The Times: Масова миграция и колапс на икономиките в страните от Персийския залив

Операцията на Израел и САЩ срещу Иран принуди Катар да спре работата на най-важното енергийно съоръжение - комплекса ''Ras Laffan''. И въпреки че цените на газа скочиха рязко, това далеч не е единственият проблем, с който ще се сблъскат светът и съседните на Иран страни.

В материала си за The Times, Ед Конуей, ръководител на Националния институт за икономически и социални изследвания, разглежда и други рискове.

Експертът обяснява, че никое друго находище в света не осигурява толкова чиста енергия, колкото ''Ras Laffan'', което преработва газ от гигантското находище Север. Затварянето му е удар в самото сърце на световната енергийна индустрия. Като цяло проблемът с износа на енергийни ресурси кара целия механизъм да се разпадне.

Две ''бомби'' за икономиката на Персийския залив

Ако европейците се готвят за инфлация, страните от Персийския залив са изправени пред пряка екзистенциална заплаха. Техният икономически модел може просто да се срине поради два глобални, но не всички разбират, проблема.

Първо, пише икономистът, нефтените находища не могат просто да бъдат спрени като кран в кухня. Суровият петрол изригва от земята под огромно налягане и се нуждае от изход.

''Обикновено този изход са танкери, преминаващи през Ормузкия проток. Но ако протокът бъде затворен, петролът няма къде да отиде и няма тръбопроводи за такива обеми. Суровините ще започнат да пълнят хранилищата и когато те се напълнят, производството ще трябва да бъде спряно. Това е бедствие за Ирак и Кувейт. Министърът на енергетиката на Катар директно заяви в петък: тази война може да ''унищожи световната икономика'', пише експертът.

Според Конуей има още нещо, което можев да срине икономика на страните от Персийския залив - човешкия фактор. Икономическото чудо на региона - Дубай, Катар, Бахрейн - е изградено върху труда на емигранти. Те са били привлечени там от ниските данъци и високите заплати.

''Според Световната банка 77% от населението на Катар не са местни жители. В ОАЕ тази цифра е 74%, в Кувейт - 67%. Това е абсолютен световен рекорд и няма такова нещо никъде другаде по света. Сега възниква въпросът: какво ще се случи, ако тези хора решат, че животът под ирански обстрел е твърде висока цена и трябва да се евакуират у дома? Икономиката на региона просто ще спре, защото е базирана на емигранти, отбелязва Конуей.

Вода, храна и глобалната шахматна дъска

Освен това, според икономиста, ситуацията може да стане още по-страшна.

''Какво ще се случи, ако Иран започне да атакува обезсоляващи инсталации? Те са тези, които осигуряват региона с питейна вода. Какво ще се случи, когато силозите за зърно се изчерпят и нови кораби с храна не могат да преминат през Ормузкия проток? Това вече не е икономика, а хуманитарна криза.

Ако обаче войната е кратка и протокът бъде отворен след няколко седмици, последствията ще бъдат управляеми. Да, сметките ще се увеличат, инфлацията ще удари всички, но за страните от Персийския залив дори няколко седмици блокада могат да бъдат фатални'', смята експертът.

Той добавя още, че има хора, които ще спечелят от тази криза. Това са страни износителки, които не зависят от Ормузкия проток.

''На първо място, това е Русия и, колкото и да е странно, Америка. През последните години Съединените щати се превърнаха в най-големия износител на втечнен природен газ (ВПГ) в света. Сега, благодарение на действията на администрацията на Тръмп, американските газови компании могат да спечелят много пари от тази криза'' обобщава икономистът.