Расмусен: Русия продължава да дестабилизира ситуацията в Украйна (обновена)

Русия продължава да дестабилизира обстановката в Източна Украйна, заяви по време на откриването на срещата на върха на НАТО в Нюпорт, Уелс, генералният секретар на Северноатлантическия алианс Андерс Фог Расмуссен, съобщи „Ройтерс“.

НАТО се стреми към мирно урегулиране на ситуацията в страната и продължава да призовава Русия да изтегли войските си от границата и да започне активно участие в мирния процес в региона. За съжаление досега виждаме, че Русия продължава да дестабилизира ситуацията в региона, каза Расмусен, който е известен като яростен критик на външната политика на Путин.

По думите му, както политическите, така и дипломатическите канали на Алианса за поддържане на взаимоотношенията с Русия остават открити, макар Москва да е нарушила основни положения от споразумението си с НАТО.

Генералният секретар на Алианса коментира и ситуацията, свързана с действията на бойците от „Ислямска държава“, които заплашиха и Путин, че ще разпалят война в Чечня. По думите на Расмусен, НАТО досега не е получавал никакви искания за евентуално участие в операции срещу терористите. Ако иракските власти направят съответното запитване, то ще бъде разгледано.

В Уелс днес започна двудневна среща на върха на НАТО. В нея участие вземат държавни и правителствени глави на 28-те държави членки на Алианса, както и високопоставени представители на 27 партньорски страни и международни организации, след които ООН, ЕС, МВФ и Световната банка, съобщи „Скай Нюз“.

Основни теми на срещата са кризите в Украйна и Ирак. В рамките й ще се състои и заседание на комисията НАТО-Украйна, в която участие ще вземе и президентът на страната Петро Порошенко. Очаква се страните от Алианса да изразят подкрепа за Украйна и да обсъдят възможните начини за финансова помощ към нея. Въпросът за влизането на Украйна в НАТО и евентуална доставка на оръжие там няма да бъдат засягани.

Събтитието се откри с официална среща по въпросите на Афганистан, на която се обсъжда сигурността на страната след тазгодишното извеждане от нея на контингента на Международните сили за опазване на сигурността (ИСАФ), действащи под егидата на НАТО.

Друга важна тема ще бъде борбата с тероризма, като ще се обсъждат заплахите от страна на бойците на организацията „Ислямска държава“, действаща на територията на Сирия и Ирак.

Втория ден лидерите ще обсъждат готовността на Алианса да реагира на настоящи и бъдещи заплахи за сигурността. Очаква се да бъде одобрено създаването на т.нар. сили за бързо реагиране с участието на 7 държави - Великобритания, Дания, Латвия, Литва, Естония, Норвегия и Холандия. Съставът на подразделението ще бъде от около 4000 души и в рамките на 48 часа то ще трябва да е в състояние да се разгърне в която  ида било точка на света, особено около европейската граница с Русия. Бази на тези сили може би ще бъдат разположени в страните от Прибалтика, Полша и Румъния.

Очаква се на срещата в Уелс във връзка с новите задачи на НАТО да се повдигне въпросът страните членки да увеличат своите разходи за отбрана. Според плановете на НАТО те трябва да съставляват 2% от брутния вътрешен продукт. През 2013 г. тези нива постигнаха само 4 от държавите в Алианса - Великобритания, САЩ, Гърция и Естония.

През май генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен съобщи, че Русия от 2008 насам е увеличила с повече от 50% своя бюджет за отбрана, а страните от НАТО вследствие на икономическия спад са съкратили своите разходи за отбрана  средно с 20%. И сега, при пристигането си в Нюпорт, Уелс, той обвини Русия, че продължава да дестабилизира обстановката в Източна Украйна, предаде "Ройтерс".

Запитан за обявения вчера от президента на Русия Владимир Путин план за прекратяване на огъня там, Расмусен отговори, че Алиансът приветства всички усилия за намиране на мирно решение, но че онова, което е от значение, е какво се случва на място. Той каза също, че макар всички програми за сътрудничество на алианса с Русия да са преустановени, политическите и дипломатическите канали остават отворени, предаде ИТАР-ТАСС.

Сегашната среща на лидерите на НАТО е смятана от наблюдателите за най-важната през последните 10 години. На нея ще вземат участие 10 000 делегати и съветници и около 1500 журналисти. 9000 полицаи ще гарантират безопасността на участниците. Мястото, където те ще заседават, е оградено с високи стоманени ограждения. По време на срещата в акваторията на уелската столица Кардиф ще има и бойни кораби на НАТО.

Западните медии отбелязват, че събитието се провежда на фона на нарастващата заплаха от страна на Русия, чиито представители не са поканени на срещата. „Лидерите на НАТО се събират на фона на нова заплаха от стария враг. - пише „Вашингтон Поуст“. „Руският президент Владимир Путин подари на НАТО смисъл на съществуването му“, констатира „Файненшъл тайм“.

„Гардиън“ пише, че срещата се провежда в неподходящо за НАТО време, когато заради вътрешни разногласия и нежелание да се навлиза в сериозен конфликт с Русия блокът публично демонстрира своето безсилие.

Срещата в Уелс ще бъде последна за Расмусен. На 1 октомври той ще отстъпи мястото на генерален секретар на Алианса на бившия норвежки премиер Йенс Столтенберг. По времзе на събитието на се изключени протестни акции на антиглобалисти и анархисти, които може да разбиват прозорци както преди 2 години в Чикаго, цитира Euronews думите на жител на Кардиф.