30 август 1984: Протурски терористи взривиха гарата в Пловдив

На 30 август 1984 г. в 17:29 ч. е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при обществените телефони, до кошче за отпадъци. Убита е една жена, а 42-ма души сa ранени. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата. След 36 минути, в 18:05 ч., е взривена нова бомба пред сградата на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени. Двата атентата са координирана терористична атака на "протурски" терористи в двата най-големи провинциални града в България. Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тези градове, припомня сайтът „Пловдив24“.

Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки амонит 6 по около 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник "Слава", поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).

Следствието заключава, че организираната през пролетта на 1983 г. група се състои от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената "протурска" терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес.

Първите им изяви са опожарени 750 декара гора при яз. Камчия и земеделски земи, неуспешен опит за саботаж на гара Карнобат с цел да доведе до тежка влакова катастрофа.

В периода 1984 - 1987 г., когато е в ход т.нар. "Възродителен процес, в България има разкрити 42 нелегални "протурски" групи. Те са съставени от етнически турци, на част от които принадлежността към Държавна сигурност е официално установена.

Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България.

Според следствието на Държавна сигурност, само една от тях, разкрита с делото за оперативна разработка "Мерзавците", извършва многобройни убийства с атентати. По тактиката си - две терористични атаки с по два едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.

През 1985 г. следва втора вълна от терористични нападения на "Мерзавците". Първият взрив е на гара Буново. В 21:32 ч. на 9 март 1985 г. същата група протурски терористи взривяват вагона за майки с деца на бърз влак Бургас-София.

Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и поради това взривът се инициира на гарата. Загиват 7 души (2 деца, една жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).

Само след 30 минути, в 22 ч., в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел "Сливен" - централният многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като "Епруветката". Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.

Следствието установява, че до 10 август 1987 г. са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за трето поредно терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани два дни по-рано и нападението е предотвратено.

Терористите по делото за оперативна разработка "Мерзавците" са разкрити от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов "Шесто управление" на Държавна сигурност, направление "Т" /терор/. Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.

На 13 август 1987 г. са арестувани двама от терористите, а на 19 август същата година е задържан третият от групата. Задържан е и един техен помагач, осигурил отровата за изливане във вододайна зона на едно село, брат на единия терорист. Арестувани са също трима съпричастни към разследването.

През 1987 г. е арестуван и Ахмед Доган, който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове, няма безспорни данни.

На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани.

Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата.

От осъдените за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една година лишаване от свобода.

Координиранaта терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновения атентат. Тактиката на терористично настъпление с последователни атаки е нетипична до този момент.

Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати, т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.

Атентатите водят до ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена в периода от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г. -

около 850 000 граждани са тежко репресирани при смяна на имената им.

Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник 87", както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в ДС, все още не са разсекретени. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Друг също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.

Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език.

Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на ДПС, за чийто лидер е известно, че е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност /има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от едно разузнаване/.

Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, възстановена самоволно година по-късно, разбита е с кирки след 8 години от младежи и всичко е съборено, като теренът е подравнен по заповед на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) след решение на Върховния административен съд през 2009 г.

През петте години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (убитите) са общо 32 души: една жена при атентата на гара Пловдив; 8 протестиращи (включително едно бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г.; 7 (включително 2 деца) при атентата на гара Буново; 3 разстреляни осъдени на смърт през ноември 1988 г.; 9 протестиращи и един войник в периода 19-27 май 1989 г.

Към тях следва да се добавят и двамата взривени терористи и един впоследствие разстрелян заради отвличането на две деца. Припомняме: На 7 юли 1987 г. Дарин Христов /12 г./ и Николай Петков /15 г./ от Добрич са отвлечени с кола от трима "протурски терористи", за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция.

Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци и раняват трима души - двама чужди летовници и един българин. Обградени от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница.

При устроената в Странджа засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното - тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и разстрелян.