Нюкасъл похарчи над €100 млн. за трансфери през януари, но сбъднаха ли се очакванията за звездна селекция?

Новите арабски собственици на Нюкасъл пръснаха над €100 млн. за нови футболисти през изминалия вече зимен трансферен прозорец, но оправдаха ли се очакванията за звездната селекция, която мнозина прогнозираха след пристигането на принц Мохамед бин Салман? Ще се опитаме да си отговорим на този въпрос в следващите редове.

Всичко започна с пристигането на Еди Хоу, който трябва да приложи магията си и да спаси клуба от изпадане в Чемпиъншип. Но той далеч не бе сред водещите имена, спрягани с клуба през последните два месеца. Той е млад и неособено опитен наставник, който преди това имаше мачове единствено в Борнемут и Бърнли. И все пак историята нееднократно ни е доказвала, че голямото име не гарантира големи успехи. Все пак „свраките“ първо трябва да се утвърдят като отбор, който е сигурен участник във Висшата лига, след това идва ред на утвърждаването в горната половина на таблицата, а после трябва да се мисли и за класиране в евротурнирите. Борбата за титлата смело можем да твърдим, че е поне на 5-6 години разстояние с оглед присъствието на друго не по-малко богати и амбициозни клубове в шампионата.

Поглеждаме сега към играчите, които бяха подсигурени на Хоу през изминалия вече януари. Там най-голямото име без съмнение е това на Киърън Трипиър. Дълги години той бе част от Тотнъм, където се превърна и в английски национал, а след това се озова в Атлетико Мадрид, за да доразвие играта си. 15-те милиона евро, които бяха платени за десния защитник изглеждат като една наистина добра инвестиция в играч с класа и опит, както на местната, така и на международната сцена.

След това в Нюкасъл срещу €30 млн. пристигна Крис Ууд от състава на Бърнли. Вън от съмнение е, че цената за играч с неговите качества е вън от възможностите на почти всички клубове в Европа в момента. Все пак той е 30-годишен класически таран, който рядко завършва сезон с повече от 10 попадения, че дори е прекарал по-голямата част от кариерата си в Чемпиъншип. Ууд обаче познава отлично борбата за оцеляване и нерядко е играл решаваща роля в спасението на своите клубове в миналото. Невъзможно е той да вкара повече от 5-6 попадения до края на кампанията, но съвсем реалистично е да смятаме, че ще го отбележи в моменти, в които да донесе успех на своя нов отбор. Ако тази му цел бъде изпълнена, тогава въпросните €30 млн. няма да звучат чак толкова стряскащо.

Бруно Гимараеш е може би единственият от новите в Нюкасъл, който отказа на редица европейски грандове, за да се присъедини към амбициозния проект. Не се съмняваме, че в замяна ще получава баснословна заплата, защото не всеки ден национал на Бразилия избира да напусне евротурнирите с клуб като Олимпик Лион, за да се постави в риск от изпадане във второто ниво на английския футбол. Бруно е онзи тип играч, който всеки уважаващ себе си клуб трябва да притежава - класически дефанзивен халф, който умее да борави отлично с топката и да прави плавен прехода от защита в нападение. Над €42 млн. бяха платени за 24-годишния полузащитник, като няма да се изненадаме, ако до няколко сезона получи капитанската лента и един ден вдигне първия трофей за Нюкасъл от 70 години насам.

Централният бранител Дан Бърн е последният играч, който пристига срещу висока сума пари в Нюкасъл. Сделката с Брайтън бе на стойност €15 млн., като също можем да заявим, че това е много над реалната му стойност. Но, ако погледнем статистиката на „чайките“ в изминалите няколко сезона, ще видим, че двуметровият гигант има с какво да се похвали. Той е типичният британски любимец, който залага повече на физическата мощ, отколкото на финеса в играта си, така че без съмнение ще бъде от полза на Еди Хоу в близките месеци.

При „свраките“ пристигнаха още Мат Таргер под наем от Астън Вила и младоците Мати Лонгстаф от Абърдийн и Джейк Търнър от Колчестър, но тяхната роля очакваме да е малко по-периферна в сравнение с горните четирима.

В заключение можем да заявим, че Нюкасъл Юнайтед свърши много добра работа на пазара. Прекалено романтично бе да смятаме, че още сега ще видим световни знаменитости с екипа на клуба, просто защото има и други, които са готови да удовлетворят, както финансовите им капризи, така и амбициите за слава в света на футбола. Но и това време ще дойде, стига арабите да са търпеливи. Надали в обозримото бъдеще ще видим играчите на Нюкасъл на държат „ушатата“, но определено можем да си ги представим с триумф във ФА Къп, както и в борбата за място в топ 6. Но през сезона 2021/22 целта е една-единствена - оцеляване във Висшата лига.