Лъсна мръсна сделка с държавния "Авиоотряд 28"

Българските власти в лицето на държавното дружество ”Авиоотряд28” правят размяна на хеликоптер през 2012 г. Това трябва да е евтино и обикновено подобрение за страната ни, но разследване на Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) показва, че правителството ни не е единственият бенефициент от сделката.

За разследването на OCCRP са използвани материали от поредното изтичане на данни за офшорки наречено „# 29Leaks“*. Публикацията е озаглавена “Голямата българска размяна на хеликоптер“ и разказва за сделката.

Ето какво пише в статията. Преводът е на ФрогНюз:

След като българската държавна авиационна компания изтъргува военен транспортен хеликоптер от съветско време за по-модерен руски модел, който да е по-подходящ за превозване на управляващите в цялата страна, директорът на компанията се похвали, че правителството „не е платило нито стотинка за това“.

Правителствените служители криеха сделката от българските медии, след сключването ѝ през през 2012 г., а Пенчо Пенчев, тогава шеф на държавната компания "Авиоотряд 28", заяви пред местно авиационно издание, че фирмата му е доставчик.
„Получихме руската машина на принципа на размяната“, е цитиран той в брой на списание AeroPress от август 2012 г.

Но правителството не е единственият бенефициент на сделката, според изтекли документи, включително банкови записи и договори, от базираната в Лондон обслужваща сделката фирма, наречена „Формейшън Хаус“.

Според документите Владимир Скурихин, руски авиационен магнат, си е прибрал в джоба почти 1,3 милиона долара, използвайки две компании за да бъде улеснена размяната на хеликоптера. Трудно е обаче да се определи дали документите отговарят на реалността на сделката или я само я затъмняват, а Скурихин не отговори на множество искания за коментар.

Каквото и да се е случило, казват експертите, „Формейшън Хаус“ би трябвало да забележи явни нередности в сделките на компания, която е създала за Скурихин дружеството STS Corporation LLP, попадащо в центъра на сделката. „Формейшън Хаус“ управлява сметки за STS и има достъп до договорите и транзакциите, участващи в размяната.

„Подробности за сделката и няколко други, открити в записите на STS, съхранявани от „Формейшън Хаус“, трябваше да предизвикат „основателно подозрение от страна на счетоводителя, че прането на пари е в движение“, казва Рей Блейк, консултант по анти- финансови престъпления.

Доказателствата са образец на това как се забравят определени неща от страна на „Формейшън Хаус“, свързани с дейностите на клиентите им. Фирмата създава десетки хиляди компании за хора по целия свят, някои от които са използвани за сделки с многомилионни измами. Някои от тези схеми вече са разкрити от репортери, пресяващи част от изтеклите вътрешни документи от „Формейшън Хаус“.

Течът на данни също така показва и слабата регулаторна среда в Обединеното кралство, която според експертите позволява на компании, които са посредничили при регистриране на фирми, каквато е „Формейшън Хаус“, да игнорират подозрителните дейности на своите клиенти и да минимизират последствията. Фирмата успява да сключи съмнителни сделки, дори когато нейният основател Надеем Хан беше разследван за пране на пари във Великобритания. Той беше обвинен през април 2014 г., но почина преди да бъде изправен пред съда.

В имейл с официално изявление изпратен до журналисти, настоящият собственик на „Формейшън Хаус“ и доведената дъщеря на Хан, Шарлот Павар, заявяват, че изтеклите данни са докладвани като откраднати, както и че фирмата е изправена пред опити за изнудване. Те не представят доказателства в подкрепа на твърденията си, въпреки няколко запитвания от репортери.

Мръсно пране

В допълнение към създаването на компанията на Скурихин, „Формейшън Хаус“ предоставя услуги, включително водене на счетоводство. Сред изтеклите документи са записи на няколко транзакции на STS, които не са свързани със сделката с хеликоптера, но които според експерти трябва да са били предупредителни знаци за всеки, който провежда надлежна проверка.

През 2014 г. STS преведе повече от 300 000 долара в шотландската LP Progate Solutions. Тази компания бе част от схема, която прехвърляше милиарди долари от присвоени данъчни приходи от Русия. Скандалът стана известен като делото „Магнитски“, след като адвокатът Сергей Магнитски разкри измамата, а след това почина след малтретиране в руски затвор през 2009 година.

„Трябваше да се извърши надлежна проверка, която може да бъде толкова проста, колкото търсене в Google“, казва Бен Коудок, водещ изследовател в британската централа на „Прозрачност без граници“. "В момента изглежда, че възмутително поведение остава безнаказано, което дава стимул на нелоялни агенти да не се придържат към закона."

Изтеклите документи показват, че „Формейшън Хаус“ продължава да приема съмнителни клиенти, след като през 2016 г. данъчните в Обединеното кралство предупреждават, че компанията може да бъде изправена пред наказателно преследване, ако не въведе подходящи и надлежни проверки. Агентите на „Приходите и митниците на Нейно Величество“ (Her Majesty's Revenue and Customs, HMRC) посещават офисите на фирмата четири месеца след като подвизите на дружеството са разказани в обширна публикация на вестник „Гардиън“ във Великобритания.

В цитирано писмо HMRC предупреждава Павар, че „Формейшън Хаус“ трябва да „идентифицира и проучва сложни или необичайно големи транзакции [и] необичайни модели на транзакции“ - и двете биха се приложили към дейностите на STS, според експерти. И все пак няма доказателства, че регулаторът е предприел допълнителни действия.

Подобни проверки не са достатъчно редовни, според Дейвид Кларк, председател на група за консултации с измамите и бивш директор на Националното бюро за разузнаване, което означава, че агентите на формацията имат малко причини да спазват правилата. "Тъй като хората не са проверявани, има по-голям стимул да правят погрешно нещо, отколкото да правят нещата според закона", казва той.

В отговор на поредица от статии на OCCRP и неговите партньори, разкриващи как функционира отвътре „Формейшън Хаус“, станали известни като проект „#29Leaks“ , Джон Пенроуз, шеф на антикорупционна структура във Великобритания, заявява, че в страната трябва да въведат по-строги правила за създаване на нови компании.

"Репутацията отнема години, за да я спечелите, но може да бъде загубена за миг, така че просто не можем да позволим на клептократи или престъпни лордове да канализират мръсни пари през системата на Великобритания", каза той пред лондонският „Таймс“, който също работи по проекта.

Павар твърди, че STS вече не е клиент на „Формейшън Хаус“, както и че фирмата е подобрила дейността си от 2016 г. Данъчните (HMRC ) отказват да коментира резултата от разследването си, всички последващи действия, които може да предприеме, твърдейки, че не могат да коментират въпроси, свързани с конкретен бизнес.

Как се сключва сделката

Вместо евтината и опростена размяна, описана от българските власти, разследване на българския член на OCCRP сайта „Биволъ“, показва, че сделката за хеликоптера през 2012 г. е била сложна и скъпа схема, включваща тясно свързани компании и любопитен състав от играчи.

От своя страна търговията изглежда добра, но само ако се вярва на цените на етикетите на двата хеликоптера. Договор от април 2012 г. показва, че STS е платило на Vertical-T 847 000 долара за закупуване на Ми-8, който ще бъде продаден на правителството за по-стария Ми-17. Договорът за размяната от юни 2012 г. гласи, че стойността на Ми-17, от който се отказва правителството, е около 900 000 долара. Сходните стойности и на двете машини - поне както е посочено в тези договори - изглежда са в основата на твърдението на Пенчев, че правителството не е „платило нито стотинка“ за новия си ВИП вертолет, въпреки че разликата представлява загуба от 53 000 долара.

Въпреки това следващият договор за продажба между STS и „Иноксис“ разкрива, че оценителят на „Авиоотряд“ е снижил цената на Ми-17 с повече от 1 милион долара. Този договор показва, че STS продава Ми-17 на „Иноксис“ за 2,1 милиона долара. Тъй като STS е предоставила на правителството машина на стойност 847 000 долара, изглежда, че е получила печалба от около 1,3 милиона долара от сделката, за сметка на българските данъкоплатци.

Документи на българското министерство на отбраната показват също, че Ми-17 е струвал много повече, отколкото заявеното от оценителите. Според тези публични документи министерството е продало пет застаряващи вертолети Ми-17 предишната година за около 2,5 милиона долара всеки и един за 2,7 милиона долара.

Освен това Румен Николов, ръководителят на „Иноксис“, казва пред OCCRP, че след като е купил Ми-17 от STS за 2,1 милиона долара, той го продава на друга страна за още повече пари, въпреки че отказа да назове цената или да идентифицира купувача.

„Да, направихме печалба и платихме всички дължими данъци“, каза Николов, без да уточнява. Ми-17 вече е регистриран в Молдова.

Илиян Василев, бивш председател на одиторската фирма „Делойт България“, който също е бил и посланик на България в Русия, заяви, че непрозрачният характер на сделката е трябвало да служи като червен флаг зе нередности.

„Такива суапове са характерни за ръководителите на държавни предприятия, които искат да приберат разликите в цената, които естествено могат да възникнат поради липса на независими пазарни оценки“, каза той.

„Ето защо е изключително важно такива транзакции да се провеждат открито, чрез тръжна процедура.“

Тъй като оценената стойност на Ми-17 не е в съответствие с това, което всъщност се продава, оценителите биха могли да направят същото и по отношение на Ми-8. Една от причините за това би била да се избегне плащането на данъци върху продажбата. Ако това е така, „Формейшън Хаус“ имат отговорност да проучат сделката и да определят дали укриването на данъци е факт и да съобщят на съответните органи, според Блейк, експертът по финансово право.

„Най-малкото може да очаквате счетоводителят да е направил разследвания, за да установи някакви допълнителни факти или контекст, които биха могли да предизвикат съмнение“, казва още той.

Междувременно изтеклите документи на „Формейшън Хаус“ повдигат сериозни въпроси за това кой е организирал голямата размяна на хеликоптера, която е представена умишлено погрешно на обществеността като сделка в полза на българските данъкоплатци.

След като получава по-новия хеликоптер, тогавашният директор на "Авиоотряд 28" Пенчев заявява пред сп. "АероПрес", че две фирми, които той не посочва, са участвали след публикуването на търга.

„Решихме да е предложение на руска компания, която имаше хубав Ми-8“, казва той пред списанието.

Всъщност „руската компания” не е подала оферти директно според документите за обществената поръчка. Вместо това офертата е направена от Скурихин STS, който по това време е собственик на две компании, базирани на Сейшелите.

На хартия STS е собственост на Евалин Жубер. Тя подписва договор на 11 април 2012 г. за закупуване на Ми-8 от Vertical-T, която е представена от Скурихин, руския авиационен магнат. Както се оказва, Скурихин е бил и бенефициентът на STS.

Жубер подписа втори договор през този ден, като циментира продажбата на STS на стария Ми-17 на „Иноксис“, българската компания, която обещава да плати 2,1 милиона долара за него. След това, на 26 юни 2012 г., STS подписа договор с държавната компания „Авиоотряд28“, запечатвайки размяната.

Снимка: Раздел от договора между STS Corporation LLP и "Пауърстоун Холдинг" (Powerstone Holding LTD)

Но това не е цялата схема. Документи показват, че STS подписа друг договор, който е съставен и подписан през юни в естонската столица Талин с регистрирания в Белиз "Пауърстоун Холдинг".

След плащания от „Иноксис“ за стария хеликоптер, "кацнал" в своята кипърска банкова сметка, STS извърши четири превода на обща стойност 1,25 милиона долара - почти същата сума, спечелена от размяната, в сметката на Powerstone в ABLV, банка в Латвия. Шест години по-късно ABLV ще се срине, след като САЩ я изключат от финансовата си система заради пране на пари и работа с недобросъвестни клиенти.

Играчите

Трудно е да се определи кой стои зад Powerstone поради липсата на корпоративна прозрачност в Белиз. Компанията, която на хартия дели апартамент в Белиз Сити с почти 100 други фирми, сега е посочена като неактивна.

В отговор на запитване на репортер, говорител на „Авиоотряд28“ настоя, че размяната на хеликоптер е „икономически изгодна за държавата“. Румяна Янкова-Иванова, юридически съветник на компанията, заяви в имейл, че Ми-17 е в лошо състояние и че стойността му от близо 900 000 долара е правилно установена от независим оценител. Тя не обясни защо, ако тази оценка е вярна, Ми-17 след това е продаден на „Иноксис“ за 2,1 милиона долара.

Снимка: Вертолетът Ми-8, доставен на държавната авиационна компания на България, „Авиоотряд 28“, на снимката в броя за април 2012 г. на списание AeroPress

Изтеклите документи, както и фирмените регистри в Русия и Обединеното кралство, показват, че Скурихин е собственик на двете компании, участващи в размяна на хеликоптер.

Договорът STS посочва Жубер като директор на компанията - роля, която тя играе в редица компании, регистрирани в офшорни юрисдикции, включително на Сейшелите и Британските Вирджински острови. Тя също е пълномощник в STS за Скурихин, който е единственият собственик на Vertical-T.

Въпреки че на хартия STS през 2012 г. е притежавана от две компании, регистрирани в Сейшелските острови, телефонният контакт, посочен в българския регистър на обществените поръчки, е същият като номера, посочен за Vertical-T на Скурихин. Сейшелските компании също така са подписали договор STS да представлява Vertical-T извън Руската федерация, показват изтеклите документи.

През 2016 г., когато актуализираните закони за прозрачност във Великобритания изискват компаниите да декларират лица със значителен контрол, Скурихин е регистриран като бенефициент на STS, което показва, че той има най-малко 75 % дял в компанията. Vertical-T и STS не отговориха на множество искания за коментар.

„Иноксис“, българската компания, собственост на Николов, която щедро сваля състарените Ми-17 от ръцете на STS за 2,1 милиона долара, редовно получава държавни договори. На страницата на профила си в LinkedIn Николов изброява дълга история на длъжностите в българското военно ведомство, включително присъствие в отдела за обществени поръчки на министерството на отбраната. Военният и отбранителният опит на Николов изглежда му е служил добре. Между 2010 г. и 2015 г. „Иноксис“ печели обществени поръчки на стойност над 3 милиона долара.

По един от тези договори от 2015 г. „Иноксис“ получава 526,560 долара, за да замени двигателя на ВИП вертолет Ми-8 - същия, който българското правителство сменя за стария Ми-17.

Източник: occrp.org

* # 29Leaks: Името на проекта идва от адреса на доставчика на офшорни услуги „Формейшън Хаус“ (Formations House), намиращ се на луксозната улица „Харлей“№ 29 в историческия централен Лондон. Изтеклите данни са 131 гигабайта, което е близо милион файлове, които са част от по-голямо извличане от компанията от почти 450 гигабайта данни. Група, работеща срещу секретността, наречена „Разпространено отричане на тайни“, или DDoS, ги получава и макар все още да планира да го направи публично достояние, първо предложи на разследващи журналисти от цял свят възможност да се разровят.