Нивото на Дунав: защо България се справя по-добре от другите

В реките почти няма вода, асфалтът се е размекнал, нивите са изсъхнали - така изглежда Средна и Югоизточна Европа заради жегата и сушата. Рекордната липса на валежи в последните месеци и горещите летни вълни нанесоха сериозни щети на икономиката и инфраструктурата.

За реколтите от царевица и слънчоглед отдавна е ясно, че ще бъдат под средното. Жертва на горещите вълни стана и придвижването по различните пътища - шосета, релси и особено корабоплаването. Но сушата предизвика и тежка криза в производството на електроенергия, която доведе до спиране на работата в някои предприятия. Основната причина - ниското ниво на Дунав.

Най-засегнати от енергийната криза са Унгария и Румъния. Австрия, Словакия, Сърбия и България също страдат от ниското ниво на Дунава, но те толкова силно колкото Румъния и Унгария.

Унгария: най-тежката криза от десетилетия

Никоя държава в региона не е толкова сериозно засегната от сушата и жегата, колкото Унгария. В голямата част от страната не е валяло от месеци. На пети август в Будапеща бяха измерени 43 градуса, извън столицата - 40. Заради рекордно ниското ниво на Дунав се наложи атомната централа Пакш до голяма степен да прекрати работа, тъй като водата за охлаждането ѝ не е достатъчно. В момента тя работи само с 12 процента от мощността си. Ако нивото на Дунав продължи да спада, ще се наложи и пълното спиране на електропроизводството.

Енергийната криза стана причина унгарското правителство да призове големите потребители да пестят ток. Автомобилопроизводители и нефтени компании вече редуцираха производството си.

Кризата, която се окозва най-тежката от десетилетия насам, е много драматична, защото енергийният микс на страната е много неблагоприятен. "Пакш" произвежда около половината от унгарската електроенергия. Соларни инсталации има, но не и хранилища за произведената от тях енергия, освен това има твърде малко модерни газови централи, а вятърни и водни почти няма. Поради това в момента се налага внос на ток на високи цени, а правителството обяви разработката на план за енергийно развитие.

Румъния: взривове за водоснабдяване

По сходен, макар и не толкова драматичен начин стоят нещата в Румъния. И там за производството на електроенергия се разчита много на АЕЦ Черна вода, и там се наложи спиране на един от двата реактора заради ниското ниво на Дунав. Паралелно бе взривена скала недалеч от централата, за да може да се увеличи притокът на вода към Дунав, а в коритото на реката бяха изсипани тонове камъни пак със същата цел.

Електропроизводството в Румъния е относително балансирано - в страната наред с АЕЦ има и водни, газови, въглищни и вятърни централи. Заради високия дял водна енергия - около една пета, зависимостта от сушата както в сегашния период е много сериозна. И в Румъния на автомобилопроизводители като "Дачия" и "Форд" им се наложи да свият производството си, а правителството обяви, че при необходимост ще принуди някои от големите предприятия да спрат работа.

Сърбия: въглищните централи не могат да се охлаждат

И Сърбия страда от сушата и ниското ниво на Дунав. Там 65 процента от електроенергията се добиват във въглищни централи, 25 - във водни. В момента обаче хидровъзелът "Железни врата" произвежда минимално количество енерпия, а въглищните централи "Костолац", които разчитат за охлаждането си на водата от Дунав, трябваше да намалят производството си.

Словакия и Австрия са по-слабо засегнати

В Словакия 60 процента от електроенергията се добива от ядрените централи Бохунице и Моховце, 20 процента - от водни централи. Но за разлика от Унгария и Румъния словашките АЕЦ, разположени на по-малки реки, не разчитат за охлаждане на Дунав, работят с охладителни кули. Благодарение на това на тях им е нужна по-малко вода за охлаждане, респективно настоящата суша не ги засяга толкова силно.

В Словакия засегната от ниското ниво на Дунав е водната централа Габчиково, където в момента работи само една от осемте турбини. Но електропроизводството в тази централа е само с 12 процента по-ниско, отколкото година по-рано.

Австрия произвежда 60 процента от нужната ѝ електроенергия във водни централи, но там положението не е така драматично, както в Унгария. Обяснението - част от ВЕЦ-овете не са проточни, а са акумулиращи и помпено-акумулиращи. Първите зависят пряко от количеството вода в реката, а вторите според нуждите използват водата, съхранена в язовири и резервоари, т.е. те са по-малко уязвими в горещи периоди като сегашния. Освен това около 30 процента от електроенергията в Австрия се произвеждат от възобновяеми източници.

България: хранилища с голям капацитет

България остава незасегната от енергийната криза. 40 процента от електроенергията се произвеждат в АЕЦ Козлодуй, чиято система за охлаждане е проектирана да работи при по-ниски нива на водата в сравнение с централите в Унгария и Румъния. Затова засега проблеми с функционирането на централата няма - тя работи на почти пълна мощност. Такива биха възникнали, ако нивото продължи да спада.

Освен това България не разчита основно на проточни ВЕЦ по големи реки, както е в Румъния и Сърбия например. И още: през последните години страната значително разшири производството на слънчева и вятърна енергия.

Най-голямата разлика в сравнение с другите държави е в това, че България разполага с хранилища с мощност 3,4 гигавата и капацитет за съхранение от 8,6 гигаватчаса. Капацитетът за съхранение съответства на 16 процента от общата инсталирана мощност в страната - показател, който никоя друга страна в света не достига.

Така България може да компенсира прекъсванията в доставките и пиковете на потреблението без да ѝ се налага скъп внос. Същевременно страната се превръща в регионален лидер на пазара за нови енергийни концепции и в център за стабилизиране на електроенергийната мрежа и за осигуряване на повече ценова стабилност в търговията с електроенергия.

Автор: Кено Верзек