Най-силно инфлационно въздействие в еврозоната от кризата в Близкия изток се наблюдава в България, Гърция и Хърватия

Инфлацията в еврозоната ще достигне средно 2,9 на сто през 2026 година и 2,7 на сто през 2027 година в резултат на последиците върху икономиката от конфликта в Близкия изток, според проучване на консултантската компания И Уай (EY). Очакванията за инфлацията са повишени спрямо предходната прогноза, която сочеше инфлация в еврозоната от 1,9 на сто и за двете години. По отношение на икономическия растеж, прогнозата за ръст на брутния вътрешен продукт на еврозоната се понижава до 0,5 на сто за текущата година спрямо очаквания за ръст от 1,3 на сто преди конфликта, предаде БТА.

Новината за примирие между САЩ и Иран обиколи света, въпреки че ситуацията остава неясна и динамична, се посочва в проучването. Продължилият няколко месеца конфликт в Близкия изток обаче вече оказва своите последици - цените на енергията се повишиха рязко, като тези на петрола и природния газ са приблизително с 50 на сто над нивата отпреди сблъсъците. Цените на торовете са се увеличили в сходен мащаб, докато тези на хранителните суровини засега растат по-умерено и вероятно ще продължат да се движат нагоре. В същото време смущенията в морския транспорт отново засилват натиска върху веригите на доставки, което прави икономическите перспективи още по-неблагоприятни.

По-високите цени на горивата вече са добавили над 1 процент към инфлацията в еврозоната, като оказват натиск върху реалните доходи и потреблението. Нагласите на бизнеса и потребителите чувствително са се влошили, което показва ранни ефекти върху търсенето както чрез доходите, така и чрез очакванията и доверието.

Според изследването основният сценарий сега, особено след напредъка в постигането на споразумението за трайно отваряне на Омрузкия проток, е постепенно деескалиране на конфликта и възобновяване на трафика. Това би довело до постепенно понижение на цените на петрола най-рано през четвъртото тримесечие на 2026 г. Въпреки това цените ще останат над нивата отпреди конфликта, тъй като увеличаването на производството ще изисква време, възстановяването на запасите ще стимулира търсенето, а геополитическият риск вероятно ще продължи да се калкулира в цените.

Въздействието на конфликта се различава значително между отделните държави поради различия в правителствените политики, степента на регулиране на цените на енергията, дела на енергията в потребителските кошници и структурата на енергийния им микс. Най-силното инфлационно въздействие се наблюдава в България, Гърция и Хърватия, където се очаква инфлацията да бъде с около 2 на сто по-висока през текущата година. Според проучването тези три страни са сред най-засегнатите икономики в ЕС, с най-висока инфлация, поради ограничена държавна намеса и висок дял на горивата в потребителската кошница. За разлика от тях, в Швейцария, Дания и Норвегия се очакват по-ограничени ефекти - около 0,5-0,6 на сто.

Този инфлационен натиск, заедно с несигурната глобална икономическа среда и понижено доверие, определят и реакцията на БВП спрямо конфликта. Прогнозата е, че кумулативният ефект върху растежа на БВП за периода 2026-2027 г. ще бъде най-силен в Чехия и Турция - в диапазона 1,3-1,4 на сто. За разлика от тях, Норвегия вероятно ще остане до голяма степен изолирана благодарение на ролята си на основен производител на петрол и газ.

Ако конфликтът отново се разпали с пълна сила, изследването на И Уай предлага три алтернативни сценария - от оптимистичен (бързо и пълно разрешаване) до тежък неблагоприятен сценарий, включващ нова ескалация и продължително затваряне на Ормузкия проток. При тежкия сценарий, при който цените на петрола достигат 150 щатски долара към края на годината и остават високи, еврозоната би изпаднала в рецесия, с общ спад на БВП от 3 на сто и пик на инфлацията от 6,5 на сто. За разлика от това, оптимистичният сценарий предполага по-краткотрайно влияние с инфлация около 2 на сто през следващата година и спад на БВП от само 0,3 на сто.