Нови нощни удари на руската армия по цивилни обекти в Украйна

Тази сутрин руската армия извърши нови удари по цивилни обекти в Украйна, като основната вълна от атаки с дронове тип "Шахед" е била насочена срещу жилищни райони, предаде ТСН.

Руските безпилотни апарати са ударили директно два жилищни обекта в град Одеса. Според актуална информация на Главно Командване при атаката няма пострадали. Нанесени са материални щети по сградите.

Мониторинговите канали на Въздушните сили на ВСУ отчетоха интензивно движение на дронове от север и североизток. Атаките са преминали през Сумска област по посока на град Харков, където също са регистрирани взривове в жилищни масиви, но не се съобщава за пострадали цивилни.

Ударите от тази нощ идват непосредствено след ден на тежки и кръвопролитни нападения срещу цивилното население в страната.

Очаква се по-късно през деня Генералният щаб на ВСУ да даде пълна статистика за броя на свалените въздушни цели.

Вчера руски FPV дрон порази цивилен автомобил на пътя в община Дерхачи в Харковска област, при което загина жена, а четирима други граждани бяха ранени. При отделни удари в региона бяха убити още трима души, включително 22-годишна бременна жена.

Преди по-малко от денонощие руски дронове удариха спирка на градския транспорт в Одеса, ранявайки тежко трима души, а в Конотоп (Сумска област) бе извадено тялото на загинала жена изпод отломките на поразена жилищна сграда.

През изминалия ден артилерийски и дронови обстрели раниха четирима цивилни и нанесоха мащабни щети по многофамилни къщи и комунална инфраструктура в Херсонска област.

Официалната българска позиция за войната в Украйна се намира в състояние на сериозен вътрешнополитически сблъсък и институционално разделение, след като изпълнителната власт обяви спиране на военната помощ, провокирайки остри реакции от евроатлантическите партии в Народното събрание

Министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви, че България няма да предоставя повече оръжия на Украйна. Според официалния мотив на ведомството войната е позиционна и няма да бъде решена на бойното поле, поради което страната призовава за започване на мирни преговори между Киев и Москва за прекратяване на конфликта. Евроатлантическите формации остро разкритикуваха този ход, определяйки го като „стратегическа грешка“, която застрашава националната сигурност и евроатлантическата интеграция на страната.

България демонстрира по-сдържана линия в международен план, като избра да не се присъедини към специалния трибунал за Украйна и към европейската конвенция за разглеждане на искове за щети, причинени от Русия. Тази стъпка беше аргументирана от управляващите с принципите на „прагматизъм и реална политика“.

Въпреки спирането на преките оръжейни доставки от държавните резерви, страната запазва ангажимент за икономическо сътрудничество и изразява готовност за бъдещо участие на българската индустрия във възстановяването на Украйна след края на конфликта.