Не съдете книгата по корицата

Разходите за получаване на висше образование в свещените зали на Харвардския университет са около 60 000 долара годишно, или близо четвърт милион за дипломирането на един студент. Разходите за една година престой на затворник във федерален затвор са около 30 000 долара годишно. Тази констатация прави сайтът themindunleashed.org в статия, посветена на невероятната победа на група затворници над най-престижния отбор по дебати в САЩ.

Може да се каже, че тези, които отиват в Харвард, ще получат по-добро образование, от онези, които са настанени в затворническа килия, но интелигентността не може да се купи. Доказателство за това бе научната битка между отбора по дебати на Харвард и трима затворници от изправителния дом на Източен Ню Йорк - затвор с максимална сигурност в Напаноч.

Затворниците и студентите от Харвард наскоро излязоха на сцената в официален дебат, но зрителите останаха шокирани от това, което видяха и чуха. Възпитаници на най-престижния източник на "висше" образование в Америка бяха затрупани от интелектуалните аргументи на опонентите си от федерален затвор.

Карл Снайдер, Карлос Поланко, и Дижон Татро сразиха съперниците си с проницателност. В действителност тримата са били така блестящи в защитата си, че един от съдиите на събитието, Мери Нюджънт, разкри, че макар и двете страни да са се справили възхитително в дебата, групата от Харвард не е успяла да покрие части от дебата, които затворниците умело са обхванали.

Това обаче не е първата победа на затворниците. Те успяха да надделеят над представителите на Военната академия в Уест пойнт и на университета на Върмонт. (Те загубиха реванша срещу Уест Пойнт, и оттогава това е нещо като съперничество.)

По време на дебата срещу Харвард, затворниците трябваше да защитават гледната точка, с която са абсолютно съгласни, обичайна практика по време на дебати: "Непоколебимо: Държавните училища в Съединените щати трябва да имат възможността да отказват да записват учениците, чиито родители са влезли нелегално в САЩ."

Очевидно максималната сигурност бие максималната социална известност, и доказва, че дори тези, които са направили груби грешки могат да се учат от тях. Освен това, тази проява показва, че основното ниво на интелигентност на онези, които са лишени от свобода не трябва да бъде подценявано, както често се прави.

Може би Харвард трябва да помисли да даде на тези трима мъже пълен достъп до програмите си по право след като бъдат освободени. Ясно е, че най-добрите и умните не винаги идват от заможни семейства, на които са били дадени специални привилегии. Някои родители дават луди пари на съветници, които да им кажат какви извънкласни дейности да запишат децата им и колко активно ангажирани трябва да бъдат по време на гимназията, за да имат шанс да бъдат приети в елитен колеж.

Очевидно не само затворът е безмилостно място. Според един от последните доклади, битката за елитните колежи никога не е била по-жестока. Миналата година приемът в Харвард достигна рекордно ниско равнище, като само 5,3% от кандидатите получиха писмо за приемане. Приемът в Станфорд беше дори по-нисък - 5,05%. Звучи сякаш свещените зали имат нужда от разтърсване, а тези трима мъже биха били добро начало.