Танкерни войни в региона на Карибите – САЩ засилват натиска върху Каракас и режима на Мадуро

Задържането от САЩ на петролен танкер край бреговете на Венецуела бележи ново изостряне на напрежението между двете страни и прави отслабения венецуелски енергиен отрасъл още едно силно оръжие, което Вашингтон би могъл да използва в битката срещу режима на президента Николас Мадуро, пише американското делово издание „Барънс“.

Американският лидер Доналд Тръмп обяви, че дните на венецуелския му колега във властта „са преброени“ на фона на военна кампания, разгърната от САЩ срещу наркотрафика в региона. Но правителството във Вашингтон никога не е казвало, че иска да слага ръка на огромните нефтени запаси на Венецуела – които са най-големите в света – въпреки обвиненията в противното от страна на Мадуро и обкръжението му.

Сега, когато Белият дом засилва натиска, се очакват още задържания на танкери, а това може да позволи на правителството на Тръмп да нанесе пряк удар на венецуелските финанси.

„Аз лично очаквам още (конфискации на съдове), защото това ограничава възможностите на режима да печели пари и да се самоиздържа, но и, което е по-важното, да плаща на армията, за да е доволна и лоялна“, каза Кристофър Ернандес-Рой, директор на Програмата за Америките в Центъра за стратегически и международни изследвания, вашингтонски мозъчен тръст.

Тактиката на правителството на САЩ наистина може да доведе до намаляване на обемите петрол на световните пазари. Дружествата за морски превози, които пренасят нефт от тези места, може да се разтревожат, че Вашингтон ще конфискува и техните танкери, отбелязва „Барънс“.

В сряда, веднага след като дойде вестта за задържания плавателен съд, цената за барел американски лек суров петрол се повиши с 0,21 долара, или с една трета от процента.

Ако изземванията добият по-систематичен характер „това значително ще повлияе на желанието да се изпращат танкери на курсове до Венецуела, а, от своя страна, ще принуди нея самата да продава с огромна отстъпка“, каза Франсиско Моналди, директор на Програмата за енергийни изследвания на Латинска Америка в Университета „Райс“ в Хюстън, щата Тексас.

Това може да навреди на венецуелската икономика, която и без това е силно зависима от продажбите на петрол с отстъпка. Енергоносителите „формират над 90% от венецуелския износ и венецуелските приходи в твърда валута и над 50% от приходите на тази страна изобщо“, посочи Моналди.

Във върховите си времена Венецуела добиваше по над три милиона барела на ден, а сега тя е способна да достигне само около една трета от този капацитет. Социалистическите ѝ правителства от последните две десетилетия недофинансираха този сектор и позволиха енергийната инфраструктура да овехтее и западне, отбелязва „Барънс“.

Средно за тази година са добивани едва по около 750 000 барела дневно, според енергийния консултант Kpler, лондонска компания.

Отпадането на част от венецуелските обеми петрол обаче няма да се отрази кой знае колко на световните пазари. Браншът очаква за догодина излишък от порядъка на между 1 и 3 млн. барела на ден.

„Това не е нещо колосално. Пазарът вече свикна“, каза Джон Килдъф, партньор в инвестиционния фонд „Аген Кепитъл“ (Again Capital). „По-скоро ако някога тя (Венецуела) отново се отвори към света, тогава ще бъде почувстван ефект, който ще допринесе за поевтиняване на цените.“

Китай е най-големият купувач на венецуелския суров петрол. По данни на Kpler задържаният плавателен съд е „Скипър“ (Skipper), супертанкер, натоварен с над 1 млн. барела суров петрол.

Според главния прокурор на САЩ Памела Бонди написа в Екс, че този кораб е санкциониран от години за „участие в мрежи за незаконен пренос на нефт, подпомагащи чуждестранни терористични организации“.

В сряда Тръмп каза, че Вашингтон вероятно ще задържи петролния товар на кораба. Какви стъпки обаче възнамеряват да предприемат по-натам САЩ по-отношение на Венецуела, засега остава загадка, отбелязва „Барънс“.

В региона на Карибско море се наблюдава голямо струпване на американска военна мощ. Същевременно действията на правителството във Вашингтон все повече се гледат под лупа от Конгреса заради нападенията срещу плавателни съдове, най-често малки лодки, край бреговете на Венецуела, за които Пентагонът твърди, че пренасят наркотици. Тръмп не изключи и сухопътна инвазия, а наскоро предупреди венецуелското въздушно пространство да се разглежда като затворено.

ДЕМОКРАТИТЕ ОБВИНИХА ТРЪМП, ЧЕ ЦЕЛИ СМЯНА НА РЕЖИМА ВЪВ ВЕНЕЦУЕЛА

Сенатор Крис ван Холън, демократ от Мериленд, член на Комисията по външни работи на Сената, заяви, че задържането на петролния танкер от САЩ хвърля сянка на съмнение върху посочените от Вашингтон причини за струпването на военни сили и ударите по плавателни съдове в района, отбелязва Асошиейтед прес.

„Това показва, че цялата тази история, която използват за прикритие – че става въпрос за борба с наркотиците – е една голяма лъжа“, каза сенаторът. „Това е само още едно доказателство, че всъщност става въпрос за смяна на режима – със сила.“

Винсент О'Хара, военноморски историк и автор на The Greatest Naval War Ever Fought („Най-голямата морска война в историята“) определи задържането като „много необичайно и провокативно“. Отбелязвайки, че това действие вероятно ще накара други кораби да избягват Венецуела, той каза: „Ако останеш без международно корабоплаване или достъп до него, няма как да имаш икономика.“

До задържането се стигна ден след като американските военни самолети прелетяха с два изтребителя над Венецуелския залив, може би най-голямото приближаване на бойна авиация на САЩ до въздушното пространство на южноамериканската страна, отбелязва Асошиейтед прес. Тръмп заяви, че скоро ще има удари и по цели на наркокартелите на земята във Венецуела, но не даде повече подробности.

Правителството в САЩ обвинява Мадуро, че покровителства международния наркотрафик, което той отрича.

ДРУГИ ТАНКЕРНИ ВОЙНИ В ИСТОРИЯТА

Понятието „Танкерна война“ представлява вид необявена война, при която дадена страна атакува танкерите на друга, за да разстрои икономиката и приходите ѝ от петрол.

То идва от 80-те години, когато американските военноморски сили започват да ескортират плаващи под флагове на други страни кувейтски танкери в Персийския залив и Ормузкия проток след поредица инциденти, при които кораби, преминаващи през района, получават повреди след сблъсъци с ирански мини, отбелязва Асошиейтед прес. Напрежението прераства в еднодневна морска битка между Вашингтон и Техеран, а САЩ по погрешка свалят ирански пътнически самолет с 290 души на борда, които загиват до един.

По американски оценки в хода на тази конфронтация, разиграла се в края на 80-те, Иран атакува над 160 кораба.

През 2019 г. отново имаше поредица нападения срещу танкери в Близкия изток, за които отново беше обвинен Иран - конфликт, който също беше обявен като „танкерна война“.

В знак на солидарност с палестинците след избухването на войната в Газа през 2023 г. шиитските бунтовници хуси в Йемен също атакуваха международното корабоплаване, включително танкери, плаващи в Аденския залив.