Годишнина от най-голямата спортна трагедия във Великобритания

На този ден в 15,06 ч местно време град Ливърпул спира да живее. Всеки ще замръзне на мястото си – на улицата, в магазина или в кварталния пъб. Минута за почит.

Преди 29 години на 15 април, феновете на "Ливърпул" и "Нотингам Форест" се стекоха в Шефийлд, където бе полуфиналът за Купата на Футболната асоциация.

На „Хилзбъро“ футбол се игра само 6 минути, преди съдията Рей Люис да прекрати двубоя. В 15,06 ч вече бе ясно – на трибуната „Лепингс лейн“ нещата не са наред, хората опитват да се измъкнат от капана през оградите, но не успяват, разказва dir.bg.

Вратарят на онзи славен ливърпулски отбор - Брус Гробелаар, разказва как е чувал "Брус, тук умират хора", зад гърба си, докато е опитвал да следи играта. "Не мислих, че нещата са толкова сериозни, просто не вярвах...", клати глава един от хората, видяли от няколко метра ужасите.

96 души не се върнаха от полуфинала. Всичките бяха привърженици на "Ливърпул", след като полицията отвори вратите и пусна хора да влизат във вече пълен сектор. А отстрани има свободни места и те просто трябва да бъдат отпратени нататък, за да няма проблеми.

Влизането им на препълнения централен блок зад вратата смазва онези най-отпред. 96 от тези най-долу, на първите редове, нямат никакъв шанс да избягат. Остават на оградите, а в дългите десетина минути, преди полицаите да се решат да отворят преградите към терена, се случва ужасът.

29 години по-късно английският футбол е на стадиони без огради, на седящи места, с поименни билети, в сектори за непушачи и се е превърнал в игра без хулиганизъм. Докладът на Лорд Тейлър, който стигна до премиера Маргарет Тачър, изиска от клубовете да инвестират в стадионите си. Промениха се законите, санкциите са убийствени, а инцидентите – сведени до нула. Появи се Висшата лига, мачовете в Англия вече са световна атракция и - напълно безопасни.

Неслучайно се говори, че онези 96 спасиха стотици със своята смърт. Трагедията на "Хилзбъро" предизвика революция в английската игра, инфраструктура, начин на охраняване на мачове и отношение към публиката.

Град Ливърпул потъна в скръб на 15 април 1989-а. В деня след трагедията теренът на „Анфийлд“ бе покрит с цвета, донесени от всяко кътче на страната, че и от Испания, Германия, Италия.

Двама таксиметрови шофьори свързаха с наниз от шалчета на двата местни тима стадиона на „червените“ с този на "Евертън" - „Гудисън Парк“. Не са далеч – някакви си около 800 метра. Дели ги един парк - "Стенли". Двата клуба и техните фенове се обединиха в мъката, защото сред огромния брой жертви всеки квартал, всеки пъб и всяка улица бяха загубили близък или приятел.

Футболен клуб "Ливърпул" никога няма да е това, което бе преди „Хилзбъро“. Доминиращата сила в английския футбол се разпадна, срутена от втори удар за 4 години.

След „Хейзъл“ през май 1985-а, клубът понесе вината – 39 привърженици на "Ювентус" загинаха, след като сблъсъци по трибуните предизвикаха срутване на ограда и задушаването им. Бяха предизвикани от англичаните, "Ливърпул" бе наказан, както и всички останали отбори на Англия. Ударът бе голям, чувството за вина - осезаемо.

След „Хилзбъро“ Ливърпул не бе виновен, просто бе безсилен и опустошен. Толкова много смърт за 4 години...

Кени Далглиш, най-великата личност в изумителната история на този клуб, понесе огромен товар. Играещият мениджър посети всяко погребение, даде телефонния си номер у дома на всяко опечалено семейство, отиде и почука на всяка врата.

По-малко от 2 години по-късно Кени напусна, въпреки че "Ливърпул" вървеше към нова титла. Каза, че стресът го е смазал, а телефонните обаждания в дома му с плачещи хора в 2 ч. посред нощ са оставили незаличима следа и в цялото му семейство. Докторите му препоръчват година пълна почивка, на ръба на нервна криза е. Разпадна се и отборът му, последният непобедим Ливърпулски състав. Далглиш и до днес е икона за града, не само за „червените“ в него.

Английският футбол се преобрази. След него го направи и останалата част от Европа, превръщайки играта в празник, а не във война. Трибуните с удобни седящи места, просторни сектори и места, където спокойно да заведеш детето си, са вече масово явление във водещите страни в играта.

Днес град Ливърпул, както всеки път на 15 април, ще спре за минута. Сълзи ще напират в очите, а поне една къща във всеки квартал ще извади знаме на прозореца. „Justice for the 96“ е кауза на града, който търси справедливост и наказания за истинските виновници - хората, решили да се отворят входовете и секторът да стане капан за хора.

Преди 2 години бяха отворени секретните файлове на полицията в Йоркшир и се оказа, че вината наистина е там. Тези фенове са "осъдени на смърт" от грешките на охранителите и шефа на полицията в онзи ден.

В събота "Ливърпул" игра срещу "Борнемут" и трибуната "Коп" отново почете с хореография жертвите. Клубът отказва да играе на 15 април, никога не го е правил след 1989-а, дори да се пада събота и по програма мачът да е тогава. Отлага се.

Това е ден за почит, за свеждане на глава и за спомен. За деня, в който 96 футболни привърженици отидоха на мач, на голям мач, за да не се завърнат.

Трагедия, която промени из основи "Ливърпул" и английския футбол. И не само.