Гриша Ганчев спаси ЦСКА за трети път

Както обикновено в България, емоциите и личното пристрастие вземат връх и това често води до грешни преценки, а вследствие на тях понякога и до непоправими последици. Футболът у нас, доколкото можем да го наречем такъв, не прави изключение.

В ЦСКА отново драмата изобилства и всъщност, въпреки огромния ми опит в следенето на процесите в клуба от Борисовата градина (поне 14 години), единственото, на което нямам отговор, е защо това се повтаря и повтаря. Независимо в кой е собствеността. Явно има нещо строго специфично в ЦСКА, извън българския контекст дори.

Фокусът днес е върху Гриша Ганчев - въпреки че формално собствеността в ЦСКА е разделена между него, Юлиан Инджов и Христо Стоичков, е ясно за всички, че Ганчев е човекът, който взима стратегическите решения в клуба. Стратегически решения=определящи посока на развитие на клуба или в случая на ЦСКА в последните години - на неразвитие.

Отзад напред

В стратегическия смисъл - за хората, които следят процесите на "Армията", имат обективен поглед и се вглеждат в детайлите, с раздялата със Стойчо Младенов Гриша Ганчев извърши трето спасение на ЦСКА.

От какво преди дни бизнесменът спаси клуба и отбора - спаси го от сигурно спортно-техническо тъпчене на едно място или дори и регрес. Екзекутора на Ливърпул, както още е популярен Младенов - преди всичко като начин на мислене, в най-добрия случай се намира някъде в 2008 година, когато бе последната негова и титла на ЦСКА. Оттогава насам футболът се измени и разви не много, а направо фундаментално, гигантски. За Стойчо имаше хипотетично кариерно спасение, респективно игрово и откъм резултати за отбора, което му дадох преди два месеца и един ден в статията ми Време е за футбол, ЦСКА. Но, кой съм аз, нали? Легендите са всезнаещи, всеможещи и непогрешими. Във футболното битие на Стойчо - винаги нещо друго е в основата на неговия неуспех.

Впрочем, дори да приемем, че са го бламирали за селекцията - защо материалът, с който е работил на подготовката в Турция - същият, с който би Осиек и Виктория Пилзен и направи равен с Будьо/Глимт, в последните два месеца изглежда толкова футболно немощен? Дълбоко не вярвам, че само толкова могат. И до края на първенството и турнира за Купата на България, ако няма сериозен катаклизъм в клуба и Алън Пардю бъде оставен да работи, това ще си проличи отново.

Не ми се искаше да отделям персонално толкова внимание на безспорната легенда за "армейците" Стойчо (не влагам и грам ирония), но това се налага заради заслепеността на феновете, дължаща се на славното му минало - и като футболист, и като треньор дори. Но минало, което при Младенов изглежда невъзвръщаемо.

Знаете ли защо (според мен) Стойчо Младенов иска цялата власт относно селекцията - за да може масово да привлече португалски и бразилски футболисти, с които безпроблемно да комуникира на езика, който знае - португалски. Ганчев спаси ЦСКА и от това нещо, свързано с Младенов, защото привличането на футболисти носи последствия след себе си. А когато то е на първо място на база националност, последствията в дългосрочен план може би няма да са добри.

Имам и едно друго обяснение, свързано с мениджърите, които щяха да водят въпросните играчи, но ще спестя подробностите по него. Само ще предположа, че то е в основата Стойчо да не разполага с цялата власт.

Цялата власт за Стойчо в селекционен план щеше да обезсмисли и ролята на Алън Пардю в клуба. Тенденцията след пристигането на британеца в ЦСКА като консултант и директор е видна - ЦСКА реализира успешни входящи трансфери от нидерландския пазар. Вилдсхут е единственият неуспешен. И е важно да отбележим, че колония няма, в отбора има баланс.

От какво Гриша Ганчев спаси ЦСКА преди 7 години

Първо го спаси от неясна съдба в А окръжна с Васил Божков ( в случай, че сте забравили). Спаси ЦСКА и от самия Божков, за когото е публично известно, че е фен на Левски и ангажиментът му към "червения" клуб в най-добрия случай щеше да е на принципа на благотворителността, без какъвто и да е сантимент. Освен това, за цяла България е известно какво сполетя Васил Божков само няколко години след 2015.

Впоследствие (второто по хронологичен ред спасение) Гриша Ганчев спаси и приемствеността с фалиралото дружество, купувайки емблемата на ЦСКА. Друг въпрос е дали направеното от него - с преструктурирания и т.н., беше най-правилното. И в двете посоки има аргументи, но като че ли най-валидният е, че в държавата на ГЕРБ ЦСКА нямаше да бъде оставен на спокойствие да се оздравява. И с оглед на това, Ганчев нямаше особено избор.

Вчера от Трибуна Сектор Г пуснаха декларация, подписана от множество фенски фракции от Северната трибуна, от която и аз съм бил активна част преди. С декларацията привържениците свалиха доверието си от ръководството на клуба аргументирано, но все пак оставиха една отворена вратичка с това, че не призовават за оттегляне, а се надяват на подобрение в управлението на клуба.

В огромна степен тази фенска декларация е правдива. Имам само едно допълнение към нея - освен закупуването на емблемата, което феновете изтъкват като единствен позитив на управлението на Гриша Ганчев, нека не забравяме, че базата в Панчарево претърпя сериозна реконструкция и на практика отборът от няколко години се подготвя при доста добри условия. Преди години отборът на ЦСКА и място за трениране нямаше. А както ни е известно - основно заради държавата, в която се намираме, но не защото тя трябва да реши проблема, много футболни и от други спортове отбори нямат нормална тренировъчна база.

Оттам нататък, ако се абстрахираме от спасителните актове на Ганчев - включително скорошния по отношение на Стойчо Младенов, действително управлението на ЦСКА от страна на Гриша Ганчев е изпълнено с неясноти и грешки.

Една от първите по значимост стратегически грешки е, че Гриша Ганчев твърде малко се асоциира публично с ЦСКА. Той никога не е давал пресконференция в качеството си на фигурата, която предопределя процесите в клуба. Още повече, хората под него, които заемат съответните постове, също твърде рядко обясняват въпросните процеси. А такива текат постоянно, някои от тях ескалират - като казуса с треньорския пост, но въпреки това неяснотата - защо всичко това се случва, продължава да тегне. И това максимално дразни феновете. С течение на времето това включително отказа някои фенове да са активни посетители на мачове на "армейския" клуб. Отбелязвам това и защото Стойчо, както и други свързани с клуба, се оплакваха от липса на фенове, най-вече на домакинските мачове.

Валентин Михов не ми е особено симпатичен персонаж - заради спорните му за мен заслуги към българския футбол и сервилното поведение към настоящото нелегитимно от обществена гледна точка БФС на Борислав Михайлов, но въпреки това ще се позова на негова теза. Макар и от неговата уста да звучи доста клиширано, той казва, че в българския футбол няма стратегия. И е прав. Е, в ЦСКА, откакто поне аз следя футболния клуб (14 години, както казах), именно това е проблемът - няма последователна стратегия за постигането на стратегическите спортно-технически цели - шампионска титла, Купа и пробиви в европейските клубни турнири. Второто в последните 2 години се случва, но първото убягва и въпреки двата пробива в Европа, усещането за тъпчене на едно място си стои.

Необявената стратегия на ЦСКА е да купува евтино или даже да взима без пари футболисти, а след това да ги продава за много повече пари - Фернандо Каранга, Мауридес и Али Соу са най-точните примери. Сега предстои Жорди Кайседо да влезе в този "отбор". Много клубове работят по този модел, включително такива, които печелят титли почти всяка година. Например Аякс. Разликата при тях е, че те основно създават футболисти в собствената им школа - нещо, което правеше Литекс на Гриша Ганчев и което бизнесменът частично материализира през ЦСКА, продавайки Антон Недялков във ФК Далас, САЩ, Кирил Десподов в Каляри, Италия и Кристиян Малинов в Льовен, Белгия.

При Аякс сравнително евтините покупки от местни конкуретни и Латинска Америка са по-редки като практика.

Тази стратегия не е гаранция за неуспех, ако си подбрал умно точния спортно-технически екип, с който да работиш дълго време. И в този смисъл, отбелязвайки по-рано раздялата със Стойчо Младенов като позитив за ЦСКА и заслуга на Гриша Ганчев, не трябва да пропускаме да отбележим и грешката той изобщо да бъде назначаван като треньор на клуба. Същото важи и за назначенията на Милош Крушчич, Стамен Белчев и Любослав Пенев.

В умно подбрания екип, който е силно нужен на ЦСКА, най-важен е треньорът, мениджърът, защото от него зависи продукцията на терена, която ще носи резултати, респективно и купи, както и пари заради евроучастията, приходи от все повече посещаващи мачовете на отбора фенове и продажби на развити от този треньор играчи.

Реалността в ЦСКА обаче засега е друга. От клуба всяка година слушаме, че целта е спечелването на всички български трофеи и добро представяне в Европа. Но никой от важните фактори на "Българска армия" не каза как точно ще стане това, а по-скоро чувахме оправдания в хода на сезона, че това не може да стане заради страничен фактор като съдийството.

Да, безспорно Лудогорец налива много в инфраструктура, футболисти и влияние, но ако ти работиш добре, най-малкото можеш да причиниш много по-сериозен дискомфорт на разградския отбор. Само преди седмица Левски нагледно показа как се прави това игрово. Само че за да се получи тази игра, Станимир Стоилов е поработил сериозно. А Стойчо Младенов очевидно нищо не е свършил през зимата.

В ЦСКА не само не казват как точно ще станат шампиони, но и с действията си не показваха във времето далновидност, че знаят как. Силно се надявам най-верният отговор да не е, че не са искали.

Политиката по избора на треньор - от една страна, и скорошните освобождавания на ред треньори от друга, е вторият голям грях на Гриша Ганчев в рамките на управлението му на ЦСКА. Реално във времето имаше само един верен избор, и то частично верен - това беше Бруно Акрапович, който имаше футболна визия, имаше и резултати, но беше незнайно защо уволнен.

С риск да направя поредното отклонение от основното, слабостта на босненския треньор е, че робува на схемата с трима централни защитници и халф-бекове. По онова време в ЦСКА беше бъкано с крила и то нелоши. Акрапович не се адаптира според наличното, а искаше от Джером Синклеър да играе като халф-бек. Не е особено умно, нали?

В заключение

Фенове и ръководство трябва да седнат и да говорят, а не да си поставят ултиматуми. Тази среща очевидно трябва да протече различно от предходните, защото по-запознатите знаят, че такива беседи - между фенове и Гриша Ганчев, имаше доста през годините.

Без да навлизаме в прекомерни подробности, ако Гриша Ганчев и привържениците на ЦСКА искат клубът, футболният отбор персонално отново да е велик, то трябва с общи усилия да приложат модела на актуалните велики клубове - от една страна умно управление с хоризонт няколко години напред, а от друга - фенска подкрепа по всички познати и възможни начини.

Раздялата между Ганчев и ЦСКА не е решение на проблемите на клуба, защото в България хора, които знаят как да изградят успешен футболен клуб, се броят на пръстите на една човешка ръка. Да не говорим, че в настоящата ужасяваща финансово-икономическа криза (заради войната) желаещите да инвестират във футбол не само няма да са много, а изобщо няма да има такива.