Американският министър на финансите Скот Бесънт предупреди ЕС да не предприема ответни мерки срещу САЩ заради Гренландия

Американският министър на финансите Скот Бесънт предупреди в Давос, че би било "много неразумно" от страна на ЕС да предприеме търговски ответни мерки срещу САЩ заради Гренландия, предаде Франс прес.

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че иска да поеме контрола над Гренландия, автономна територия на Дания, и заплаши с мита страните, които се противопоставят на това. ЕС обмисля ответни мерки.

„Президентът (Тръмп) вижда Гренландия като стратегически актив за САЩ. Няма да преотстъпваме на никого сигурността в нашия полукълбо“, заяви още Скот Бесънт пред медиите преди откриването на Световния икономически форум в Давос.

На въпрос за посланието на Доналд Тръмп до норвежкия премиер, в което американският президент изглежда свързва претенциите си за Гренландия с това, че не е получил Нобелова награда за мир, Скот Бесент отговори, че не знае „нищо за писмото на президента до Норвегия“.

Но „мисля, че е глупост да се твърди, че президентът би направил това заради Нобеловата награда“, добави той.

В това съобщение американският президент посочва, че вече не мисли „единствено за мира“, след като не е успял да спечели Нобеловата награда. Освен това Тръмп счита, че светът няма да бъде сигурен, докато датската територия не се окаже в ръцете на САЩ, припомня АФП. Тръмп води ожесточена кампания, за да спечели Нобеловата награда за мир миналата година за това, което той нарича усилия за прекратяване на осем войни. Тя обаче беше присъдена на венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо, която пристигна в Осло миналия месец, ден след връчването на наградата, след като избяга от Венецуела с лодка.

По-късно същата вечер, в отговор на въпрос на медиите дали е възможно споразумение, което да не включва купуването на Гренландия, Скот Бесънт предупреди: „Отсега нататък бих приемал сериозно думите на президента Тръмп“.

„Как САЩ получиха Панамския канал? Купихме го от французите“, припомни той. „Как САЩ получиха Вирджинските острови? Купихме ги от датчаните“, които според него са се страхували да „раздразнят германците“ по време на Първата световна война.

„Ами ако един ден се страхуват да раздразнят китайците?“, добави той, визирайки Дания. „Те вече са разрешили китайски минни дейности в Гренландия, нали?“

Европейският съюз има няколко варианта на хартия за отговор на налагането на тарифи от президента на САЩ Доналд Тръмп на осем европейски държави, които изпратиха войските си в Гренландия на фона на заплахите на американския лидер да завземе контрола над острова, съобщава Politico, отбелязвайки, че ответните мерки могат да доведат до нова търговска война.

Тръмп обяви налагането на 10% мита на Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия и Финландия, считано от 1 февруари. Ставката ще се увеличи до 25% на 1 юни. Според президента на САЩ държавите ще плащат тази тарифа, докато не бъде постигнато споразумение за придобиването на Гренландия.

Politico съобщава, че Брюксел може да наложи мита върху американски износ на стойност 93 милиарда евро – мярка, приета миналата година след първия кръг от тарифи на Тръмп, но след това замразена за шест месеца след търговското споразумение между ЕС и САЩ. Тарифите на ЕС автоматично ще се възобновят на 7 февруари, освен ако Европейската комисия не предложи удължаване на мораториума и държавите от блока подкрепят идеята. Ако тарифите бъдат наложени и от двете страни, ЕС и САЩ ще се окажат в търговска война, отбелязва изданието.

Друг вариант за ограничаване на Тръмп, който Politico нарича „най-мощното оръжие“ в арсенала на ЕС, е „търговската базука“: инструментът на ЕС за борба с принудата (ACI). Този механизъм позволява налагането на допълнителни данъци и такси на технологичните компании, целенасочени инвестиционни ограничения, ограничаване или блокиране на достъпа до пазара на ЕС и специфични сектори, както и забрана на компании да участват в търгове за обществени поръчки.

Този инструмент обаче е нов и Европейската комисия ще предложи използването му само ако е уверена в подкрепата на достатъчен брой държави членки, отбелязва Politico. Освен това, в такъв случай биха били необходими няколко месеца, за да се разрешат първо „дипломатическите пречки“ между ЕК и администрацията на Тръмп, пише изданието.

Литовският финансов министър Криступас Вайтиекунас, в коментар пред Politico, нарече „търговската базука“ „един от козовете“. „Всъщност не е първият в списъка, който използвате“, каза той.

ЕС би могъл да играе и „китайската карта“, стремейки се към по-тесни връзки с Китай, както направи Канада. Това обаче не е лесна стъпка за Брюксел, отбелязва изданието, тъй като европейските производители биха могли да загубят от китайската конкуренция. „Китайците ни превъзхождат във всяка основна категория на износа и вътрешното производство. Ще ни трябват повече бариери, по-управлявана търговия с Китай“, казва търговският експерт Дейвид Клайман.

Ахилесовата пета на САЩ е големият им публичен дълг, като Bloomberg изчислява, че европейските публични и частни компании държат приблизително 40% от американските чуждестранни облигации.

Politico подчертава, че Брюксел може да нареди на своите банки и пенсионни фондове да се освободят от такива активи, което „почти сигурно“ би предизвикало финансова криза. Това обаче би навредило и на Европа, тъй като масовата разпродажба би довела до спад в цените на активите и огромни загуби за кредиторите, пише изданието. Bloomberg добавя, че по-голямата част от американските държавни облигации се държат в частни фондове, които не се контролират от правителствата.

Засега предпочитаната стратегия на ЕС остава сдържаност. „Приоритетът тук е ангажирането, а не ескалацията и избягването на тарифи. Трябва да бъдем много разумни в това как разграничаваме заплахата от оперативната реалност“, цитира Politico Улоф Гил, заместник-главен представител на Европейската комисия.

Освен това, за разлика от американските компании, европейските компании се възползват от продължаващата тарифна патова ситуация, отбелязва статията. Като част от търговското споразумение САЩ намалиха тарифната ставка за ЕС до 15%, а ЕС трябва да намали тарифите върху американските промишлени стоки до нула. Заплахите на Тръмп обаче провалиха гласуването по този въпрос в Европейския парламент.

Като цяло, поддържането на сплотеността в ЕС, необходима за ответни мерки, е предизвикателство поради действията на президента на САЩ, по-специално налагането на тарифи само на определени страни.

Очаква се лидерите на ЕС да обсъдят плана за действие на извънредно заседание на 22 януари. Според Poiltico е малко вероятно той да доведе до „брилянтен план за атака“, а по-скоро вероятно ще обсъди дали ЕС трябва да наложи тарифи върху американски стоки или да използва „търговска базука“.