ISW: САЩ активизират дипломатическите усилия за край на войната в Украйна

Американски представители ще проведат ключови срещи с украинската и руската страна на 22 януари в рамките на продължаващите опити за постигане на мирно решение на войната в Украйна. Това посочва в свой анализ Институтът за изследване на войната, предава News.bg.

Специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф вече е разговарял с водещия руски преговарящ и ръководител на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. Срещата се е състояла на 20 януари в кулоарите на Световния икономически форум в Давос. Ден по-късно американският президент Доналд Тръмп обяви, че на 22 януари ще се срещне с украинския президент Володимир Зеленски, също в рамките на форума.

По думите на Уиткоф, той и бившият старши съветник на Белия дом Джаред Къшнър са планирали разговори с украински представители, сред които и секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Рустем Умеров, вечерта на 21 януари. На следващия ден двамата ще отпътуват за Русия, където ще се срещнат с президента Владимир Путин. Информацията бе потвърдена и от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.

Уиткоф заяви, че обсъжданият 20-точков мирен план е навлязъл във фаза на конкретни преговори, като в момента фокусът е върху договаряне на териториални въпроси. След визитата си в Русия, Уиткоф и Къшнър възнамеряват да посетят Обединените арабски емирства за срещи с т.нар. работни групи.

Въпреки дипломатическата активност, Кремъл продължава да се придържа към първоначалните си военни цели и не демонстрира публично готовност за съществени компромиси, които биха довели до прекратяване на войната срещу Украйна.

Според информация на Bloomberg от 21 януари, Владимир Путин е получил проект на мирен план по-рано през януари 2025 г., представен му от Кирил Дмитриев. Макар Кремъл да е оценил документа като значителна стъпка напред, той не е довел до постигането на окончателно споразумение. Източници твърдят, че редица ключови за Русия въпроси или липсват в проекта, или са формулирани по начин, който Москва смята за неприемлив.

Сред основните приоритети на Кремъл остава официалното признаване от страна на САЩ на анексирания Крим и други окупирани украински територии като част от Русия. Москва също така продължава да се противопоставя на евентуално разполагане на сили на НАТО в Украйна като част от бъдещи гаранции за сигурност. Освен това Русия настоява за защита на руския език и на Руската православна църква, която остава структура под контрола на Кремъл с влияние в Украйна.

Паралелно с това, според наличните данни, проектът за подреждане на водещите кандидати на партия „Единна Русия“ за изборите за Държавна дума през септември 2026 г. е породил вътрешни дебати в Кремъл. Те не само отразяват борбата между различни фракции, но и показват притесненията на властта относно общественото отношение към продължителния военен конфликт.

Междувременно Съединените щати са конфискували още един петролен танкер, използван за превоз на руски петрол, попадащ под санкции, в близост до бреговете на Венецуела.

На бойното поле украинските сили са постигнали напредък в западните части на Запорожка област. В същото време руските войски са отбелязали тактически придвижвания в зоната Костянтиновка-Дружковка, както и в западната част на същия регион.