Ципрас губи подкрепа на съпартийците си

Премиерът на Гърция Алексис Ципрас има време до сряда, за да прокара в парламента пакет от радикални мерки, които все още са абсолютно неприемливи за много от неговите членове на партията му, но без които Атина няма да може да започне преговори с кредиторите и да избягне предстоящо обявяване в несъстоятелност.

За да може парламентът да одобри нов пакет от мерки за строги икономии, Ципрас може да се обърне за подкрепа към депутати от опозицията, а не към членовете на партията СИРИЗА, която той сам представлява, пише The Wall Street Journal.

Трите опозиционни партии, които могат да подкрепят предложените реформи, имат повече от 100 места.

СИРИЗА и коалиционните й партньори от партия "Независими гърци" имат мнозинство в парламента. Въпреки това, ако членовете на собствената му партия масово се противопоставят на правителството, това може да доведе до вот на доверие към кабинета, който Ципрас може да е му трудно да спечели, пише изданието.

В събота 17 души от лявата коалиция гласуваха срещу плана за реформи, с който правителството замина за Брюксел. Но, с гласовете на опозицията, документът лесно получи подкрепа.

Коалицията има 162 места в 300-членния парламент, като само СИРИЗА има 149 депутати. По оценка на Financial Times броят на "отстъпниците" може да достигне 30 души.

Част от лявото крило на управляващата партия, които допускат изхода на страната от еврозоната, наричат сключеното споразумение в Брюксел "унижение за Гърция" го считат за капитулация пред Берлин. Бившият финансов министър Янис Варуфакис го нарече "съвременен вариант на Версайския договор". "Независими гърци" също са недоволни от споразумението.

Една от възможните стъпки, които може да предприеме Ципрас е промени в кабинета, с които да отстрани най-радикалните министри.

Вторият вариант е да се проведат предсрочни избори (вероятно през септември), което отново ще се увеличи несигурността около бъдещето на Гърция и ще усложни всякакви преговори.

Факти.бг припомня, че до края на тази седмица гръцкият парламент трябва да подкрепи основната част от постигнатите решения, сред които и обособяването на фонд от 50 милиарда евро държавна гръцка собственост, който ще бъде управляван от надзорен орган. Той ще бъде разположен в Атина, а не в Люксембург.

Председателят на Еврозоната Йерун Дейселблум посочи, че чрез управлението на тези активи ще бъдат трупани печалби и от тях ще се извършват разплащания по дълга. Другата възможност е приватизирането на тази собственост и получените средства да се плащат на кредиторите.

В замяна на финансовата инжекция Атина трябва да създаде фонд за 50 млрд.евро, включващ предстоящите за приватизация държавни предприятия.