Истината за изгнанието на Малдини

24 май, 2009 година. Горещ ден в Милано. Живакът е стигнал до 36 градуса, а Паоло Малдини се подготвя да изиграе последния си мач с екипа на Милан. Добър сценарий за сбогуването на една футбола легенда?

25 години стаж в клуба обаче не означават нищо. Пет трофея от Шампионската лига не се броят за особено постижение. Седем титли на Италия се забравят бързо. Девет други трофея също са излезли от съзнанието на група фенове, които изпратиха не с аплодисменти, а с освирквания един от най-великите си играчи по време на последната му обиколка.

„Благодарим, капитане. На терена ти беше шампион, но извън него не показа респект към тези, които те направиха богат”, пишеше на транспарант, издигнат от тифозите на „Сан Сиро”.

Защо обаче бе осквернен един паметен момент? Ултрасите от „Curva Sud” бяха недоволни от отказа на Малдини да им угоди. Решението им да излеят гнева си от поражението на тима от Ливърпул в Истанбул бе посрещнато с отвращение от капитана. Не са малко случаите, в които италианецът не е приемал с усмивка решения и действия на хардкор феновете на тима.

„Тогава феновете заявиха, че това не е директен протест срещу Малдини, но според мен беше точно такъв. Привържениците обожават своите любимци, но Малдини просто не беше такъв. Най-вече заради нещата, които каза за тях”, разказва фен на „Curva Sud” пред Goal.com.

Майският следобед обаче не е единственият случай, в който Малдини не е приет с букет от рози там, където е тренирал от 10-годишен.

Логично бе след оттеглянето на големия капитан да му бъде предложен пост в клуба, който обича и който може само да спечели от опита и харизмата му. Вместо това, Милан се държа дистанцирано и не „приюти” този, който още от малък бе намерил своя дом в Северна Италия.

Преди няколко години Леонардо поиска Малдини да се върне в „Миланело”, за да стане директор на спорта, който да предава наученото по време на тренировките. Адриано Галиани обаче го отряза, заявявайки, че подобна роля не е нужда в модерния футбол. По-късно Масимилиано Алегри поиска Малдини да се присъедини към екипа му като съветник, който да е връзката между играчи и треньори, но отново получи отказ, ставайки пределно ясно, че бившият италиански национал не е желан в клуба.

„Мога да унищожа мита, че съм „част от семейството”. Не ме искат там. Чувствам горчивина – не само за мен, но и за всичко, което сме създали заедно, а след това се е разпаднало. Много от бившите ми съотборници имат същото усещане като мен”, заяви Малдини през 2012 година пред „La Repubblica” в отговор на въпроса за подхода на Галиани.

А къде се крие разковничето за това изгнание? В непримиримия дух на Малдини! Самият той споделя на пресконференция невъзможността да разбере защо един клуб като Милан е управляван само от един човек. Тогава това бе разтълкувано като лична атака към Галиани, който след това показа нежеланието си да работи с Малдини.

„Имах щастието на бъда в Милан в продължение на 25 години. Силвио Берлускони пристигна и ни научи да мислим мащабно. Ариго Саки ни даде манталитет да бъдем символ на определен стил футбол. Беше вълшебно. Но постепенно магията се изгуби и Милан се превърна в абсолютно нормален клуб. В момента няма играч в Милан, който да напише история, различна от тази, свързана с маргинални неща”, споделя Малдини.

Само смяна на ръководството може да доведе до завръщане на капитана. Но решението на Галиани да остане означава, че Барбара Берлускони няма нужната власт и автономия, която се смяташе че ще притежава.

Въпреки че се появиха слухове за Челси и ПСЖ, мястото на Малдини е в Милан. Футболът продължава да чака завръщането на един от великите играчи.