37 години от една от най-големите трагедии във футбола: Спират прякото излъчване у нас и пускат реклама на оранжада!

Днес се навършват 37 години от най-ужасяващия финал в историята на европейските клубни турнири.

На 29 май 1985 г. Ювентус играе с Ливърпул на стадион „Хейзел“ в Брюксел. Още преди началото на мача феновете на двата тима си разменят хвърлени бомбички и канонада от камъни. Привържениците на Ливърпул атакуват сектор с ювентинци и в крайна сметка загиват 39 души, а над 600 са ранени. Милиони зрители по света стават свидетели на трагедията, тъй като се случва точно преди началото на двубоя.

В България обаче, когато ужасът започва, прякото предаване от белгийската столица е прекратено. По националната телевизия започват да вървят реклами, но не като сегашните. Докато на Запад показват кадри с порутените трибуни и мъртвите запалянковци, у нас пускат някакво подобие на реклама на напитката оранжада. След това е излъчен кратък филм за жена, станала герой на социалистическия труд в провинциална фабрика за платове. Впоследствие, когато картината отново се пренася на "Хейзел", българският тв коментатор дръпва една реч, в която обвинява капиталистическия строй и хулиганското поведение на западните фенове. После уточнява, че у нас това никога няма да се случи, защото родните запалянковци са възпитани и социалистическият морал никога няма да им позволи да се превърнат във вандали. Той обаче така и не споменава, че по трибуните има много починали хора.

Западните коментатори пък определят действията на английските фенове като малоумни и безмозъчни. В едно са прави – проблемите с футболните привърженици са се превърнали в английска болест. Трагедията на „Хейзел“ е предшествана от много случай от насилие с участие на британски фенове, започнали още в началото на 70-те години на ХХ век.

ПРЕДИСТОРИЯТА

Ливърпул отива в Брюксел като носител на КЕШ от предишната година, когато побеждава Рома в Рим след дузпи. Ювентус е пък с репутацията на отбор, спечелил КНК през 1984 г. без допусната загуба. В състава на „бианконерите“ има много от италианските национали, спечелили световната титла през 1982 г. В отбора е и френският национал Мишел Платини, носител на „Златната топка“ за предишните две години и считан за най-добрия футболист в Европа по това време. В състава е и най-добрият полски футболист по това време Збигнев Бониек. Освен това Ливърпул и Ювентус са на първите две места в ранглистата на УЕФА, а пет месеца преди финала на „Хейзел“ са спорили за Суперкупата на Европа, спечелена от „Старата госпожа“ след победа с 2:0 в Торино.

Въпреки статута си на Национален стадион на Белгия „Хейзел“ е в отвратително състояние. 55-годишното съоръжение от години не е ремонтирано и се руши. Външната стена не е от солиден бетон, а е изградена от бетонни тухли, които някои фенове, останали без билети, се опитват да пробият преди мача. Въпреки че обновените три години преди това „Камп Ноу“ в Барселона и „Сантяго Бернабеу“ в Мадрид са свободни и протестите от страна на Ювентус и Ливърпул, УЕФА решава финалната среща да се играе в Брюксел.

На стадиона се събират близо 60 000 зрители, като двата клуба имат по 25 000 свои фенове. Тези на Ювентус са настанени в секторите „О“, „N“ и „M“ зад едната врата, а тези на Ливърпул за в „Х“ и „Y“ зад другата. Сектор „Z“, разположен съвсем близо до англичаните, е отреден за неутрални зрители. И двата клуба се противопоставят на идеята за неутралния сектор, тъй като с билети за там лесно могат да се сдобият привърженици и на двата отбора. По това време в Брюксел и цяла Белгия има голяма италианска общност и те успяват да си купят билети за сектор „Z“. Малък процент англичани също се сдобиват с пропуски за тази част от стадиона.

КОНФРОНТАЦИЯТА

В 19:00 часа проблемите стартират. Феновете на Ливърпул от сектор „Х“ започват свада с италианските привърженици в сектор „Z”. Двете агитки са разделени от ограда с мрежа и малка буферна зона. През оградата прехвърчат бомбички и камъни, които ултрасите буквално намират в краката си от рушащите се трибуни. В един момент феновете на Ливърпул атакуват мрежата, а италианците опитват да избягат, прескачайки оградата. Под техния напор стената се срутва. Черният баланс сочи – 39 загинали и над 600 ранени. Телата на мъртвите са изнасяни извън стадиона върху части от оградата и са покривани със знамена на феновете.

В резултат на случилото се в сектор „Z“ феновете на Ювентус започват безредици в своята част на стадиона. Битката между тях и полицията продължава два часа, като се използват камъни, бомбички и бутилки. На кадрите се вижда, че италиански ултрас дори е с пистолет. Впоследствие се оказва, че това е сигнален пистолет. Когато мачът започва, полицаите още водят битка с феновете и имат засилено присъствие около терена.

Преди самия мач е организиран двубой между млади белгийски таланти, които са облечени с екипите на двата финалиста. „Червеният“ отбор повежда с 3:0 преди почивката, а феновете на Ливърпул виждат предзнаменование, че ще спечелят КЕШ. През втората част, когато „черно-белият“ тим връща едно попадение, сбиването между двете агитки вече е започнало. Минути след това мачът между юношите е прекратен и момчетата са изведени от стадиона.

МАЧЪТ

Въпреки проблемите и жертвите е взето решение срещата между Ювентус и Ливърпул да се играе. Белгийският премиер Вилфрид Мартенс, кметът на Брюксел Ерве Бруон и шефовете на полицията решават, че отмяна на мача само ще задълбочи проблемите с феновете. Освен това капитаните на двата отбора говорят с агитките и напрежението се успокоява. „Старата госпожа“ печели с 1:0 с гол на Платини от смешна дузпа, отсъдена за фаул срещу Збигнев Бониек извън наказателното поле. Капитанът на „бианконерите“ Гаетано Ширея получава купата от президента на УЕФА Жак Жорж.

ПОСЛЕДСТВИЯТА

Основно вината е хвърлена върху английските фенове. След 18-месечно разследване белгийският съдия Марина Копиетер обявява, че вина имат и представители на властта и на полицията. Полицейският капитан Йоан Маю, който е отговарял за сигурността на стадиона, е обвинен в убийство по непредпазливост. В Англия 34 души са арестувани, а 26 са съдени за непредумишлено убийство. Те са екстрадирани в Белгия, за да бъдат съдени от местен съд. 14 са осъдени на три години затвор, но присъдите им са заменени с петгодишни пробации.

Трагедията оказва голямо влияние върху английския футбол. На местните отбори е забранено да играят в евротурнирите за период от пет години, а на Ливърпул за шест години. Първоначално ФИФА удължава наказанието за цял свят, но след това намалява санкцията и позволява на английските клубове да играят контроли извън Европа. Белгийците обаче забраняват мачове с участието на отбори от Англия на територията на страната. Заради наказанието участие в евротурнирите пропускат Ливърпул, Евертън, Манчестър Юнайтед, Тотнъм, Саутхемптън, Норич, Уест Хям, Шефилд Уензди, Оксфорд, Ковънтри, Арсенал, Уимбълдън, Нотингам, Лутън и Дарби Каунти.

СПИСЪК НА 39-ТЕ ЗАГИНАЛИ НА „ХЕЙЗЕЛ“
(32 италианци, 4 белгийци, 2 французи и един северноирландец)
Роко Ачера (29 г.), Бруно Бали (50 г.), Алфонс Бос (35 г.), Джанкарло Брускера (21 г.), Андреа Казула (11 г.), Джовани Казула (44 г.), Нино Черуло (24 г.), Вили Киеленс (41 г.), Джузепина Конти (17 г.), Дирк Даенекс (38 г.), Дионисио Фабро (51 г.), Жак Франсоа (45 г.), Еудженио Галиано (35 г.), Франческо Гали (24 г.), Джанкарло Гонели (20 г.), Алберто Гуарини (21 г.), Джовакино Ландини (50 г.), Роберто Лорентини (31 г.), Барбара Лусчи (58 г.), Франко Мартели (22 г.), Лорис Месоре (28 г.), Джани Мастрояко (20 г.), Серджо Бастино Мацино (38 г.), Лучано Роко Папалука (38 г.), Луиджи Пидоне (31 г.), Бенито Пистолато (50 г.), Патрик Радклиф (38 г.), Доменико Рагаци (44 г.), Антонио Панянезе (49 г.), Клод Робер (27 г.), Марио Ронки (43 г.), Доменико Русо (28 г.), Тарчизио Салви (49 г.), Джанфранко Сарто (47 г.), Амедео Джузепе Сполаоре (55 г.), Марио Спану (41 г.), Тарчизио Вентурин (23 г.), Жан Мишел Вала (32 г.), Клаудио Дзаварони (28 г.)