Българска работа

Свикнали сме в последно време, световните ракорди в спорта често да се "цедят". Ако може да се подобрят с половин милиметър, 3 грама, 1 стотна и т.н.

Вчера един 18-годишен младеж вдигна 174 кг в изхвърлянето на Кетогория 89 кг при мъжете, на Европейско първенство в Армения. В този момент всички, които разбират от вдигане на тежести, а и дори всеки, който е завършил трети клас и гледа от време на време спорт, можеше да се досети, че се случва нещо голямо в тази категория на щангите.

Преди състезанието световният рекорд в двубоя бе 392 кг (на Антонино Пицолато от Италия). И тук уловката е, че въпросният младеж, изхвърлил 174 кг носи прякора Херкулес и е рекордьор във второто движение с 220 кг.

392 - 174 = 218 (елементарна математика).

Рекордът беше явно застрашен. Още с първия си опит в изтласкването пък младежът стана европейски шампион за мъже.

И тогава вече почти всеки, гледащ състезанието е бил сигурен, че се отива на 219 кг за световен рекорд в двубоя.

Да, ама - не! На таблото се появи заявка за 221 кг, евентуален нов свертовен рекорд във второто движение и 3 кг над актуалния в двубоя.

Речено, сторено! Карлос Насар отраснал от малко дете и изградил се като атлет в Червен бряг, България, излезна на подиума и постави един от най-впечатляващите рекорди в модерната история на вдигането на тежести.

И така вече върховото постижение в Олимпийската категория 89 кг в този спорт е не с 1, не с 2, а с 3 кг по-мащабно.

Да подобриш категорично световния рекорд (без грам подсигуряване), защо пък да не твърдим - браво Карлос Насар, българска работа!

А не както често напоследък използваме изказа "българска работа" за нещо не много качествено.