Защо храните поскъпнаха толкова много

Високите цени на хляба, зеленчуците и другите храни са проблем за все повече хора. От 2019 насам в Германия се наблюдава поскъпване с около 40%. В отчаянието си мнозина посягат към това, което другите изхвърлят.

Сдружението Foodsharing в Касел спасява хранителни продукти от супермаркетите, които иначе биха били изхвърлени. Става дума за храни, които са с изтекъл срок на годност или са непродаваеми по една или друга причина. Така ежедневно се трупат килограми непродаваеми зеленчуци, плодове и тестени изделия, които след това сдружението раздава безплатно на нуждаещи се. Търсенето е все по-голямо, пише АРД.

И хора от средната класа междувременно срещат трудности при осигуряването на достатъчно храна , казват пред германската обществена медия от Foodsharing. Габриела Регенбоген споделя впечатленията си от квартал Кирхдитмолд в Касел, където раздава храна от 2018 година. По думите ѝ в този район клиентелата значително се е променила. Днес средната класа изпитвала финансови затруднения и се радвала, ако може да спести нещо. Кварталът е принципно един от заможните, но това вече отдавна не важи за всичките му жители, обяснява тя.

Напоследък доста често чувала от хората: "Колко е хубаво, че ви има! Добре, че сте вие, иначе не бих могъл да си позволя това". Става дума за биохляб, за грозде и други продукти, които в супермаркетите са с по-високи цени, пише АРД.

Когато храните причиняват болка

Проблемът с поскъпващите храни междувременно е толкова голям, че ангажира и Европейската централна банка във Франкфурт, отбелязва германската обществена медия. Всъщност банката е много доволна от развитието на инфлацията като цяло. Тя включва четири сфери: енергия, услуги, потребителски стоки и храни.

В три от секторите цените са добре, само при храните не е така, казва пред АРД Кристиане Никел, заместник генерална директорка в ЕЦБ. "В момента поскъпването при храните е около три процента, докато в другите сфери не надхвърля два." Кристиане Никел и екипът ѝ искали да разберат на какво се дължи това, поради което поръчали специално проучване.

То е наречено "Когато храните причиняват болка". Защото - както обясняви Никел - храните са продуктова група, с която хората се сблъскват ежедневно, "защото трябва да се хранят". Покрай това потребителите постоянно се конфронтират с цените и в крайна сметка това ги товари. Всеки знае колко струва кафето му. И всяка промяна се усеща веднага.

До 60 процента ръст в цените на храните

За проучването са били направени сравнения в цените на храните от края на 2019 насам, т.е. отпреди пандемията. Банкерите искали да разберат как така инфлацията е два процента, но от друга страна в магазините хората изпитват съвсем други усещания.

"Действително цените на храните са тези, които пораждат чувството, че просто всичко е поскъпнало", казва пред АРД Кристиане Никел. Цените на месото например са се повишили с над 30 процента от 2019 досега, при млякото увеличението е 40 процента, при маслото 50. Най-много са поскъпнали какаото и шоколадът - с 60 на сто.

"Поскъпването при храните се дължи най-вече на два фактора. От една страна на високите енергийни цени - тъй като производството на много от храните е енергоемко, респективно това дава директно отражение върху цените. Промените в климата обаче също са важен фактор. Температурата на Земята се повишава и това означава, че например големи области са изложени на суша ", обяснява Никел. Този фактор влияе най-вече на голямото поскъпване на какаото и кафето - щом цели реколти отпадат.

Нима завинаги ще е така?

Проучването е обхванало цялата еврозона и е констатирало, че ръстът в цените на храните доста варира. Рекордьор е Естония с 57 процента поскъпване, Германия заема по-скоро средна позиция с 37 на сто, а най-малко е поскъпването в Кипър - 20 процента. Кристиане Никел обаче не смята, че тази спирала ще продължи да се развива все така.

"Инфлацията при храните не може да се избегне, защото трябва да се храним. Но поскъпването в момента не е толкова голямо, колкото бе след пандемията", казва експертката. Тя очаква, че и в сферата на храните инфлацията ще се закотви около два процента.

Да помагаш там, където системата не може

Хората с ниски доходи са много по-засегнати от увеличенията в цените от по-заможните. В домакинствата с ниски доходи процентът от средствата, които се изразходват за насъщни нужди като храни, е значително по-висок, отколкото при по-заможните.

При по-бедните разходите за храна често са над 20 процента от бюджета, информира АРД. И ако цените на храните се повишат, наличните средства за други цели по-силно намаляват. "Преди наша основна цел беше да спасим от изхвърляне храните, които все още могат да се използват", разказва Габриела Регенбоген. Тази цел я има и сега, но е отстъпила на по-заден план.

Новият акцент е - да се окаже помощ там, където системата не може: да се осигурят достатъчно хранителни продукти на всички хора. "Инфлация на хранителните продукти" може да звучи абстрактно, но се усеща реално, когато хладилникът е все по-празен. Затова хората все по-често търсят алтернативи и все повече от тях посягат към това, което другите изхвърлят.