Кастрация и мъчения по време на заложническата криза на Олимпиадата в Мюнхен

Атаката над олимпийското село по време на Олимпийските игри в Мюнхен на 5-ти септември 1972 г. е един от най-ужасяващите епизоди в спортната история. Тогава военните от Организацията за освобождение на Палестина нахлуха в апартаментите, където бяха отседнали израелските спортисти. Това даде началото на международен кошмар,който продължи 20 часа и завърши с катастрофална спасителна операция.

Около случая дълго време имаше множество спекулации и съмнения. Сега за пръв път близки и роднини на жертвите говорят открито за подробности и документацията, които досега са били неизвестни за публиката, за да могат те да получат признанието, което смятат, че заслужават, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Илане Романо и Анкие Шпицер са съпругите на двама от атлетите, които са загинали по време на заложническата драма. През 1992 г. те са извикани при своя адвокат, който им заявява, че при последното си пътуване до Германия е получил снимки, които могат да са интересни за тях. С години обаче те не говорят за видяното от тях и твърдят, че подобни снимки не съществуват.

Най-шокиращите подробности по случая са следните: израелските атлети са били бити, а в поне в един случай се е стигнало до кастрация.

„Те са изрязали гениталиите му и са злоупотребили с него. Можете ли да си представите как останалите завързани заложници са наблюдавали това“, заявява г-жа Романо, която е съпруга на загиналия Йозеф Романо.

Романо и Шпицер, която е съпруга на Андре Шпицер, който е бил треньор по фехтовка на Олимпиадата в Мюнхен, загинал по време на атаката, правят жестоките разкрития по време на интервю за предстоящия да излезе документален филм „Мюнхен 1972 и отвъд“.

Лентата трябва да излезе в началото на следващата година. Двете са научили подробности за случилото се по време на заложническата криза, след като германското правителство освободило документация по случая, за която по-рано е отричало да съществува.

Йозеф Романо, шампион по вдигане на тежести, се опитал да надделее над нападателите още в началото на атаката. Той бил прострелян и оставен да умре, като в последствие бил кастриран от нападателите. Други заложници били жестоко пребивани и имали счупени кости. Не е ясно дали кастрацията на Романо е настъпила преди или след неговата смърт, но неговата съпруга смята, че най-вероятно е станало след това.

„Терористите твърдяха, че не са искали да убиват никого, а просто са искали да бъдат освободени техни приятели в израелски затвор. Твърдят, че убийствата са станали само заради провалена спасителна операция. Това обаче не е вярно. Теса били там, за да убиват. Искали са да нараняват“,заяви Шпицер.

Въпросителните около състоянието на жертвите се върти и около начина, по който са били разпознавани. Йозеф Романо е бил разпознат от свой чичо, на който е било показано само неговото лице. По израелски обичай телата са били погребани почти веднага след връщането им в Израел.

След атаките властите в Израел са се интересували основно от грешките в отбраната, които са допуснали службите в Германия. За това и състоянието на жертвите останало приоритет основно на техните близки.

През 1992 г . Шпицер и Романо дават интервю пред германската телевизия, по повод 20-годишнината от атентатите. Малко след това Шпицер получава обаждане от анонимен източник, който твърди, че работи за германската правителствена агенция, имайки достъп до много данни за атаките. Той си остава анонимен, но и изпраща 80 страници от полицейския доклад по случая. С тези документи Шпицер и нейният адвокат Зелцер притискат германското правителство да освободи останалата информация, включително и фотографиите.

След получаването на материалите близките на жертвите съдят германското правителство , Баварското регионално правителство и град Мюнхен за „дефицит в концепцията за сигурност“ и допускането на „сериозни грешки“.

Семействата на загиналите сега са насочили усилията към осигуряване на място за възпоменание на любимите си хора в седалището на Олимпийското движение. В крайна сметка Международният олимпийски комитет, оглавяван от Томас Бах се съгласи да помогне във финансирането на постоянен мономент в Мюнхен. Има планове жертвите да бъдат почетени по време на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през следващата година.

„Моментът, в който видях снимките,, беше много болезнен. До онзи ден си спомнях Йозеф като млад мъж с голяма усмивка. Онзи момент обаче удари по представата ми за него. Толкова беше сложно“, заяви Романо.