Кремъл отхвърля общо примирие, приема мир по свои условия

Кремъл продължава да отхвърля предложенията за общо прекратяване на огъня по фронтовата линия и настоява за мирно уреждане, което да отговаря на руските военни цели. Това пише Институтът за изследване на войната (ISW) в оценката си за развитието на войната в Украйна.

На 29 октомври говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия не желае временно примирие, а ще приеме единствено мирно споразумение.

„Русия не желае временно примирие, а ще приеме единствено мирно уреждане на конфликта“,

е позицията, представена от Песков.

Москва отхвърля подобен формат, откакто украинският президент Володимир Зеленски предложи прекратяване на огъня през март 2025 г. На 11 март същата година Украйна и Съединените щати постигнаха договореност за незабавно 30-дневно примирие по цялата фронтова линия. Два дни по-късно руският президент Владимир Путин отхвърли предложението.

Локално примирие край Олешки

На този фон на 30 октомври официална украинска делегация пристигна в окупирания град Олешки в Херсонска област. Пътуването е извършено през Гомел в Беларус и Анапа в Русия, а целта е да бъде подпомогнато хуманитарното прекратяване на огъня в района.

Украинският омбудсман Дмитро Лубинец заяви, че двете страни спазват локалното примирие вече 80 часа. То е в сила от сутринта на 27 октомври. Лубинец и руският омбудсман Яна Лантратова съобщиха, че маршрутите в Олешки са напълно разминирани, което позволява на хуманитарни конвои да влязат в града.

В следобедните часове на 30 октомври е започнало и транспортирането на цивилни граждани, които желаят да се евакуират към територии, контролирани от Украйна. Данните за спазването на примирието и за разминирането са представени от двамата омбудсмани.

„Новая газета“ спира работа

В оценката си ISW свързва отказа от общо примирие и с по-широката политика на Кремъл за контрол върху информационното пространство. Независимата руска медия „Новая газета“ обяви, че ще прекрати дейността си от 9 ноември след поредица от действия на руските власти.

От редакцията заявиха, че властите и специалните служби са принудили екипа да спре работа, като по думите им на практика са „убили“ изданието. През последните години „Новая газета“ е била лишена от възможност да получава дарения, печатната ѝ машина е била конфискувана, а изданието, редактори и журналисти са били обявени за чуждестранни агенти. Последвали са обиски в редакцията и в дома на главния редактор, както и принудително напускане на офиса в Москва.

Според ISW след началото на пълномащабната война, а особено след метежа на „Вагнер“ през юни 2023 г., Кремъл е засилил цензурата в интернет и медиите.

Източници: news.bg