкретната заплаха“, уточни Ненчев. Във връзка с друга от предвижданите мерки за задължаване на телефонните оператори да предоставят незабавен достъп до трафичните данни в случай на непосредствена опасност от извършване на тероризъм, той коментира: „Има някаква реакция, но смятам, че предложения текст е справедлив.“

Законопроектът определя три нива на заплаха от терористичен акт и четири нива на готовност на компетентните органи за противодействие. Предвижда се Министерският съвет да осъществява общо ръководство на дейността по противодействие на тероризма, да приема стратегия и национален план за противодействие на тероризма. Националният контратерористичен център се разполага в ДАНС и предоставя информация на компетентните органи и структури, необходима за предотвратяване и пресичане на заплахи от тероризъм, в непрекъснат денонощен режим. Регламентира се и участието на Въоръжените сили в противодействието на тероризма и в преодоляването на последиците от терористични актове. Определят се функциите на местните органи и структури в този процес.

В отделна глава е регламентирана превантивната дейност. Тя включва анализ и оценка на рисковете, сътрудничеството и обмена на информация с компетентните органи на други държави и организации, изготвяне на планове на различни нива за противодействие на тероризма и т. н. Въвежда се задължение за собствениците и ползвателите на сгради и съоръжения за обществено обслужване от първа-трета категория по ЗУТ, както и училищата и детските градини да разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма. По отношение на лицата, за които има данни, за да се състави обосновано предположение, че са свързани с подготовка на терористичен акт, се прилагат превантивни мерки, отнасящи се до ограничаване на движението им и отнемане на документи. Подробно е описан редът, по който се прилагат превантивните мерки, както и че подлежат на съдебен контрол.

Законопроектът въвежда основни правила за провеждане на антитерористична операция при наличието на данни за конкретна заплаха от или при извършен терористичен акт. В тези случаи е допустимо частично и временно ограничаване на отделни права на гражданите. Допуска се и обявяването на извънредно положение с решение на Народното събрание или с указ на Президента на Република България. Целта е да се даде предимство на спасяването на човешкия живот и здраве.

Законопроектът предвижда също обезщетяване на физическите и юридическите лица при реално причинени имуществени вреди при или по повод извършване на нормативно установените действия за предотвратяване и пресичане на заплаха от тероризъм или за преодоляване на последствията от тероризъм.

Основните принципи, върху които е изграден законопроектът, са спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които България е страна; зачитане и гарантиране правата на човека и основните свободи; приоритет при спасяването на човешкия живот пред останалите дейности; сътрудничество с гражданите и техните организации; откритост и прозрачност при провеждането на политиките за противодействие на тероризма; централизирано управление и контрол на дейностите; своевременен обмен на информация по компетентност; съгласувано провеждане на дейностите за противодействие на тероризма.