ФАКТИ.БГ

Български треньор, работещ в Уулвърхемптън, пред ФАКТИ: В Англия стремежът към прогрес е непрекъснат

''Английската футболна асоциация в последните 10 години е взела съзнателно решение да започне позитивна промяна на футбола в страната'', заяви Адриан Ганчев пред ФАКТИ

Публикувана: 22 Януари, 2020 12:35
4 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 5250
Български треньор, работещ в Уулвърхемптън, пред ФАКТИ: В Англия стремежът към прогрес е непрекъснат
На снимката: Адриан Ганчев
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 4.9 от 11 гласа.

Много хора казват, че футболът е религия. Не са никак далеч от истината. За това с пълна сила може да свидетелства интервюто на ФАКТИ с един млад българин, който непоколебимо е преследвал своята мечта да бъде част от най-великата игра. Той се казва Адриан Ганчев и понастоящем е треньор на U13 отбора в академията на Уулвърхемптън.

За предизвикателството да заминеш за Англия едва 20-годишен, за клубната философия на Уулвс, за модела на работа в Англия и още много може да прочетете в разговора ни с Адриан Ганчев, на когото благодарим за отделеното време и получилия се чудесен диалог.

- Здравейте, Адриан! Какво Ви отведе във Великобритания и в частност в академията на елитния английски тим Уулвърхемптън?

- Наивността и късметът. Нямал съм план стъпка по стъпка докъде и как да стигна. Имах силна любов към футбола от ранни години, която беше водещата сила. Плюс това характерът ми е такъв, че не отделям прекалено много време да мисля за това как нещата може да се провалят. Имах ясни мечти и взех съзнателно решение, че ако се провалям - поне ще е докато гоня мечтите си. В Англия се озовах на 20 години, в период от живота си, в който за мое щастие бях още достатъчно наивен да мисля, че мога да играя футбол, за да се издържам. Учих комбиниран бакалавър по ‘’Клетъчна биология’’ и ‘’Спортни науки’’ в Екзитър. Междувременно играех малко футбол и започнах да се развивам като треньор. Карах лицензи, анализирах и тренирах деца в детски градини. За магистър ме приеха по специална програма в Университета в Уулвърхемптън. Там работих като стажант кондиционен треньор с U18 във футболния отбор. В отбора също правих изследванията за дисертацията си, а пък те заплащаха моята магистратура. След края на стажа имах късмета да ми се гласува доверие и да ме назначат на договор. Успях да направя хубаво впечатление на старши треньорите и след година започнах допълнително да работя като асистент треньор на U12. През лятото на 2019 г. бях назначен на първата си треньорска длъжност на пълен работен ден като треньор на U13.

- Бил ли сте футболист? Питам, тъй като академиците във футбола са все повече, което само по себе си е положително явление.

- Не, за жалост. Имах малко опит в различни школи и после на аматьорско ниво в Англия и Германия, но определено нищо сериозно. Футболът в днешно време е по-отворен към нови идеи от различни сфери, но не съм сигурен, че трябва да си академик.

- Какви принципи и философия изповядва Уулвърхемптън Уондърърс като клуб?

- Клубът претърпява голяма промяна в последните няколко години. Като организация се опитваме да съхраним традиционното в клуба и ценностите, които са градени през цялата история. Като традиционен клуб от индустриалния регион на Централна Англия основите са на семеен, непоколебим и трудолюбив клуб. Но сега амбициите са различни и държим да бъдем прогресивни във всичко, което правим. Имаме много иноваторски проекти във всички отдели на клуба (медицински, треньорски, маркетингов и т.н.), защото искаме да се борим с най-големите.

- А каква е концепцията на клуба за изграждането на младите футболисти? Какво изискват от Вас като специалист?

- Труден въпрос! Ще се опитам да съм максимално кратък и да не изпадам в детайли. Мисията е да развием интелигентни играчи. Да провокираме децата да се ориентират, адаптират и да могат да решават различни проблеми. Много е важно за нас играчите да развият капацитет самостоятелно да се справят с трудни ситуации. Силно вярваме в развитието на индивидуалните способности на играчите и тяхната идентичност. Провокираме ги да намират собствен начин да доминират в трудни ситуации и да се непредвидими. Разбира се, както във всеки друг отбор, опитваме да ги развием психологически, технически, тактически, физически и социално. Акцентът се мени в зависимост от възрастта и профила на играча. Предполагам, че изискванията към всеки един юношески треньор са еднакви – да развие потенциала на децата, с които работи. Главното като треньор е да показвам ентусиазъм, енергия, интерес и хъс за развитие.

- Как преминава един Ваш работен ден на базата на клуба?

- В зависимост от деня. Отивам на базата към девет сутринта, закусвам и пия кафе, докато говоря за плана за деня с колеги. В 10:00 имаме оперативка, на която всички от щаба на възрастите от 12 до 16 г. разискваме главните теми от изминалата седмица. Както от отборна, така и от индивидуална гледна точка. Как сме ги развили и какво е можело да направим по-добре. Също и планираме идната седмица. Обикновено след това имам 3-4 часа за анализ на видео, развитие на индивидуалните планове на играчите, административна работа, планиране на детайлите за вечерната тренировка и хапване, разбира се! Подготовката започва в 16:00 ч., когато подреждаме цялата тренировка. В 17:00 играчите започват да идват и провеждаме индивидуални занятия с някои от тях. От 18:00 до 20:00 е същинската тренировка. След нея отделям един час до 21:00 да запиша набързо мислите си за това как е протекла тренировката, какви проблеми са възникнали и как съм ги разрешил.

- Треньорът на първия тим Нуно Ешпирито Санто неизменно използва тактическа постройка с трима централни защитници – 3-5-2, 3-4-3, 5-4-1. Изисква ли се и всички формации в школата да използват вариациите с трима централни защитници?

- Не, формациите са формалност. Имаме свобода да се адаптираме спрямо нуждите и качествата на играчите. Идеята е да създаваме интелигентни играчи, които имат капацитет да се адаптират и разрешават проблеми на терена. Принципите са това, което не се променя.

- От треньорската Ви гледна точка: бихте ли посочили предимствата и недостатъците да играеш с трима в центъра на защитата?

- Те зависят от качествата на играчите и стратегията на противника. Няма конкретен отговор без този контекст. Да вземем за пример ситуация, в която противникът се защитава по-дълбоко и пресира само с един нападател. Тогава ясният проблем е, че изнасяме с 4-ма играчи (вратар + 3-ма защитници) срещу 1 противник. Това означава, че със 7 офанзивни играчи нападаме защитен блок от 10 играчи. Ако централните ни защитници нямат добри качества да дриблират с топката, веднага губим предимството си. Ако вземем мъжкия отбор на Уулвс за пример, едно от главните предимства на играта с трима централни защитници, когато притежават топката, е голямата ширина, която тримата могат да покриват. Тя улеснява придвижването на топката хоризонтално по терена. Когато противникът не може да покрие ширината, моментално се търси свободния човек на тъча и оттам се търсят преимущества. Ако се върнем към качествата на играчите, ако Конър Коуди има пространство може да намира свободни играчи на тъчовете от 60 метра разстояние. А там обикновено са хора като Адама Траоре, Диого Жота, Мат Дохърти, които могат да се възползват от тези ситуации. В защитен план, последна линия от 5 човека на теория може да покрива пространствата по цялата ширина на терена. Но всичко зависи от качествата на твоите играчи и от тези на противниковия отбор.

- Мечтаете ли за кариера като треньор или дори мениджър на мъжки отбор?

- Ако трябва да съм честен – да. Но се наслаждавам на това, което правя в момента. Всеки ден научавам нещо ново и се сблъсквам с нещо интересно.

- Знаете, всички в България, които обичаме играта, не сме щастливи от това, че нашият футбол не върви добре. В пълен противовес с него – настоящият национален отбор на Англия е пример за добре свършена в последното десетилетие работа. Как те успяват и защо ние не можем?

- Голямата разлика идва при смяната на въпроса „Какъв е проблемът и кой е виновен?“ с въпроса „Кой проблем можем да решим и кой може да е част от решението“. Английската футболна асоциация в последните 10 години е взела съзнателно решение да започне позитивна промяна на футбола в страната. Те са поели отговорност да са катализатора на тези промени. Имат ясна посока на действие, която следват, без да я налагат на никой друг. Опитват се да използват оптимално знанията, опита и енергията, с които разполагат в държавата. А именно националното развитие заема главна роля. Главният фокус е подобрението на процеса, не гоненето на краткосрочни цели. Стремежът към прогрес е непрекъснат. Постоянно опитват да вкарват нови идеи и да подобрят старите. Често не се случва перфектно, но премислят, подобряват процеса и опитват отново. В България също има много хора, които опитват да правят същото. През януари бях за кратко в София и успях да посетя една национална треньорска среща. На нея присъстваха много хора пълни с идеи и любов към развитието на млади футболисти. Имаше треньори от различни поколения, но всички имаха страхотен ентусиазъм и знания. Аз съм сигурен, че нещата могат да се подобрят, но трябва всички да работим заедно! Всеки, който има желание да помогне за развитието на футбола в България, има уникална възможност да допринесе и да бъде част от нещо много позитивно!

- Ако някой от България Ви потърси за съвети и помощ, бихте ли помогнали с едно своеобразно ноу-хау?

- Да, на мен винаги ми е интересно да говоря за футбол и да обменям мнения и опит. Но, за даване на съвети и помощ, се съмнявам, че съм най-подходящият човек. В България има много хора с повече опит и знания от мен, чиито съвети биха били много по-ценни.

- Последно. Мнението Ви за развитието на сезона във Висшата лига до момента?

- Висшата лига, както винаги, е страшно интересна. Вълнуващите теми са очевидни. Ливърпул правят един от най-добрите сезони в историята на играта и способността им да контролират терена и топката са феноменални. Интересно е как цял сезон ще успеят да доминират толкова, особено в защитен аспект. На мен една от най-интересните ситуации ми е тази със Саутхемптън. Работата на Хазенхютъл и играчите да изминат пътя от тотален колапс до горната 10-ка на Висшата лига за 2 месеца е страшно интересна от емоционална гледна точка. Прогнози нямам интерес да правя. Предпочитам да изживявам всеки момент и да го разглеждам като нещо самостоятелно. Всеки мач и всяка седмица имат своята емоция и значение. Нямам идея какво ще стане след 4 месеца.

Великобритания

Поставете оценка на статията:
Оценка 4.9 от 11 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Един
1 Отговор
В Англия футбола е традиция, спорт, бизнес, институция ... У нас футбола е ... гешефт! (далавера, ... за който не знае жаргона !)

Коментиран от #2


Оценка:
-0 +11

Коmapak
2 Отговор

До коментар #1 от "Един":


Гешефт си е нормална немска дума.... Даже си имат Гешефт фюрер😊

Оценка:
-0 +3

Спортисткапиталист
3 Отговор
Спорта е хубаво нещо. Състезанията без публика,са глупаво мероприятие. Всеки може да спортува за задраве.При пълни трибуни финансирането си идва по естествен път.Една държава не трябва да храни спортисти,деятели,журналисти,когато никой не се интересува от техния труд. Кой ще пожелае да сложи и да плати рекламата си на стадиона,когато рибуните на стадиона са празни!

Оценка:
-0 +1

Илиана Ганчева
4 Отговор
Радвам се , че има толкова наивни млади хора , които не търсят вината , а решават проблема . Не е лесно да се откажеш от предложенията на престижни университети за преследваш мечтите си . За съжаление една " чужда " държава прави много повече за децата ни и давайки им възможност за развитие се възползва от потенциала им. Успех дете и на всички като теб. Явно родителите ти са те научили на нещо

Оценка:
-0 +1

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

ТОП 5