The Telegraph: „Коалицията на желаещите“ приключва без Франция

Британското правителство неофициално призна, че европейската военна инициатива, известна като „Коалиция на желаещите“, е изправена пред реален риск от необратим разпад.

Основната причина за задаващия се колапс е предстоящата политическа смяна на властта във Франция и заплахата от оттегляне на френската държава от общите ангажименти за сигурност, съобщава The Telegraph в свой актуален геополитически анализ,

Френският шахмат и сянката на Марин Льо Пен

Според официални източници, цитирани в материала на The Telegraph, основните опасения в Лондон са насочени към края на президентския мандат на Еманюел Макрон през следващата година. Тъй като той няма право на трети пореден мандат, фаворит за Елисейския дворец към момента е лидерът на крайната десница Марин Льо Пен.

Льо Пен вече категорично обеща:

• Да извади Франция от военното командване на НАТО.
• Да прекрати наложените икономически санкции срещу Русия.
• Да принуди Украйна да подпише мирно споразумение при условията на Москва.

Нейният основен съперник от крайната левица, Жан-Люк Меланшон, отива още по-далеч с обещания за пълно напускане на Западния алианс. Висш западен дипломат коментира пред изданието, че победата на който и да е от двамата радикални лидери ще създаде „огромен проблем“ за НАТО и ще сложи край на съвместния пакт между Лондон и Париж. Британски служители вече спешно разработват планове как евентуалното оттегляне на Франция ще се отрази на двустранните отношения и деленето на секретна разузнавателна информация.

Коалицията – от лидерски амбиции до „бавна смърт“

„Коалицията на желаещите“ бе създадена първоначално от Великобритания и Франция като алтернативен механизъм за гарантиране на сигурността в Европа и подкрепа на Киев в контекста на отслабващия ангажимент на САЩ при администрацията на Доналд Тръмп. Само преди седмици, през юли 2026 г., страните членки проведоха среща в Париж, където договориха съвместна програма за антибалистична защита.

Въпреки това, вътрешните разединения бързо ерозираха съюза:

• Германия: Канцлерът блокира усилията на ЕС за ограничаване на движението на руски дипломати в Шенген и отказа да затвори „Руския дом“ в Берлин, сочен за параван на шпионски мрежи.
• Полша: Премиерът Доналд Туск, въпреки силната си армия, категорично отказа участие в каквито и да е мисии поради близостта на страната до руската граница.
• Италия: Джорджа Мелони също отказа изпращането на военни сили, определяйки подобни ходове като неефективни и твърде рискови.

Липсата на единно лидерство в Европа кара анализатори да предупреждават за тежки геополитически последици. Ако Западът не спази обещанията си за дългосрочна сигурност, бъдещите украински правителства могат трайно да се отвърнат от ненадеждните европейски партньори.