Войната в Иран: каква роля играят иранските кюрдски милиции

Дроновете и ракетите от Иран идват нощем. Тогава небето над Ербил в Северен Ирак се озарява в оранжево-червено - от ракетите на противовъздушната отбрана. Почти всеки ден американската военна база или консулството на САЩ в автономната кюрдска област са атакувани. Повечето ракети и дронове биват неутрализирани, но някои успяват да пробият защитата и достигат целите си. Най-често това става в по-слабо охранявани райони като Иракски Кюрдистан, където иранските кюрди имат своя база, пише германската обществена медия АРД.

"Бях близо до портата, когато чух силна експлозия”, разказва един от бойците от кюрдската милиция "Партия на свободата на Кюрдистан” (ПСК). Той стои пред разрушена къща и показва къде е паднала ракетата. "Огледах се и за десет секунди три други ракети удариха”, обяснява мъжът пред германското издание.

По думите му дроновете се чуват отдалеч и човек има десетина петнайсет секунди време да се скрие. Докато ракетите удрят ненадейно, без никакво предупреждение. При една от тези атаки е загинал един от бойците пешмерги, а няколко други са били ранени. ПСК е една от шестте партии на иранските кюрди, които сега са се съюзили и искат да се противопоставят на режима в Техеран.

Предстои ли сухопътна офанзива на иранските кюрди?

Въпреки идеологическите различия между различните групи ирански кюрди, те са на едно мнение - искат демократичен Иран с федерална система, която да позволи на кюрдите да имат автономия, обяснява австрийският политолог Томас Шмидингер, който живее в Ербил. Той също е подложен на постоянните нападения с дронове и ракети в Северен Ирак. Чул е и слуховете, че иранските кюрди били въоръжавани от ЦРУ, за да извършат сухопътна офанзива в Иран.

В момента, според Шмидингер, това не е много вероятно, тъй като възможностите на иранските кюрдски милиции са ограничени. "Никоя от тези групи не разполага с повече от 2000 въоръжени бойци. Освен това те имат само леки оръжия. Класическото оръжие на един такъв боец е автомат Калашников”.

Има и друга причина за нежеланието на кюрдските милиции да се намесят пряко в конфликта - те се страхуват, че ще бъдат използвани от САЩ, а после изоставени. Това няма да е първият подобен случай. Хасан Шарафи от Демократическата партия на Иракски Кюрдистан казва: "Когато стане дума за борбата за кюрдската свобода, никой не ни помага. Получаваме подкрепа само когато искат да ни ползват за определена цел”. Никоя от групите не изключва възможността за участие в сухопътна офанзива категорично. "Обучавали сме се дълго време за подобна ситуация”, казва боецът от ПСК. "Но Иран все още има достатъчно ракети и дронове и не е дошло време да минем границата”.

Проиранските милиции са мишена

Затова засега кюрдите са в очакване и постоянно биват обстрелвани - не само от Иран: голям брой шиитски милиции се сражават в Ирак на страната на режима в Техеран и атакуват американски позиции в Багдад с дронове.

Въпреки това, тъй като американците наскоро прехвърлиха почти всичките си войски от централен Ирак в северната част на страната, проиранските милиции стават все по-активни в кюрдската автономна област – и дори търсят цели в чужбина, както казва иракският политически консултант Ихсан ал-Шамари. "Те вече обявиха, че ще атакуват и американски бази в съседни държави като Кувейт, Саудитска Арабия и Йордания.” Той дори може да си представи, че ще се опитат да атакуват цели и в Израел. В последните дни тези групировки, които подкрепят режима в Техеран, станаха и цел на американските удари. Смята се, че десетки са били убити.

Иракското правителство осъди тези атаки, както и обстрела, който Иран извършва. Това е отчаян опит на Багдад да не си създава сериозни проблеми с нито една от страните в конфликта, пише АРД. Ирак продължава да е икономически и военно зависим от някогашната окупационна сила - САЩ. Влиянието на съседен Иран обаче е голямо - когато Моджтаба Хаменей беше обявен за новия върховен лидер на Ислямската република, правителството в Багдад, а също и кюрдските лидери в Ербил изпратиха официални поздравления до Техеран.

Автор: Мориц Беренд (АРД)