Ето историята на кървавата фланелка на Гонзо

Феновете още помнят кървавия гол на Георги Иванов, с който Левски победи ЦСКА с 1:0 на 13 май 2000 година и си подпечата шампионската титла. Малко преди това Димитър Бербатов получава златна възможност да се разпише за "червените", но не успява да се възползва от "подаръка" на Предраг Пажин.

В рубрика на БЛИЦ днес разказват любопитна история на кървавата фланелка, с която Гонзо отбеляза ценното попадение за „сините”. Тя е повече от интересна.

„Получих аркада след сблъсък във въздуха за топката с Галин Иванов от ЦСКА. Като рукна кръв, няма спиране. Доктор Жан Филипов, лека му пръст, залепи раната и ме превърза. Но цялата ми фланелка беше окървавена. Не исках да я сменя и доиграх мача с нея”, разказа Гонзо пред БЛИЦ.

„След като вкарах гола и мачът свърши, тръгнахме да поздравим публиката. Всички бяхме много щастливи и ентусиазирани. Докато бяхме до сектора с феновете ни, вашият колега – спортният журналист Валентин Грънчаров, ме помоли да му дам фланелката. Изобщо не се колебах. Свалих я от себе си и му я връчих.

Впоследствие обаче фланелката има странна история. Тя стои около 2-3 години във Вальо. След това той я дава на свой приятел – Иван, за да я поноси малко. Иван отива на мач на Левски в Ловеч срещу Литекс и там фланелката изчезва. Какво точно се случва, трябва да попитате Грънчаров. Честно казано, аз не колекционирам нищо. Всичко съм раздал. Да, тази фланелка беше много ценна, но Вальо ми е добър приятел и нямаше как да му откажа”, добави Гонзо.

Ето какво ни разказа Валентин Грънчаров:
„Когато взех фланелката и я занесох вкъщи, дъщеря ми не даваше да я изперем. Каза, че иска да си остане такава – автентична, с кръвта на Гонзо върху нея. Пазих я няколко години. Не помня точно – две или три. Един ден мой приятел Иван ме помоли да му я дам само за един мач. Предстоеше двубой в Ловеч между Литекс и Левски. Дадох му я. Той отива в Ловеч, но я оставя с автомобила си. Тръгва за стадиона, но когато се връща, вижда, че колата му е разбита, а фланелката е открадната. Това е историята.

Помня, че тогава Ангел Бончев, който бе шеф в Литекс, направи всичко възможно, за да открием крадеца, но така и не успяхме.

Преди това пък Емил Наков, бившият изпълнителен директор на Велбъжд (Кюстендил), ми даваше 1000 лева, за да я купи от мен. Аз му отговорих, че за нищо на света няма да я продам. Беше реликва, но изчезна. В никакъв случай не се сърдя на Иван. Просто така се е случило...”.