Новият ключов играч във властта в Техеран

Иранският политик ветеран Али Лариджани заяви днес, че ще се формира временен управленски съвет, след като върховният лидер на страната аятолах Али Хаменей бе убит при въздушен удар. През последната година Лариджани отново се прояви като една от най-влиятелните фигури в сферата на сигурността.

Той е представител на вътрешните кръгове на властта и произхожда от едно от водещите духовнически семейства в страната. Лариджани упражняваше надзор върху усилията на Иран да сключи ядрена сделка със САЩ. През януари, едва месец преди да се заеме с тази дейност, Вашингтон му наложи санкции заради предполагаемата му съпричастност към кръвопролитното потушаване на антиправителствените протести.

Лариджани обвини САЩ и Израел, че се опитват да разпарчатосат и ограбят Иран и заплаши "отцепническите групировки" със суров отговор, ако се опитат да предприемат каквито и да е действия, предаде иранската държавна телевизия тази неделя – близо 24 часа след като двете страни предприеха серия от атаки срещу Ислямската република.

Началникът на генералния щаб на Въоръжените сили на Иран Абдулрахим Мусави също бе убит при ударите, съобщи телевизия "Иран Ти Ви".

Лариджани, който през август бе назначен за секретар на Висшия съвет за национална сигурност (ВСНС), е заемал много високи длъжности през цялата си кариера, която е белязана от лоялност към Хаменей. Лариджани има репутацията на човек, който поддържа прагматични отношения с често враждуващите фракции в системата.

Той затвърди статуса си на доверен на Хаменей стратег миналия месец, когато посети страната посредник Оман, за да подготви индиректните ядрени преговори със САЩ, докато Вашингтон струпваше военни сили в Близкия изток в опит да принуди Иран да се съгласи на отстъпки преди ударите.

Освен това през последните месеци Лариджани няколко пъти посети ключовия ирански съюзник – Москва, за да обсъди редица въпроси, свързани със сътрудничеството в сферата на сигурността, което е още един знак за завръщането му в дипломацията на високо равнище.

ЛАРИДЖАНИ СМЯТА, ЧЕ ЯДРЕНИЯТ ВЪПРОС "Е РАЗРЕШИМ"

Лариджани, който в миналото е оглавявал ВСНС в продължение на 20 г., се завърна на ръководния пост след 12-дневната въздушна война между Иран и Израел, в която се включиха и САЩ. С това Лариджани официално се завърна в ядрото на установения елит в сферата на сигурността.

Някои от публичните му изказвания по въпроса за ядрената програма звучат прагматично. "Според мен този въпрос е разрешим", заяви Лариджани миналия месец в ефира на оманската държавна телевизия по повод преговорите със САЩ. "Ако американците се опасяват, че Иран не трябва да се стреми към придобиване на ядрено оръжие, този въпрос може да се реши", добави той.

Но след като през януари Иран бе обхванат от антиправителствени протести, Вашингтон осъди ролята му в съвета за национална сигурност.

Лариджани "беше в челните редици на усилията за потушаване на вълната от демонстрации, която през януари обхвана Иран", пише в изявление на американското правителство. В текста подробно се описват санкциите, които бяха наложени на Лариджани и на други длъжности лица заради репресиите срещу протестиращи.

"Лариджани бе сред първите ирански лидери, които призоваха за насилствен отговор на легитимните искания на иранския народ", пише още в публикуваното на 15 януари изявление на американското министерство на финансите. В текста се посочва, че Лариджани е действал по нареждане на Хаменей.

Правозащитни организации казват, че при потушаването на протестите са били убити хиляди хора. Това бяха най-големите вътрешни размирици в Иран от времето на Ислямската революция от 1979 г.

"КОН ЗА КОКОШКА"

Подобно на други ирански официални лица, Лариджани изрази разбиране за породените от икономическите трудности демонстрации. Той обаче осъди въоръжените действия, които според него са били подклаждани от главния враг на Иран - Израел.

"Народните протести трябва да бъдат напълно отделени от терористичните групировки", пише Лариджани в публикация, разпространена от държавните медии на 10 януари. "Участниците в размириците са градска квазитерористична формация", казва той на 26 януари.

Лариджани е бивш член на иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция и е бил главен преговарящ в ядрените преговори между 2005 и 2007 г., защитавайки правото на Техеран да обогатява уран. Веднъж той нарече предлаганите от европейска страна стимули за отказ от производството на ядрено гориво "кон за кокошка". Но тогава ирански анализатори казаха, че той се опитвал да поддържа дипломатичен подход към Запада и че е смятан за прагматик.

САЩ и Израел смятат, че Иран се стреми да разработи ядрено оръжие, което може да застраши съществуването на Израел. Иран казва, че ядрената му програма е изцяло насочена към мирни цели.

Лариджани бе председател на парламента от 2008 до 2020 г.

Докато заемаше този пост - през 2015 г., след почти две години деликатни преговори, Иран сключи ядрено споразумение с шест световни сили. През 2018 г., по време на първия си мандат, президентът Доналд Тръмп изтегли САЩ от трудно постигнатото споразумение.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ПУТИН

Лариджани предупреди, че иранската ядрена програма "не може никога да бъде унищожена". "Защото след като веднъж сте открили технологията, не могат да ви отнемат това откритие", каза кой в ефира на предаването "Фронтлайн" на американската обществена телевизия Пи Би Ес през септември миналата година. "Това е като да станеш изобретател на някаква машина и да ти откраднат машината. Можеш да я построиш отново", добави Лариджани.

Той многократно посети Москва и се среща с президента Владимир Путин, помагайки на Хаменей да поддържа един ключов съюзник и световна сила, която действа като противовес на натиска, упражняван от Тръмп.

Освен това Лариджани бе натоварен със задачата да постигне напредък по преговорите с Китай. През 2021 г. усилията му доведоха до сключването на споразумение за сътрудничество с 25-годишен срок.

По-късно той се опита да се кандидатира за президентските избори през 2021 и 2024 г., но и двата пъти беше отстранен от Съвета на стражите на Конституцията, който посочи проблеми, свързани с начина му на живот и семейните му връзки в чужбина.

Лариджани е роден през 1958 г. в иракския град Наджаф в семейство на водещ ирански духовник и се премества в Иран още като дете. Лариджани има докторска степен по философия. Няколко от братята му също заемат високи постове в държавната администрация, включително в съдебната система и външното министерство.

Една от дъщерите на Лариджани беше отстранена през януари от преподавателска длъжност в медицинския факултет университета "Емори" в САЩ, щата Джорджия, след протести на иранско-американски активисти, разгневени от ролята на баща ѝ в потушаването на демонстрациите в Иран.

Превод от английски език: Николай Велев, БТА

Иранският президент Масуд Пезешкиан каза, че новият лидерски съвет, който бе формиран след убийството на върховния лидер Аятолах Али Хаменей, "вече започна работа", предаде преди минути Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Пезешкиан съобщи съобщи тази новина в предварително записано обръщение, което бе излъчено днес в ефира на иранската държавна телевизия.

Иранският президент е един от тримата членове на комисията, в чиито състав влизат също и ръководителят на съдебната власт - Голам Хосейн Мохсени-Еджеи, както и аятолах Алиреза Арафи.

Във видеообръщението си Пезешкиан заяви, че иранските въоръжени сили ще потопят враговете в "безнадеждност".

Междувременно иранският външен министър Абас Арагчи заяви в ефира на катарската телевизия "Ал Джазира", че новият върховен лидер на Ислямската република ще бъде избран "до един-два дни".