Усещане за място: Неапол

„Виж Неапол и след това умри” е крилата фраза, приписвана на Гьоте, когато посещава града преди близо два века и половина. С нея великият германски писател вероятно е искал да подскаже, че неговата красота е невъзможно да се опише, разкаже или нарисува, а трябва да се види. Заливът, Везувий и културният колорит пораждат у твореца непринудена любов към мястото, а след нея носталгия и потребност да се внуши за великолепието му.

Да видиш Неапол днес и да усетиш неговият дух е изживяване, което предполагам се отлага трайно в съзнанието, както по времето на Гьоте. За класическа страна на туризма като Италия идентичността на отделните места е много разнолика. В природно и културно измерение Неапол е без аналог, а белезите на неповторимост са въплътени във всички негови елементи: градското планиране, архитектурата, стилът на живот, езикът, кухнята, футбола, мафията… В съвкупност те правят Неапол съществено различен от суетния Рим, от динамичното Милано, от префинената Флоренция или пищната Венеция. В качеството му на носител на особения темперамент на италианския юг Неапол е може би най-яркото въплъщение на „другата Италия”, квалифицирана с прозвището Медзоджорно.

Неапол е еднакво пленителен, когато се наблюдава от брега на „Санта Лучия” или от хълма Вомеро с панорамна гледка към Неаполитанския залив. „Морето” от цветни сгради, църкви, дворци и вили обгръща брега амфитеатрално, а Везувий оформя профила на града от юг, създавайки уникален и разпознаваем контур на градския силует. Макар и все още активен този вулкан има свойствено значение за града, отразило се върху цялата му история. Органичната връзка на Неапол с Везувий е увековечена в творчеството на хиляди творци от миналото, а споменът за града на фона на известния вулкан днес служи като доказателство за засвидетелствано присъствие на това магнетично място.

Посещавайки Неапол трябва да сте подготвени за контрастите. В града хармонията и хаоса, блясъка и несъвършенството, величието и простотата съжителстват повсеместно. Шедьоврите на неаполитанския барок по булевардите „Умберто I” и „Толедо” са на метри от кича и безпорядъка на Порта Нолана и „Спакканаполи”, а помпозният театър „Сан Карло” е на лакът разстояние от неугледните „Куартиери Спаньоли”. Изискани бутици и ресторанти съседстват с магазини за ширпотреба и лафки за бързо хранене. Темпераментът на неаполитанците в допълнение, комуникацията на диалект (наполетано) и имигрантите на цвят по търговските обекти допълват колорита на мястото. Тези различия обаче ни най-малко притъпяват очарованието, колко изострят сетивата за разбиране на този пъстър свят.

Бегъл поглед в историята обяснява много за наслоения културен колорит. Владян в различни периоди от гърци, римляни, нормани, испанци и французи Неапол трупа културно наследство, простиращо се на площ от 1021 ха – най-обширната със защитен статут от ЮНЕСКО в Европа. Градът е център на най-големия подземен гръко-римски град, първия светски университет в Европа, най-стария оперен театър, най-големия археологически музей в Италия, най-говорения диалект на италианския език. В параклиса „Сансеверо” е скулптурният шедьовър „Забуления Христос”, смятан за най-сложно изпълнимото творение от мрамор в света!

Цветното в Неапол е навсякъде. Импровизирани декорации по много улици създават усещане за доброжелателност и повдигат настроението на туриста. Графити, транспаранти, гирлянди, плакати, снимки, футболни реквизити… усилват пъстротата на града, създавайки атмосфера на принадлежност, която контрастно го откроява от всички други в Италия. Свързаните с града икони на киното и футбола, като София Лорен, Бъд Спенсър (Карло Педерсоли) и Диего Марадона, са буквално съзидани в градската култура. Техни образи красят фасади на жилищни сгради, брандират хотели, магазини, кафенета, ресторанти, даже… автосервизи!

Като се има предвид, че футболът в Италия е нещо като полурелигия, най-ярката звезда, играла за местния „Наполи” – Марадона, е почитан като полубог. По тесните улици на „Куартиери Спаньоли” Диего „наднича” от стотици графити и снимки по стените, параклиси и импровизирани мемориални кътове. Във всеки втори магазин се продават спортни артикули с негово име, сувенири с негово изображение, пица, салата, вино и дори енергийна напитка „Диего Марадона”! Не буди съмнение, че отдаването на такава почит и любов към футболната легенда от миналото потвърждава особения темперамент на неаполитанците.

Храната в Неапол е повече от ярък маркер на идентичност. Градът е мястото, където „се ражда” пицата, предлагана днес в стотици варианти. С генетична препратка от Неапол е и сфолятелата като типичен италиански сладкиш, а исторически предшественик на пържените картофки по света са неаполитанските панцароти още от средата на XVI в. Към тях следва да се добавят дузина морепродукти, паста, кампанийски сирена, вина, подправки… а ароматното неаполитанско еспресо, разбира се „ристретто”, е несравнимо с никое друго. Ако италианската кухня се слави със своите вкусови качества като най-богатата в Европа, то главна причина за това е неаполитанската кулинарна традиция!

Като своеобразна „столица” на Медзоджорното Неапол се слави със силно присъствие на мафията, за която се разказват легенди. Макар и невидима за туристите слуховете за влиянието на Каморрата мълвят, че контролира всеки 3–4 търговски обект в града. Скромният живот, който водят голяма част от местните в комбинация със значително имигрантско присъствие, несъмнено подхранват влиянието ѝ. За посещаващите Неапол обаче най-голяма опасност представлява битовата престъпност във вид на кражби. През последните две десетилетия градът е подложен на свръхтуризъм, а стълпотворението от туристи в историческия център увеличава мащабите на джепчийството. Поради тази причина бдителността сред тълпите е задължителна!

Такъв е Неапол, колоритен. Дори да проявите пасивност в него неаполитанският стил ще ви обгърне: контетата по улиците няма да ви оставят равнодушни; келнерите по заведенията няма да спрат да се конкурират за вниманието ви; ароматът на прясно изпечена пица няма да остави неутрални сетивата ви; пушещите от балконите баби няма да ви потопят в еднообразие; мисълта „борседжаторите” да ви ошушкат няма да притъпи очарованието от видяното… Накрая остава удовлетворението и споменът от мястото за един от най-ярките и многолики градове на Европа!

Вилиян Кръстев